Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как станах оптимист

Десетоноемврийски

размисли

отвъд клишетата

Преди няколко седмици имах една интересна среща, която рязко намали моето българско черногледство и нагласа, че всичко в света и особено у нас става по-зле. Видях се с едно мое близко момче, което, макар родено в България и да знае български, по същество е швед. Родителите му живеят в Стокхолм и целият му досегашен живот е минал там.

След навършване на пълнолетие то избира да заживее в България по чисто прагматични подбуди - според него

в България се

живее

по-богато,

по-весело и

е по-топло

Сигурно читателите, които смятат Швеция за много богата социална държава, ще се усмихнат иронично, но аз чух аргументи от него и баща му, които ме накараха да се замисля много. Според тях в Швеция не може да видиш в супермаркета пълни колички на пазаруващите, докато в България дори тези на пенсионерите са препълнени.

Аз веднага възразих, че това вероятно е резултат на калвинистката етика, която не им позволява южноевропейска разхитителност. На което получих отговор - не, просто не могат да си го позволят.

При него има и улесняващи избора му фактори - например той живее в апартамента на баба си и не са налага, както на връстниците му, да се бори за плащане на наема.

Но чух и друго. В сферата, където работи - изнесените услуги (така наречените кол центрове), е пълно с млади хора от Западна Европа - италианци, французи и пр., които избират България по икономически причини, въпреки че плащат наем.

Моят съзнателен живот е много пряко свързан с 10 ноември. Когато падна Живков, бях студент във втори курс и всички житейски надежди и цели бяха обвързани с освобождаването, което настъпва с демокрацията, и благоденствието, което ще последва от пазарната икономика.

Но и в най-смелите си мечти

не съм

допускал, че ще

стана очевидец

на миграция от

Западна Европа

към България

Представях си, че животът ще стане “по-корекомски”, но просто ще заприлича на онова “там”, но едва ли ще е конкурентен на живота в Скандинавия или Франция.

Установявайки, че това вече е факт, бях изпълнен с оптимизъм.

Разказвам всичко това, за да заявя - да, посоката, в която вървим, е правилна и не трябва да се спира. До този извод беше стигнал преди няколко дни и забележително умният Красен Станчев, който доказваше тази теза с макроикономически аргументи.

Да сме благодарни на Михаил Сергеевич, че направи нужното, за да смени режима у нас. За добро е било! Всеки, който го отрича, е или тъп, или непочтен.

Анализът е от "24 часа"