Бунтовете избухнаха точно когато Русия посегна към петролопровода към Сирия

Иран и Ирак имат залежи от 300 млрд. барела, но са обречени

Боричкането между Москва, Вашингтон, Рияд и Техеран - нови войни и глад

Каквото и да ви говорят за Близкия изток, там винаги става дума не просто за нефт, а за страшно много нефт и газ. Логичен резултат от боричкането за това несметно богатство са и сегашните WhatsАpp-революции в Арабския свят.

Мобилното приложение е най-популярният начин за комуникации в Арабския свят и опитът на ливанското правителство да наложи такса върху разговорите се оказа клечката кибрит, която подпали младежките бунтове.

В момента Ирак и Ливан са раздирани от протести, които бушуват като ураган в Судан, Тунис, Алжир, Египет и тепърва ще продължават. Факт е, че мнозинството млади хора в тези страни живеят

под линията на бедността,

но това не е от сега. Просто в този момент се решава кой и как ще контролира нефтопровода между Иран-Ирак и Сирия. Именно заради него избухна и войната в Сирия. Причината е, че един ден по тази тръба ще тръгнат количества, които буквално ще преобърнат пазара надолу с главата. Петролните залежи само на Иран и Ирак са над 300 милиарда барела, колкото на Венецуела, която е безспорният номер едно в света. Докато тя е под санкции, а на Иран и Ирак всячески се пречи да изнасят, Саудитска Арабия със своите 266 млрд. барела остава основният играч на този пазар и има решаващата дума в ОПЕК. Докато Арабския свят се раздира от вечните дрязги между сунити и шиити, докато в района се водят военни действия, нищо не застрашава хегемонията на Саудитска Арабия и стратегическия й съюзник САЩ. 

Сега обаче Русия и Иран сериозно объркаха тази игра и САЩ, които уж се изтегляха от Сирия, се заеха да 

охраняват част от нефтеното трасе

Още от войната в Залива Америка гледа на Ирак като на своя петролна база, но заради нескончаемите размирици черното злато все й се изплъзва. Затова щатските военни сега се изтеглят, но най-голямата им военна база остава до Ракка, където сирийската армия възстановява нефтените находища. Кладенците непрекъснато са разрушавани и Русия обвинява щатски военни компании, че финансират милиции на джихадистите, които взривяват сирийската нефтена и газова инфраструктура. Пентагонът официално отрича да участва в подобни подривни операции.

Сирия, макар и със скромни залежи от 2 млрд. барела, е най-важната страна за тръбопровода, по който

нефтът на Иран

и Ирак ще стигне

до Европа,

за да могат трите страни да материализират неограничените си богатства.

Неслучайно точно когато те сключиха меморандума за разбирателство през 2012 г., започнаха и проблемите за Башар Асад, които продължават и досега.

Причината е, че този нефт ще е конкурентен на този на Саудитска Арабия, а САЩ нямат интерес от това. Затова се прави всичко възможно да се пречи на Иран, Ирак и Сирия да продават своя нефт и газ.

Ако Америка контролираше режимите

в тези страни, може би нямаше да е така, но засега това се удава най-добре на Иран и Русия. Те са и единствените поддръжници на Асад.

Иран обаче се опитва да стане и основен играч в района, инвестирайки в силни политически лобита в Ирак и Ливан. Проирански партии и милиции доминират в управлението и на двете страни. На тях ще се разчита потоците иракски и ирански петрол безпрепятствено да се насочат към Сирия.

Това е в унисон с интересите на Русия, която се държи като основния кукловод при разпределянето на количествата нефт от Иран, Ирак и Сирия. С малка част от тях Москва разчита да си върне "инвестициите", направени във военните операции в района, а с останалата да продължи да е доставчик номер едно за Европа.

ЕС също се опитва да се домогне до нефта и газа на Иран и Ирак, за да диверсифицира доставките от Русия, но засега пасиансът не му се получава. Неслучайно Брюксел упълномощи президента на Франция да посредничи между Иран и САЩ и въпреки че Макрон положи неимоверни усилия и на моменти направи дори невъзможното, мисията му изглежда обречена.

В това отношение ЕС не може да разчита и на помощта на Турция. След като Путин гарантира интересите на Анкара в района,

Ердоган подкрепи руските амбиции

по отношение на нефтопровода от Иран. А причината е, че Турция ще се превърне в уникален енергиен център, който ще жонглира с огромни количества нефт и газ от Русия и Близкия изток.

Заигравката на Турция с Русия и опитът на Москва да контролира арабските режими е нещо, което вбесява не само Вашингтон, но и Доха, и Рияд, чиито позиции в района ще бъдат силно застрашени. Те не само ще имат трима сериозни конкуренти на петролния и газовия пазар, но и чисто политически постепенно ще загубят сегашното си влияние.

Затова случайно или не точно в този решаващ момент избухнаха

новите арабски революции 

"Народното недоволство в Ливан и Ирак прие антиирански характер, най-вече срещу прокситата на Ислямската република", коментира пред "168 часа" арабистът Владимир Чуков.

В Ливан демонстрантите искат правителството, доминирано от проиранската Хизбула, да подаде оставка, а лидерът й Хасан Насралла обвини ЦРУ, че подстрекава протестиращите.

"В Ирак демонстрациите също приемат открито антииранско изражение", смята Чуков. Според него проиранските милиции не са очаквали толкова мощни протести и са закъснели с реакцията си.

"В Багдад, Басра, Насирия и други шиитски градове стотици хиляди протестиращи издигнаха антиирански лозунги и изгориха чучела на духовния водач на Иран аятолах Али Хаменей - твърди Чуков. - Освен атаките срещу правителствените институции, за първи път недоволната тълпа започна да пали централите на проирански иракски организации и въоръжени милиции. На някои места последните откриха огън по недоволните." 

Съвсем логично основните заподозрени като подстрекатели на протестите са САЩ и Саудитска Арабия, които искат да си върнат позициите в района. Независимо дали това е така или само изглежда така, факт е, че бунтовете имат своите дълбоки социално-икономически причини - хората в арабския свят живеят зле, много от тях са под линията на бедността. Безработицата е чудовищна и младите не виждат никакви перспективи освен да емигрират в Европа.

Има ли някаква надежда за младите в Арабския свят или те са обречени, четете в хартиеното издание на вестника.