Тя е само на 5 години, когато обявява война на коварната диагноза

Сега идва ред на най-тежката й битката - личната

Моника Балаян - жената, която въведе смехотерапията в България, още когато е съвсем малка - само на 5 години, разплакана си обещава да воюва с рака.

Въпреки че е невръстно дете, най-добрата й приятелка в Армения е 20-годишната Марина. Живеели в два съседни блока. По някаква причина двете се сближили и на Моника й било интересно да разговаря предимно с нея. Ако имала някакъв проблем с по-големите деца, Марина я защитавала. Обяснявала й всичко, което Моника не разбирала. Гледала на нея като на своя пазител и по-голямата си сестра.

В един момент родителите на Марина решили да сменят квартала и двете трябвало да се разделят. Като всяко малко дете Моника била силно разстроена и трудно преживявала загубата на най-добрата си приятелка. По някаква случайност малко след това и нейните родители решили да сменят квартала. Още първия ден момиченцето излязло навън, за да търси приятели около блока. Както си стояла замислена облегната на едно дърво, видяла как от съседния блок изнасят ковчег с тялото на починал човек. С присъщото за децата любопитство тя се приближила и ужасена видяла, че това е Марина. Докато плаче, скована от ужас, чува как близките на момичето обсъждали, че всичко било заради коварния рак.

Разстроена Моника избягала и зад едно дърво се разплакала неудържимо. В този момент със стиснати юмруци 5-годишното момиченце си обещало, че ще се бори с тежката диагноза и ще отвоюва от нея всички, които познава.

По-късно тя завършва психология в Ереванския университет и оттогава чрез смехотерапията, ползвайки различни древни техники и физически упражнения тя помага на хора с тази диагноза успешно да преминат химиотерапията и да не се стигне до нови разсейки.

Една от тях е 42-годишната Галя Деянова от София.

"С Моника Балаян се запознах в един много тежък за мен момент - казва тя. - Имах рак и се наложи да претърпя операция на матката и яйчниците. Месец след това не знам как попаднах на сайта й. Преди просто обичах да чета нейните статии, но тогава сякаш нещо ми просветна и открих смехотерапията. Сега мога да кажа - Моника беше човекът, който ми върна живота.

Със съпруга ми нямаме деца, не успяхме да имаме, но се радвам, че я срещнах, защото е невероятно силна жена. Тя така те мотивира и такава сила и воля за живот ти дава, че буквално променяш начина си на мислене. Става нещо уникално - на курсовете й сякаш преосмисляш проблема и откриваш една по-висша цел, за да продължиш напред и да не се предаваш.

След курсовете при нея, след майсторските класове започнах да възприемам живота като една изключителна ценност. Все едно от този момент вече живееш истински и постигаш неща, които досега смяташ за невъзможни." 

Подобна е и историята на Петя Иванова, която се осмели да я разкаже неотдавна в предаването "На кафе". През 2011 г. тя е диагностицирана с рак.

Първоначално медиците смятат, че това е гастрит, но след като 2 седмици не може да спи от болка, отива на скенер, където варненският лекар д-р Узунов открива 6-сантиметров лимфом. Съветват я веднага да замине да се лекува в Турция, но тя отказва и избира Виена. Самата Петя вече е в трети стадий, когато започва химиотерапията.

Въпреки това жената си обещава, че ще живее и решава да започне новия си живот с курс по смехотерапия.

"На 31 август направих химиотерапията и в началото на октомври вече бях в групата на Моника - споделя тя. - Спомням си, че ни дадоха дневници и в тях имаше въпрос какво искаме да постигнем? Аз написах, че искам да се науча да се смея. Може би защото много се чудех как другите около мен можеха да се смеят. Струваше ми се странно и си казвах, че нямат абсолютно никаква причина."

В течение на курса обаче Моника я подтиква да промени отношението си към света и да възприеме сериозното заболяване като едно поредно изпитание.

"Знаех, че ще се кача на по-високо ниво, въпреки че след диагнозата бях с 97% нетрудоспособност по ТЕЛК - усмихва се Петя. - Аз обаче си казах: Не, аз съм трудоспосбна."

Така постепенно тя привиква към новия живот, в който всячески избягва изкуствените граници и бариери.

Галя Деянова също е била свидетел на десетки подобни случаи, когато Моника помага на хората около нея.

"Всеки си е с неговата болка, трудно може да се прецени коя е по-голяма и коя по-малка - казва Галя. - Виждала съм им лицата и знам, че Моника им е помогнала. Никога няма да забравя една жена, която бе със силни страхови неврози. Накрая си тръгна усмихната и според мен здрава. Помня и една възрастна жена, която след операция на ставите изкачи невероятно висок хълм. Това е, което дава Моника - силата да вярваш в себе си и да постигаш неща, които смяташ за невъзможни."

Но изглежда когато цял живот се изправяш срещу рака, за да измъкнеш другите от лапите му, идва ред и на най-тежката битка. Личната. В средата на тази година абсолютно ненадейно на Моника й е открит карцином. Доверява се на най-добрите - медиците в Университетската клиника в Хайделберг, които също като нея в битката с рака гонят винаги победа. Вероятно затова тя се сприятелява с лекарския екип още с постъпването. Дори когато я карат към операционната, тя се смее и шегува с тях.

"Нейната харизматичност и усмивка така впечатлиха медиците, че те изумени ми споделяха, че досега не са имали такъв пациент", твърди приятелката й Цвети Павлова.

Курсистите й също вярват в успеха. 

"Убедена съм, че при Моника заболяването не е изпитание, а в момента взема едно по-високо ниво - разсъждава Галя Деянова. - Знам, че ще се справи, защото е подготвена и има нашата безпрекосовна обич и подкрепа, а ние сме много. Искрено се надявам много от хората, на които тя е помогнала, сега и те да й помогнат с каквото могат. Щом те са щастливи, значи, че тя все пак е успяла."

Моника се нуждае от помощ. Стойността на лечението е твърде висока, за да се справи сама. Сумата необходима за специализираната клиника на Университетската болница в Хайделберг е 60 хиляди евро.

FIRST INVESTMENT BANK

FINVBGSF

IBAN: BG60FINV91501000276723

за Моника Балаян, основание: Дарение за лечение.