Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Истинска драма за лична загуба в “Писма от Антарктида”

Най-огромният комплимент за филма е, че сме накарали някого отново да повярва в BG киното, казва сценаристът Георги Иванов

Колко дълго една майка може да опази сина си и себе си от приемането на болезнената истина чрез красиви, но фалшиви истории? Обичта оправдава ли лъжата? Защо е толкова важно, че мъжкият императорски пингвин мъти яйцата, докато женската ловува.

На над 50 киноекрана в страната се разказва историята на 33-годишната Диана (Ирмена Чичикова), 8-годишния й син Ники (Симеон Ангелов) и една тайна, която ги пренася на друг континент. Новият български филм “Писма от Антарктида” докосва сърцата на зрителите и се радва на ласкави отзиви.

Режисьор на лентата е Станислав Дончев, а сценарият, селектиран в един от най-престижните форуми за сценарии в Европа - Скриптийст, е дело на изпитания тандем Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов.

За работата си по лентата Мартин Димитров спечели награда на 9-ия международен фестивал за операторско майсторство “Златно око” в Тбилиси.

Консултант на филма е полярният изследовател проф. Христо Пимпирев, който се изявява и пред камерата в ролята на самия себе си. Част от снимките наистина са направени на Ледения континент по време на българска експедиция до остров Ливингстън.

С кадрите, заснети от оператора Румен Василев на Антарктида, филмът създава прецедент в световното игрално кино.

Участват още актьорите Диана Димитрова, Диана Любенова, Мая Бабурска и Иван Стаменов.

Пред “168 часа” сценаристът Георги Иванов разказва как с колегите му създават трогателната история, какво се крие дълбоко в нейния генезис и кой е най-ласкавият отзив за работата им.

- Как се роди идеята за сценария на “Писма от Антарктида”?

- С режисьора и продуцент Станислав Дончев се познаваме много отдавна и преди няколко години той ни сподели, че иска да направи с нас модерна семейна драма. Имахме свободата да предложим няколко теми и между всички най-силна ни се стори тази за благородната лъжа. Тема, която касае живота на всички ни и по някакъв начин всеки един от нас се е сблъсквал с нея. Това са опитите да предпазим себе си и околните от болезнената истина. И докато вярваме, че с една лъжа може да се спасим, всъщност само отлагаме неизбежното. Така понякога това води до много по-тежки щети за всички засегнати.

- За колко време бяхте готови? Наложиха ли се важни промени в процеса на писане?

- Смятам, че когато авторите се занимават с проблеми, които наистина познават, филмите стават възможно най-искрени и достоверни. С моите колеги Теодора Маркова и Невена Кертова се стремим да разказваме истории за света около нас и да избираме теми, които наистина ни вълнуват.

Затова писането на сценария протече гладко и бързо, като отне само няколко месеца. Разбира се, както и в предния ни тогава проект “Денят на бащата”, ние използвахме за консултанти психолози, с които обсъдихме етапите, през които човек, преживял голяма загуба, преминава. Много внимателно анализирахме как с такава трагедия се справя едно дете и как - възрастен човек.

Може би най-много време ни отне градацията на лъжата, как героинята на Ирмена Чичикова - Диана, с течение на времето все повече изпуска нещата от контрол. Също беше предизвикателство да преплетем в сюжета самата Антарктида, за да се превърне в реален участник и мотор на действието.

- За да изградите толкова пълнокръвни герои, използвахте ли щрихи от хора, които познавате? Почерпихте ли от реални съдби?

- Когато започваме да мислим по нов проект, с Теди и Невена си разказваме истории - наши лични, такива, които сме прочели или са ни споделили познати и приятели. Никога обаче не използваме директно някоя история или персонаж, освен ако филмът не разказва конкретно за него. По-скоро комбинираме детайли, случки и отделни елементи. С времето сме се научили да създаваме изцяло оригинални герои, които да звучат толкова истински, така че зрителят да има усещането, че ги познава. Това е много важно умение за нашата професия. Всъщност най-първоначалната идея за “Писма от Антарктида” дойде от лична история на Теодора за загубата на нейния дядо, когато родителите й са скрили истината, за да я предпазят. Сигурен съм, че подобна история има всеки от нас.

- Включихте ли се по някакъв начин и в снимачния процес?

- Обикновено нямаме навика да стоим на терен, но общуваме винаги активно с продукцията и най-вече с режисьора и актьорите. Преди старта на снимките се срещаме с актьорите и обсъждаме героите и историята, а всички промени ги обмисляме внимателно с режисьора. Общо взето, сме щастливи, че правим филми с режисьори, които активно обсъждат с нас сценария не само по време на снимки, а и по време на монтажа.

- От кой момент професор Пимпирев се ангажира с проекта?

- Честно казано, първоначално нямахме такива планове, но с напредването на работата по сценария и задълбочаването на ролята на Антарктида, дойде естествено идеята да се свържем с професор Пимпирев и да го помолим да ни бъде консултант. Впоследствие си казахме, че никой не може да изиграе по-достоверно ръководителя на българската експедиция от самия него. Така предложих да го поканим за тази роля и той страшно се зарадва, защото е и голям киноман. Зрителите ще видят, че професорът се справя страхотно. Той страшно много ни помогна за детайлите, свързани с българската експедиция, обстановката на Ледения континент. Благодарение на него беше пресъздадена едно към едно атмосферата в българската база.

- Коя е твоята любима сцена?

- Една от любимите ми сцени е тази, в която лъжата на Диана започва да излиза извън контрол и тя намесва учените от БАИ (Български Антарктически Институт-б.а.). Там тя ги моли да потвърдят пред малкия Ники, че зъбът, който той е “получил” от баща си, наистина е от тюлен. Сцената има няколко пласта, защото темата за лъжата минава по различен начин през всичките 4-ма герои, които участват в този момент. Същевременно има напрежение, хумор и нотка романтика.

- Доволен ли си от крайния резултат?

- Аз и моите колеги винаги сме много критични към нашата работа и никога не сме напълно доволни. И наистина чак когато започнаха да идват първите позитивни коментари, се успокоихме, че сме направили един вълнуващ и трогващ филм, а хората действително много го харесват. Положителните реакции надминаха очакванията ми.

- Има ли момент от филма, който сега би искал да промениш?

- Разбира се, има моменти, за които си мисля, че е било възможно да станат по-добри. Но филмите, след като излязат на екрана, вече заживяват свой живот и е важно умението да се откъснеш и да продължиш напред със следващия проект.

- Кой бе най-скъпият комплимент за теб относно лентата?

- Вече получаваме много мили и топли думи от зрители във фейсбук страницата на филма. Благодарят ни, че сме ги трогнали и разплакали, а на финала са си тръгнали с усмивка. Но за мен е огромен комплимент, когато прочета мнение, че сме накарали някого отново да повярва в българското кино и да го заобича. Радвам се, че в последните години се появиха истински добри български филми. Пожелавам си все повече зрителите да се доверяват на родното кино.