Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Обвиненията за детско порно убиха легендарния дисидент Владимир Буковски Владимир Буковски

Близките на легендарния дисидент: Сърцето му не издържа на напрежението

Писателят става заклет бунтар, след като Хрушчов разкрива зверствата на Сталин

Заради инакомислие е вкаран в психиатрия, където възпитават с три смъртоносни оръжия

След 12 години по затворите СССР го разменя за чилийския червен лидер Луис Корвалан

На 27 октомври в болницата "Адънбрукс" в Кеймбридж почина известният съветски дисидент Владимир Буковски. Той издъхна от сърдечна недостатъчност в 21,30 часа на 76-годишна възраст.

Близките му твърдят, че обвиненията за заснемането на детско порно всъщност са го разболели и ако не са били те, писателят е могъл още да живее.

Те смятат, че процесът е довел до влошаване на състоянието му и накрая сърцето му не е издържало на напрежението.

Причината за твърденията на близките е, че през 2015 г. британската прокуратура

обвини Буковски в производството и притежанието на детско порно

Аргументите й са, че когато полицията е претърсила дома му, Буковски сам е признал за снимките в компютъра си, въпреки че е обяснил, че са част от негово разследване. Органите на реда са открили 20 хил. кадъра и 1,5 хил. видеоклипа с детска порнография. В тях са присъствали непълнолетни лица от 7-до 13-годишна възраст. Преобладавали снимки с момченца.

Дисидентът отрича всичко, обявявайки гладна стачка, но малко след това постъпва за спешна сърдечна операция в частна клиника в Германия. Сменят две от клапите на сърцето му и след това го поставят в изкуствена кома за кратък период.

Именно тогава той казва, че обвинението срещу него идва в момент, когато здравето му е разклатено, но това няма да му попречи да защити репутацията си.

Първоначално се смяташе, че компютърът му е хакнат от руски програмисти, които са изтеглили изображенията без негово знание. Буковски обясни, че кадрите са част от разследването му: "Това е злонамерено увреждане на името ми. Разбрах за неприлични образи на деца онлайн в края на 90-те години и реших да разследвам случая. Всичко започна от това, че се заинтересувах от дебата за цензурата в интернет."

В битката си с британската прокуратура Буковски бе подкрепен от вдовицата на дисидента Александър Литвиненко - Марина, и от опонента на Путин - шампиона по шахмат Гари Каспаров. Това го амбицира да поиска магистратите да оттеглят обвиненията си.

Те обаче отказаха, въпреки че претърпяха неуспех по време на съдебния процес. Причината бе, че състоянието на дисидента се влошаваше с всеки изминал ден, и през февруари 2018 г. делото бе прекратено до подобряването на здравето на обвиняемия.

Тогава Буковски заяви: "Не ме интересува рискът да бъда изпратен в затвора. Вече прекарах 12 години в съветските лагери. Не очаквам да живея много дълго и за мен не е от значение дали ще прекарам последните седмици от живота си зад решетките".

Всъщност именно това непокорство превърна бунтаря в икона на съветското дисидентство.

Буковски е само на 10 години, когато през март 1953 г. наблюдава от покрива на националния хотел в Москва тълпите, които се блъскат и извиват, за да видят тялото на Сталин. Тогава в училище ги учели, че червеният вожд е бог. 3 години по-късно обаче Хрушчов признава, че

съветският политик е убил милиони хора,

и това е повратен момент за Буковски - оттук нататък той става един от най-големите опоненти на режима. Малко след това се случва още едно събитие, което го превръща в заклет бунтар. Смазването на унгарското въстание силно разстройва Буковски, който имал много приятели сред унгарските си връстници. Затова той започва да издава нелегално списание срещу СССР и да го разпространява в училището си. Естествено, младежът е изключен, но това не се оказва пречка да постъпи през 1960 г. в Московския държавен университет. Там влиза в кръг на свободомислещи поети, които често се събират на четения и дискусии пред паметника на Маяковски. Именно заради участието си в тези младежки политически срещи влиза в полезрението на КГБ. Проблемите на Буковски се задълбочават, когато Никита Хрушчов обявява, че

антисъветското съзнание е психическо заболяване

Лидерът на СССР стига дотам, че дори прокарва специална директива по този повод. Според нея противниците на комунистическия режим са неуравновесени болни хора, за които е необходимо специализирано лечение.

Затова през 1962 г. директорът на Института по психиатрия на Академията по медицински науки Андрей Снежневски лично преглежда Буковски и заключава, че има бавно протичаща форма на шизофрения. След това тази диагноза започва да се поставя на всички опоненти на съветския режим.

По-късно западните специалисти в тази област доказват, че това е била т.нар. наказателна психиатрия и нито един от бунтарите не е бил болен.

До тези разкрития обаче има още много време. През 1963 г. Буковски е арестуван, защото прави фотокопия на забранена в СССР книга. Получава присъда за инакомислие и е

изпратен за лечение в Ленинградската психиатрична болница,

където прекарва година и девет месеца.

След промените той описва преживелиците си там в книга и разказва подробно за тях пред вестник "24 часа" през 2009 г.: "Тези болници бяха хибрид между затвор и психиатрия. Режимът и охраната бяха като в зандан - решетки, вишки, часови, но надзирателите вътре ходеха в бели престилки, под които бяха с униформи на НКВД. Освен белезите на затворническия режим имаше още медицински сестри, лекари и санитари. Лечението по това време не беше силно разработено. Имаха три-четири средства. Първото беше меназин - силно лекарство, от което може да спиш денонощия. Идеята беше, че човек, който е опасен и агресивен, може да се държи в състояние на наркоза. Въобще това беше не толкова лечение, а средство за контрол. Имаше хора, които ги държаха на този меназин с месеци, будеха ги само да ги нахранят и после пак изпадаха в сънно състояние. Второто средство се наричаше сулфазин. Това бе разтвор на сяра в прасковено масло.

При вкарването му в мускула се предизвиква абсцес

- възпалителен процес, вдигаш 42 градуса температура, усещаш дива болка и не можеш да помръднеш. То се използваше, когато рязко си отговорил или с нещо друго си нарушил в режима. Третото го наричаха "укрутка" - варварско средство. Завиваха те от петите до мишниците в мокра материя и в това положение материалът изсъхваше на тялото, като се свиваше и предизвикваше болка. Идеята бе да спрат агресивния човек. При тази процедура обаче можеш да се задушиш, затова медицинска сестра трябваше да присъства, за да отвие пациента за малко да си поеме въздух. Но невинаги сестрата беше там и

имаше и смъртни случаи при подобно “лечение”

Буковски успява да се измъкне от ада чрез медицинска комисия, но мъченията там, изглежда, не са го уплашили, защото продължава с дисидентската си дейност. Веднага след като излиза от "болницата" през 1965 г., той се включва активно в подготовката на митинг в защита на Андрей Синявски и Юлий Даниел. Съвсем логично отново е задържан и насилствено изпратен в "психиатрията". Излиза от зандана и през 1971 г. изпраща 150 страници документи на Запад, излагайки репресивните методи на съветската психиатрия за политически цели.

Постъпката му го вкарва за още 2 г. в затвора, като заедно с това получава и пет години заточение.

Докато е зад решетките обаче, се случва още един ключов момент в неговия живот.

На 18 декември 1976 г. в Цюрих Буковски е разменен от властите на СССР за генералния секретар на Чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в лагер от диктатора Пиночет.

Това е последният път, в който дисидентът е в затвора, където заедно с "лечението" в психиатриите прекарва 12 години от живота си.

След тази размяна Владимир Буковски е изгонен да живее във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж, пише книги и продължава да се занимава с политическа дейност.

Въпреки спокойния си начин на живот той посещава Русия за първи път през 1991 г. по покана на Борис Елцин.

Малко по-късно отново се прочува с острите си критики срещу властта в Русия, която вече в взета от Владимир Путин. Когато той става президент, Буковски заявява: "КГБ се върна, а това е опасно животно.

Съветските спецслужби бяха моят най-голям враг,

но и аз ги мразех, а те ме ненавиждаха".

Тъй като не е съгласен с политиката на Путин, през 2007 г. се кандидатира за президент в Русия, но Кремъл го дисквалифицира, защото през последните 10 години не е живял в страната.

До края на живота си Буковски се бори за една различна и по-добра Русия, която завинаги си остава неговата най-голяма любов.