Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Последният модел на Владимир Димитров - Майстора Боянка Жерабова: Отиде си
самотен и неоценен приживе

Музата на художника от село Шишковци единствена пази спомена за неговото творчество

Голяма част от платната му изчезват безследно след смъртта на неговите модели

"Рисува ме пет сутрини поред. Един час по изгрев слънце. Искаше точно определена светлина. Не мърдах, докато той работеше. В очите му виждах искрата и пламъка - всичко, което рисува, да бъде съвършено. Той бе изцяло потънал в работата си.

Живееше трудно, бедно, но за него нямаше значение. Искаше просто да твори. Сам е казвал, че ако местни хора не са го приютили в дома си, е щял да умре от глад. Спеше върху дюшек, пълен със сено. Но не го чух веднъж да се оплаче.

За него тези земи бяха дар

Чувстваше се благодарен, че оживяват в картините му".

С тези думи се връща назад във времето Боянка Жерабова. Тя е последният жив модел на художника Владимир Димитров – Майстора, който пази спомена за неговото творчество. Боянка е родена в село Шишковци. Именно там големият художник прекарва 27 години от живота си и създава някои от най-известните си картини. Боянка е изобразена на платното "Момичето с ябълките".

В портретите му са изобразени и десетки други момичета от селото. Повечето от тях вече не са сред живите, но всички до последно пазят спомена за художника. Рисувал всеки ден. Седнал на пейка или просто на полето. "Ако има рай на земята – това е Кюстендилският край със сърце Шишковци".

Тези думи на Владимир Димитров за селото се повтарят гордо от всеки местен жител. И с носталгия, че хора като него, отрекли се от метериалното в желанието си просто да бъдат добри, вече почти няма.

"Той ценеше труда на хората. За себе си казваше, че е просто един драскач, а тези които работят на полето, са "майстори". Имал е възможности да остане и да твори и в Америка, и в Италия.

Избира да се върне и да е сред хората, защото само така четката му може да твори. Раздаваше всичките си пари на бедните.

Казваше, че на него не му трябват и няма на кой да ги завещае", спомня си Боянка.

Според нея той никога не се е смятал за велик. За себе си казвал, че

ще си отиде самотен, но видял цялата красота на света

В живота си Майстора се отрича не само от материалното, но и от личното и интимното. Роден в село Фролош, израснал бедно и трудно, отгледан с много лишения от майка си след смъртта на своя баща, Майстора рисува с преклонение българската жена. В Шишкови се носи легенда, че голямата му любов е едно от момичетата в неговите картини – Стана. Тя е единствената жена в селото, която той рисува в няколко поредни творби. Боянка е убедена, че това е само мит.

"Той казваше, че се отрича от семейството, защото

не иска да има жена и дете, които да живеят бедно

Споменът за трудното детство го преследваше. Веднъж ми каза: "Аз няма какво да предложа на една жена. Не искам да обричам дете на мизерен живот." Чувала съм история как един богат търговец му предлага голяма сума пари, за да нарисува неговата дъщеря. Когато Майстора хваща четката, той усеща, че ще се влюби в красивото момиче. Спира веднага, връща парите и си тръгва."

Макар да вижда за последно художника преди повече от 60 години, за Боянка сякаш тези дни са били вчера. За местните хора той е светец, който ги е карал да се чувстват специални, и помни деня, в който научава, че художникът е починал в София.

В селото от уста на уста се предава неговото желание, което той често е споделял на глас приживе, че

иска тялото му да бъде положено в Шишковци

Димитров обаче бързо е погребан в гробищата в Бакърена фабрика, но селяните не се отказват. Пишат писма, но без резултат.

Тогава няколко човека от селото отиват при Тодор Живков. Първия път ги връща, но при втория опит ги приема и разрешава гробът му да бъде преместен в Шишковци.

"Докато беше жив, никой от големите в държавата не го зачиташе

След като почина, постпенно започна да се чува за ролята му и значението на неговите творби в българското изкуство", казва Боянка.

Оригиналната картина, на която тя е нарисувана, е изложена в Бургаската зала "Петко Задгорски". Днес Мадоната на Майстора пази само репродукции на платното у дома си. Боянка казва, че се надява картината и след 100 години да показва на младите творчеството на големия художник.

Проверка на "168 часа" показва, че голяма част от платната на Владимир Димитров са безследно изчезнали. Някои картини, на които са изобразени неговите емблематични момичета и пейзажи от кюстендилските села, са откраднати, а за други отдавна се губят следите къде се намират днес.

Такава е съдбата на платното, на което е друга любима жена за художника от село Шишковци - Кремена. Димитров рисува нея и брат й Георги като деца. Подарява я за спомен на семейството. Искал да зарадва бедните хора и не взел нито лев.

Семейството десетилетия пази скъпия спомен. За последно, когато наследниците на Кремена виждат платното, рамката е овехтяла, цветният фон е избледнял, но тя е все така ценна. Кремена е нарисувана на фона на гергини. След като тя умира, потомци местят творбата от къщата й в село Шишковци. Не след дълго тя е открадната. Това далеч не е единствената кражба на платно на известния художник.

В началото на годината девет от неговите творби са изчезват от къща на столичния бул. "Сливница", чийто собстветник е един от наследниците на Владимир Димитров - Майстора. Крадците влизат в двора на имота, който не се охранява, през строеж в съседство, без проблем разбиват прозорец на постройката и вземат каритините.

Платната

бързо бяха намерени от полицията и върнати на собственика. Други нямат същата съдба. Две картини, рисувани в Шишковци, са откраднати още преди много години от домове на хора, на които Майстора ги е подарил, и никога повече не се връщат при стопаните си, разказват в селото.

Преди време е задигната и картината "Андон и Стойна Виячева" от експозицята в Дома на художника в Шишковци, която след дълго издирване от полицията е намерена във Варна. Кражбата на творбите на Майстора в София предизвика противоречиви мнения сред хората в Шишковци.

Новината, че те са притежание на наследници на бай Владе, както са го наричали в селото, доведе до въпроса кои са те. Вече бившият кмет на Шишковци Климент Величков призна, че местните

не са в добри отношения с близките на Майстора

откъм рода на сестра му, които имат претенции да са неговите преки наследници. Те се оплаквали, че цялото село има негови картини, а те не притежават нищо. Величков признава, че оригинални произведения местните жители отдавна не се пазят в селото, защото от години се страхуват от кражби.

За да съхранят творчеството на художника в последните години някои собственици на картини даряват платната на галерията в Кюстедил. Така на бял свят се появяват неизвестни до момента мистериозни творби на Майстора. Една от тях е портрет на момичето Дафина от Шишковци, която печели златен медал на Венецианското биенале.

За тази творба се носят легенди и се смята, че едно от любимите произведения на художника. Когато той рисува "Мома сред ябълки", Дафина е болна от туберкулоза и скоро след това умира, а Майстора подарява картина на опечаленото семйство.

За да опази платното от посегателства, неизвестен наследник я дарява, след като години не се е знаело нищо за нейната съдба. Според изследователи на творчеството на Майстора никой не може да каже какво е оставил най-известният ни художник и какъв е бил неговият живот. Изкуствоведи правят предположения, че той е създал над 3000 творби, а официалните са в пъти по-малко.

"Някои от хората, които притежават картини на Владимир Димитров - Майстора, не желаят да се разкрива това. За тях тези платна са сантимент. Страхуват се, че може да бъдат откраднати. Произведенията на Майстора скочиха много като цена през последните години. Това още повече засили интереса към тях.

Притежатели на платна отказват дори да бъдат снимани за архива на галерията в Кюстендил. Майстора е подарявал творби на изключително близки приятели. Той завинаги остава в сърцата на хората и на семействата, на които е дал картини. Затова те ги пазят и се страхуват, че могат да им бъдат отнети", разказва скулпторът Валентин Господинов, директор на Художествената галерия "Владимир Димитров - Майстора " в Кюстендил.

Не е известна и съдбата на произведенията, които той създава, докато живее в Америка. През 1924 г.

художникът сключва договор с мецената Джон Крейн,

тогавашен посланик на САЩ в Чехия. Срещу 40 хиляди италиански лири Крейн откупил всичко, което Майстора щял да нарисува за следващите 4 години - над 200 негови творби. Част от тях са върнати на България от фамилия Крейн и към момента се намират в НХГ в София и в Кюстендилската галерия. Съдбата на други е обвита в мистерия.

Самата Людмила Живкова издава нареждане да се издирят всички картини на Димитров по света. Оказва, че има около 30 платна в частни колекции, собственост на известни и богати хора като италианския продуцент Дино де Лаурентис. През годините в няколко филма и книги, посветени на Майстора, се цитира информация от художника Борис Елисеев, който дълги години живее и твори в Ню Йорк, за това, че две негови творби се намират в Белия дом, но за това никога не е имало официално потвърждение.

Според Боянка цялото творчество на Майстора е посветено на любовта му към България, затова трябва да се положат усилия то да бъде съхранено за поколенията. Тя припомня, че родната къща на художника в село Фролош е напълно разрушена и от нея са останали само руини.