Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Моите активности!

Пиша от хотелската си стая в Загреб. Утре, 20 ноември, в Арена Загреб се открива Конгресът на Европейската народна партия. Делегацията на СДС се ръководи от председателя на партията Румен Христов. Но моята работа вече започна. Защото имах честта да бъда поканен заедно с колегата Андрей Ковачев в Представителството на ЕС в Загреб, където преди час се състоя прекрасно тържество посветено на творчеството на двама големи поети на България и Хърватия - Радой Ралин и Весна Парун. Върнах се сякаш в един друг мой живот. Разказах за срещите си с Радой Ралин, включително за неговото присъствие на първата конференция на СДС през 1990 г. Разказах и за съдбата на неговите „Люти чушки“, за словото му на първия демократичен митинг в София, състоял се на вчерашния ден преди 30 години. На срещата присъстваха представители на българската общност в Хърватия, както и посланик Генка Георгиева.

В петък, 15 ноември, организирах в София, съвместно с Атлантическия съвет на България, Кръгла маса на тема: ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И АТЛАНТИЧЕСКАТА ИДЕЯ (Със специално внимание към държавните от Западните Балкани). Това стана в "Дома на Европа", т.е. в представителството на Европейския парламент и Европейската комисия в България. В дискусията, цел на която бе да се представят позиции за перспективите за европейско членство пред държавите от Западните Балкани (Черна гора, Р Северна Македония, Р Албания, Босна и Херцеговина, Р Косово и Р Сърбия) в контекста на разширяването на евроатлантическото пространство на сигурност и отбрана, взеха участие посланиците на Р Северна Македония и Р Косово, представители на академичната общност: проф. д-р Огнян Минчев, доц. д-р Соня Хинкова, д-р Владимир Райчев; съпредседателят на Атлантическия съвет доц.д-р Момчил Дойчев, експертите на АСБ: ген. м-р (о.р.) Съби Събев, полк. (о.р.) Владимир Миленски, Михаил Найденов, д-р Пламен Николов, председателят на Евроатлантическия център Цветан Цветанов, бившите посланици д-р Боби Бобев и Илиян Василев, представители на граждански организации и политолози. Специално обръщение към участниците във форума отправи от Германия зам.председателят на ЕНП и евродепутат от ПП ГЕРБ Андрей Ковачев. Присъстваха също така дипломати от дипломатическите мисии на САЩ, Украйна, Босна и Херцеговина и Грузия. Тук ще предам накратко моето изказване.

Още в началото подчертах важността на темата в контекста на решенията на държави като Франция, Дания и Нидерландия да блокират за неопределен период започването на преговори за присъединяване към ЕС на Албания и Северна Македония. Изтъкнах, че това тяхно решение съвпадна и с определени инициативи на сръбското държавно ръководство, представяни пропагандно като присъединяване на тази страна към отдалечения от нашия регион Евразийски митнически съюз, както и лансирането на идеята за т.нар. малък Шенген, зад който прозират стари геополитически мераци останали в съзнанието на политиците от региона като наследство от разпадналата се, подобно на Съветския съюз, Югославска федерация. Безспорно е, че блокирането на двете балкански държави е като новогодишен подарък за руския президент Владимир Путин. В този контекст за пореден път възниква и големият въпрос за сигурността на региона, особено след като Р Сърбия независимо от заявеното си желание да поддържа добри и кооперативни отношения със Североатлантическия алианс, не престава да провежда военни учения съвместно с Руската федерация, при това използвайки оръжия, които могат да поразяват цели на територията на ЕС. Демонстрацията на сръбско-руско военно приятелство до границите на няколко натовски държави буди основателно безпокойство.

Държавите от Западните Балкани не могат и не трябва да останат извън ЕС. Идеите за други структурни конфигурации на тяхно сътрудничество с ЕС, каквито напоследък се лансират от лидерите на някои европейски държави и основно от френския президент Еманюел Макрон не могат и не трябва да подменят най-важната им перспектива - пълноправното членство в нашия съюз с всички произтичащи от него права и задължения. А членството на тези държави в НАТО може да се разглежда като основна предпоставка и предимство за динамизиране на процеса на евроинтеграция. Нещо, което странно защо Макрон премълчава. Затова и му ръкопляскат в Москва.

Специално подчертах, че в ПГ на ЕНП съществува

категорична подкрепа за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани.

И не случайно именно депутатите от ЕНП инициираха приемането на специална парламентарна резолюция по този въпрос, която стана факт на 24 октомври т.г. В нея се декларира, че присъединяването към ЕС на страните от Западните Балкани е един от важните приоритети за Съюза и се изразява дълбоко разочарование от факта, че ЕС не успя да постигне споразумение за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, поради блокирането на процеса от страна на Франция, Дания и Нидерландия. Според евродепутатите непостигането на такова споразумение е стратегическа грешка и тя ще има отрицателно въздействие върху доверието в ЕС. Защото политиката на разширяване е най-ефективният инструмент на външната политика на Съюза и евентуалното й преустановяване би могло да доведе до растяща дестабилизация в непосредствено съседство с ЕС. За България, която е на югоизточната граница на Европейския съюз и е постоянен обект на руски антиевропейски и антинатовски провокации, това няма да е в наш национален интерес.

И тук за пореден път поставих въпроса затова, че европейското членство на Р Сърбия не би трябвало да се случи, докато тази наша съседка реализира военни планове с Русия и не желае членство в НАТО. Т.нар. сръбски неутралитет е заплаха за регионалната сигурност и не е в интерес на евроинтеграцията на региона. В това отношение българо-сръбските отношения не могат да се развиват успешно извън контекста на общи евроинтеграционни и евроатлантически интереси.

С особено внимание трябва да се отнасяме и към някои "чисто" икономически, а по същество политически проекти, какъвто например е газовият проект „руски поток“, който периодично се възражда под различни имена, но преследва антиевропейска цел: да заобиколи Украйна, държава асоцииран член на ЕС и да изгради икономико-политическа дъга към Сърбия, поставяйки и тази държава в руска зависимост, преди още тя да е осъзнала ползата от съдържателно членство в НАТО и ЕС.

Тревога будят и опитите да бъде възстановено изграждането на АЕЦ „Белене“ от руски или китайски инвеститори. Нищо европейско и атлантическо, а още по-малко национално отговорно, няма в тези проекти. По-скоро се цели още по-пълна енергийна зависимост на България от Русия. А това е несъмнено антиевропейско действие.

Използвах изказването си и за да споделя впечатлението си от изслушването в четвъртък, 14 ноември, в Комисията по външни работи на унгарския кандидат за поста на комисар по политиката на добросъседство и разширяване на Съюза Оливер Вархели.

А вчера, понеделник, участвах в поредното заседание на Комисията по външни работи. Имах възможност да задам въпроси на посланика на ЕС в Руската федерация г-н Маркус Едерер. На някои от тях той отговори, но и някои отговоpи дипломатично премълча А ставаше въпрос за гледната точка „отвътре“ на руската страна относно политическите цели на проекта за газопровод „Балкански поток“ или известен доскоро като „Турски поток“. В действителност това си е „Руски поток“, който цели да усили енергийната доминация на Кремъл в региона и да върже с газов синджир Белград. А в определен смисъл и България. Останах изненадан и от отговора на г-н Едерер, че той като представител на ЕС досега не се е срещал с руския опозиционен лидер Алексей Навални. Спомена, че се е срещал с „други представители на опозицията“, но без имена.

След това изслушахме информация на Дейвид Макалистър и Арно Данжан относно приемането на годишните доклади за 2018 г. относно общата външна политика и политиката на сигурност, както за общата политика на сигурност и отбрана. Заседанието продължи до късно вечерта.

Що се отнася до започващия утре конгрес на ЕНП в Загреб, то първо искам да припомня, че СДС е първата партия от България член на това европейско дясно християндемократическо семейство. След това членове на ЕНП стават ДСБ, ГЕРБ и ДБГ. Конгресът ще избере нов председател на ЕНП и мога да прогнозирам, че това ще бъде председателят на Европейския съвет Доналд Туск, с когото днес имах възможност да разменя няколко думи на летището в Загреб и да го уверя, че вярвам, че ще бъде избран.

Между кандидатите за вицепрезиденти е и Мария Габриел, за която също не се съмнявам, че ще бъде избрана. Ще подкрепя кандидатурите ина Дейвид Макалистър от ХДС, защото имам отлични впечатления от работата му като председател на комисията по външни работи. Ще гласувам и за Антонио Таяни от партията Форца Италия, бивш председател на Европарламента, а сега председател на Конституционната комисия в работата на която също участвам. Ще подкрепя и г-н Йоханес Хан от Австрийската народна партия, защото той има сериозен принос като еврокомисар по политиките на добросъседство и разширяване на Съюза. Общо ще бъдат избрани 10 заместник-председатели.

На форума на ЕНП ще се състои и дискусия на тема: „Западните Балкани и ЕС: Общи предизвикателства и споделени отговорности.“ Ще се гласува и специална резолюция подготвена от председателството - "Визия на ЕНП за устойчива планета". Тя представя позицията на партиите от ЕНП относно намаляването на въглеродните емисии и постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. По тази тема говорят днес всички партии, но само ЕНП излиза с реалистични предложения и същевременно отхвърля всички утопични екологични политики или т.нар. зелен социализъм, които застрашават нашето икономическо бъдеще и работните места на много хора в Европа. Затова и ЕНП предлага кохерентни политики и хармонизирани стандарти и „не вярва в тоталните забрани и ограничения ".

Ще спомена и резолюцията по повод на 10-та годишнина на Източното пратньорство, в която се казва, че страни като Украйна, Молдова и Грузия "продължават да са изправени пред агресивни хибридни заплахи от страна на Кремъл, които имат за цел да ги задържат в руската сфера на влияние и да възпрепятстват процеса на евроинтеграцията им". Всъщност за тази антиевропейска политика на Москва съм писал многократно. Но е важно, че това е и истинското дясно мислене, характерно за партиите от ЕНП.

Ще има и резолюция за продължаващата криза във Венецуела в резултат на корумпирания режим на Николас Мадуро, който съсипва държавата и обеднява народа. Факт е, че 7 милиона души в тази страна се нуждаят от хувманитарна помощ, 3, 7 милиона са недохранени, 94% от населението живее под прага на бедността, като 62% са в крайна бедност, а 70% от децата не посещават училище. Повече от 4,3 милиона венецуелци са избягали от страната си. Българските медии мълчат за тези факти, защото много от тях слугуват на руската политика. Но важното е, че ЕНП застава изцяло зад хората на Венецуела и опозицията срещу режима на Мадуро. И резолюцията "осъжда външната намеса на страни като Куба, Китай, Турция и Русия, които подкрепя режима на Мадуро". Така мислим ние, десните, от ЕНП. А левите знаем как мислят. Впрочем те не мислят. Те слушат Кремъл.

Във връзка с конгреса на ЕНП не мога да подмина един, според мен, важен политически въпрос. Става дума затова, че има партии членки на ЕНП, които на избори - местни и парламентарни, влизат в коалиции или подкрепят кандидати на партии противници на ЕНП - примерно социалисти или зелени. Такъв прецедент имахме наскоро у нас на местните избори, когато партията ДБГ официално подкрепи кандидатурата за кмет на София на Мая Манолова и го направи тенденциозно срещу Йорданка Фандъкова, кандидат на ЕНП коалицията ГЕРБ/СДС. Това бе политически непочтено. Нормално е след избори да се съставят управляващи коалиции, за да се избегнат политически кризи. Но да си партия член на ЕНП и да подкрепиш кандидат на БСП си е аморално политическо действие според дясната политическа етика. В този контекст обаче се поставя и въпросът за участието на партията ДСБ в предизборна коалиция с партии от лявото и либералното простпранство, каквито са партньорите на ДСБ в коалицията Демократична България. В този смисъл е време ДСБ да се определи дали е наистина дясна, християндемократична партия или споделя други ценности след като на избори предпочита за партньори партии противници на партиите от ЕНП.

Политиката не е бална зала, затова и поставям този въпрос. Десните и дясноцентристките партии в ЕС са членове на Европейската народна партия и така ще бъде. Който не се чувства част от тази европейска десница, прав му път - има и други политически семейства: на социалисти, зелени, либерали, крайно леви и крайно десни, консерватори. Избор голям. Но ние, от СДС, сме в ЕНП. Така е било и така ще бъде. Приятна вечер.

*От фейсбук!