Езерото Мокурка е на 3400 метра надморска височина. За непривикналия е усилно да обитава такива висини: гласът се изменя, сякаш си хремав, главата боли, дишането изисква усърдие и е някак плитко. Но с дъвчене на сухи листа от кока положението става по-розово, като фламингите, които живеят край езерото. Отсреща вулканът пуши лула - през няколко минути бълва плътен дим, така че фламингите определено имат дългосрочен абонамент за пейзажи. Из трептящата мараня препускат викуни - бледобежови, тънки лами, които приличат на побегнали из пустинята солети. Земята е бяла и напукана във фриволни ромбоидни форми.
Внезапно сред този безлюден, потопен в тишина пейзаж гръмва смях. Прилича на смеховка на клоун, който се превива от кикот. Или на смеещ се човек, погълнал хелий. Смях със заврънкулки, завойчета и спиралки в него. Човек не може да се сдържи и се разсмива в ответ. Езерото Мокурка се смее с гласа на непозната за мен птица, спотаена някъде там сред фламингите.