Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайнственият брат, който наследи проф. Юлиан Вучков

Актьорът Михаил Петров е единствен негов наследник, макар да не си говорят от години

Михаил Петров не е от онези актьори, които гледате на екран всяка вечер. Сам казва за себе си, че не е търсил широка популярност, дори е бягал от нея, макар да е сред знаковите имена на Народния театър вече 47 сезона. Зад мълчанието му през годините се крие не само неговата скромност, но и тежката семейна история, която бележи живота му.

Малцина знаят, че Петров е брат на покойния вече проф. Юлиан Вучков. Двамата

до последно са отчуждени,

затова и актьорът категорично отказва да говори публично за него. Дори и след смъртта на професора, Михаил прави изричното уточнение, че не желае да коментира темата какви са били отношенията им в миналото и че си е обещал да не говори повече по този въпрос.

Прекалената публичност,

екстравагантност и тежки признания в биографичните книги, изречени от професора, са само част от причините за крайно

влошените им отношения

Двамата имат една майка, но различни бащи. През годините Вучков обвинява именно доведения си родител за своите житейски несполуки и живот, изпълнен с лишения. В своите книги изрича обвинения, които не могат да останат забравени дори сега.

Споделя, че ранните години от живота му са много тежки, защото е лишен от любов и подкрепа от второто семейство на майка му.

Макар и далеч един от друг, животът на двамата братя се развива така, че по закон Михаил Петров е единствен негов наследник. След загубата на любимата си Диана Душкова,

Юлиан остава без близки хора

Веднага след погребението на Вучков започват интриги и жълтини кой ще наследи неговото богатство. Споменават се крупни суми, които професорът е спестил през годините от всички издадени книги и хонорари, но никой не се наема да каже със сигурност техния размер.

Според Алина Дуарте, съседка на професорка, смъртта му е била твърде внезапна и

той не е имал завещание,

а е искал да подготви. Вучков приживе живее в апартамент на ул. “Христо Белчев” в центъра на София. Именно там през годините е канил десетки приятели на гости.

“Споделял ми е за свой полубрат, с когото не подържат никаква връзка. Запознах го с Виктор - мой близък, който преди време в едно предаване разказа за тежката си съдба на сирак, никога не познал топлотата на семейството, живял в бедност, но винаги изкарвал прехраната си с честен и тежък труд. Така пише Дуарте във фейсбук веднага след смъртта на професора. Тя уточнява, че след като Вучков си отива, започват коментари по неин адрес, че тя и Виктор са имали за цел да наследят професора, грижейки се за него.

“Това не отговаря на истината, не съм правила нищо користно”, обобщава Дуарте.

В разразилото се обществено любопитство какво е наследил от брат си, Михаил Петров отказва да е страна. По ирония на съдбата периодът, в който става медийно интересен, съвпада с подготовката на 70-годишен юбилей, който отбелязва с пет спектакъла в Народния театър. Вместо подаръци за личния си празник режисьорът на “Един безумен ден” и “Сватбата на Фигаро” набра средства за инвалидна количка на младата актриса Вероника Янакиева - Христова, която би улеснила играта й на сцена. Историята на Вероника и Михаил се преплита именно в театъра. Големият актьор случайно вижда в интернет нейно изпълнение на монолог от постановката “Театър, любов моя!” от Валери Петров.

Разтреперах се, разплаках се

След това тя дойде в театъра и се запознахме лично. Отдавна бях взел решението, че за рождения си ден не искам нищо битово - получавал съм много цветя, които увяхват бързо. Вратовръзка вече не смятам да слагам. Но за таланта на Вероника си струва да положиш усилия”. Нейната история показва колко голяма може да е силата да преследваш мечтите си и да не се отказваш, въпреки че всичко по пътя ти е пречка.

Вероника

остава инвалид

едва 17-годишна, но не се отказва от мечтата си да се занимава професионално с театър. Тя вече участва в постановката “Медея” на Снежина Петрова. През лятото репортаж на БТВ показа затрудненията й за придвижване до сцената. Нейни колеги в продължение на седмици всеки ден изкачват стоте стъпала на Античния театър в Пловдив, носейки Вероника и количката на ръце. Това е единственият начин тя да репетира и да бъде част от спектакъла.

За Михаил Петров през годините, прекарани на сцената и зад нея като режисьор, е естествено да помага на по-младите в професията. Самият той се е учил от Методи Андонов.

“За мен това е най-великият режисьор в българското кино. Нейчо Попов също е бил мой учител. Велики хора, с които животът ме е срещнал. Учил съм се и от актьорите от моето поколение - Андрей Чапразов, Георги Георгиев -Гец, Славка Славова, Таня Масалитинова. Тези актьори години наред бяха ядрото на Народния театър. Това е поколение от много интересни хора, стойностни, забавни. Притежаваха страхотно чувство за хумор. Можеха да се самоиронизират. Не се страхуват, че ще изпаднат в смехова ситуация. Те правеха всичко с достойнство, но не с това надменно чувство за превъзходство над останалите, което често се среща днес.”

Михаил е от онези актьори от старото поколение, за които свършената работа говори повече от думите и дадените интервюта. Не се снима и в комерсиални проекти. “Не съм имал за цел да стана много популярен. Пазил съм се. Обстоятелствата в живота ми бяха такива, че реших да страня от публичността. През годините смятах, че мога да направя пробив в киното благодарение на това, което правя в театъра. Обаче някак се оказа, че

кинорежисьорите

не гледат театър

Не съжалявам за това. Българското кино е изгубило, не аз. Сега времената са такива, че актьор става известен с една поява по телевизията” , убеден е актьорът.

През 2015 година с Аня Пенчева връщат на сцената на Народния театър легендата Виолета Гиндева в постановката “Лунатици”. Виолета, която си отиде тази година, е уволнена, защото не е съгласна с политиката на Народния театър за прекратяване на договорите с актьори в пенсионна възраст.

“Тя живя 3-4 години с тази роля. За нея завръщането беше връщане към живота. Почувства се удовлетворена, че отново е в Народния театър. Отиде си спокойна. Такова чувство заслужаваме всички.”