Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Доц. д-р Лъчезар Стоянов: Тодор Живков блестеше с правешка хитрящина, тарикатщина и бегръбначие. Целуваше съветските лидери в устата

Нямаме своята 1956-а, нито 1968-а, но пък имаме горянско движение - най-дългата съпротива срещу комунистическата власт в целия соцлагер

22 хиляди “неудобни” са убити без съд и присъда през трите месеца след 9 септември 1944 г., по-малко - 16 хил. жертви, дадохме в Отечествената война

Бай Тошо окичваше съветските ръководители с ордени и медали, целуваше ги в устата и така си намери място в историята

Голямата индустриализация в тези 45 години беше извършена по неикономически причини в затворен икономически съюз и имаше един-единствен път - да фалира

Носталгията по социализма, която ни пробутват, не почива на нищо. Вижте къде сме сега - в златния милиард от 7,5 млрд. жители на земята

- Вече 30 години изясняваме историческия статут на 9 септември. Различни политически лагери в годините му дават различни определения. Какво е - революция, преврат, окупация, освобождение, доц. Стоянов?

- Оценките за 9 септември 1944 г. са различни в зависимост от конкретната политическа конюнктура. Затова през целия комунистически период определенията за тази дата претърпяха много метаморфози.

В първоначалните изявления на правителството на ОФ за оценка на 9 септември се използва терминът “ударът”. Коректно според мен, защото тогава военните извършват удар, преврат и предават властта в ръцете на Отечествения фронт.

След като започва да излиза вестник “Работническо дело”, в него за 9 септември се появява определението “всенародно антифашистко въстание”, което е сублимна точка в борбата на българския народ срещу немската окупация и монархофашизма. Тогава обаче Георги Димитров много остро реагира на това определение и посъветван от Сталин, в секретна радиограма до Трайчо Костов нарежда да се подчертава “решителната и освободителна роля на Съветската армия”. Всъщност оттам тръгва този упорит етикет “Червената армия освободителка”. Трябва обаче

да намерят от какво

са ни освободили

И по този начин влизаме в клишето “ролята на Червената армия в освобождението на другите европейски страни от хитлерофашизма”. То ще бъде доведено до концептуално ниво от Васил Коларов - човек, политически находчив и нагаждащ се към повелите на политическото време. Той съчинява тезата за двойното освобождение, което и досега битува в пропагандата на Русия. Според тази концепция ние трябва да сме благодарни на Русия и нейната славна армия не само че ни е освободила през 1878 г. от турско робство, но и за това, че ни е освободила от монархофашизма и хитлеризма.

В член 1 на т.нар. Димитровска конституция от 1947 г. 9 септември 1944 г. еднозначно се определя като резултат от победоносно народно въстание срещу монархофашистката диктатура. По времето на твърдия сталинизъм у нас тезата за Деветосептемврийското въстание, победило с решаващата подкрепа на Червената армия, освободила ни от немскофашисткото иго, е неоспорима.

През 60-те години на миналия век обаче в официалната историография има известно разкрепостяване. По времето на Хрушчов заедно с неговите реформаторски идеи все повече изпъква един очевиден факт - че

България не е

била окупирана

Затова и логично не можем да бъдем освобождавани от някакви окупатори. България е била съюзник на Германия и немските войски в България са били съюзнически. Тогава Институтът по история на БКП организира дискусия, в която изпъкват разбиващи тази теза аргументи. Отхвърля се нелепата идея, че България е окупирана страна, и все повече се лансира тезата, че 9 септември е плод преди всичко на нашето вътрешно усилие, на нашите партизани. Оттук започва и една голяма промяна - истинските извършители на 9 септември полека-лека преминават в небитието. Главният военно-политически ръководител на партията, човекът, който води преговорите за съставяне на правителството и е отговорен за извършването на преврата на 9 септември - Добри Терпешев, е низвергнат. Започва фокусирането върху това кои всъщност са истинските герои на 9 септември. И в тази светлина се

преекспонира ролята

на чавдарци и на

самия Тодор Живков

Впрочем тогава се поставя под съмнение, че самият 9 септември е извършен срещу някакъв монархофашизъм, още по-малко хитлерофашизъм, тъй като от 2 септември 1944 г. начело в България е едно демократично правителство. То е съставено от антигермански, антихитлеристки и антифашистки партии, а три министерски поста са запазени за представители на ОФ. Комунистите започват да се представят и като патриоти.

- Каква е метаморфозата в осмислянето на датата 9 септември след 60-те години на миналия век?

- 1968 г. е доста преходна, повратна е и по македонския въпрос, но основно е свързана със събитията в Чехословакия и с новите тенденции в социалистическия лагер.

Впрочем само на този фон може да бъдат разбрани странните интерпретации на 9 септември. За тази дата започва да се говори, че е плод на дългите вътрешни усилия, които Съветската армия само е подпомогнала. Затова в Живковата конституция от 1971 г. вече се говори за Деветосептемврийска социалистическа революция, победила с решаващата помощ на Съветската армия освободителка.

И така, в двете комунистически български конституции се дават две различни интерпретации на 9 септември.

Покрай Живковата конституция се написаха съответните книги, които трябваше да докажат новата теза. Самата комунистическа историография тихомълком, без открито да свали този лозунг, всъщност призна, че

не става дума за

освободителна роля

на Съветската армия,

а тя е била само инструмент на една радикална политическа промяна, което е факт. Червената армия изтиква във властта българските комунисти, които са малцинство, и те постепенно изграждат един тоталитарен комунистически режим. Нарастващото акцентиране на ролята на комунистическата съпротива се вписваше в засилващото се заиграване на режима с българския патриотизъм през 80-те години.

Още през 60-те години се поставя под съмнение, че 9 септември е извършен срещу някакъв монархофашизъм

преврат, но го героизираха

до народно въстание

- Свободата, за която се твърди, че получаваме на 9 септември, е съпроводена с терор - избит е целият ни елит, около 20-30 хиляди души, както твърдят ваши колеги. Колко са си заминали от този свят заради съпротивата на комунистическата власт?

- Колко са загинали, едва ли някой ще установи истински, тъй като това е едно много смутно време. Терорът е повсеместен и преднамерено контролиран в условията на една разпаднала се държавна администрация.

Неслучайно на

10 септември

е ликвидирано

Министерството на

вътрешните работи

Всички негови служители са уволнени и на следващия ден е създаден нов репресивен орган с всичките му структури - Народна милиция заедно с Държавна сигурност. Те се създават по съветски образец, изпълняват и същите функции.

Има нещо характерно за периодите на безвластие в една държава - тогава се случват много убийства и мародерства. Така е и в България по това време. Но тук ще цитирам една от секретните радиограми, които си разменят Георги Димитров, който е връзката на страната със съветското ръководство, и Трайчо Костов. Костов докладва, че бърза с приемането на закона за Народния съд, за да се смаже вражеската съпротива, а дотогава ще продължат по нелегален път да ликвидират колкото се може повече врагове. Разбирайте “неудобните хора” - във всички случаи те са около 20-22 хиляди души. Стават жертва на убийства без съд и присъда. Нещо, което коренно различава този терор от онзи, който българската държава преди това упражнява срещу въоръжената нелегална съпротива. Но преди това време няма човек, убит без присъда, освен в сражение, което е друго. Докато след 9 септември са арестувани и убивани мирни и беззащитни граждани.

В първата фаза на т.нар. Отечествена война (Защо ли е кръстена така? Какво отечествено има в нея?) три български армии се бият срещу прочутата немска армия, която още 7-8 месеца ще оказва яростна съпротива. Тогава ние даваме 16 000 жертви - много по-малко от дадените в трите месеца след 9 септември 1944 г. в България. Друг такъв пример за политически геноцид в новата ни история няма.

- Единствено по време на социализма ли сме го правили?

- Има и други периоди преди 9 септември, но тогава е ставало със съд и присъда. Арестуваш ги - съдиш ги, доказваш вината им. Докато в първите месеци след 9 септември вината е по презумпция. Извънсъдебният начин е изпращането в концлагери с административен акт. Изпращането е без никакво конкретно обвинение, а по мнение или доноси на административни ръководители или на Държавна сигурност. Прибират те от вкъщи и те изпращат в концлагер, защото си набеден за “враг на народа” или си неподходящо облечен - следваш буржоазна мода, или слушаш забранени радиостанции...

- Защо ние, българите, нямаме своята 1956 г., като унгарците или своята 1968 г. като чехите?

- Това е сред внушенията и щампите, в които влизаме, когато слушаме разказите за комунистическия режим в България. Да, ние нямаме 1956-а, нямаме и 1968-а, но имаме нещо друго, което за първи път сега влезе в учебниците. В България е най-дълго просъществувалата въоръжена съпротива срещу комунистическата власт в целия соцлагер. Нарича се горянско движение и започва веднага след 9 септември 1944 г. В различните години през него минават различен брой хора. Но е напълно сравнимо като численост с прословутото партизанско движение преди 9-и септември.

Партизаните в България

са под 10 хиляди, а

в горянските чети има

около 7 хиляди

въоръжени по горите, има и разклонена мрежа от ятаци от не по-малко от 50 000 души, които ги подпомагат. Всъщност цели села и райони подпомагат съпротивата срещу комунизма и комунистическата власт. Но тъй като горяните са в регионално действащи чети, не успяват да се синхронизират от единен ръководен център. При това то продължава доста по-дълго - заглъхва чак през 1956 г. След унгарските събития угасва и последната надежда на участниците в него, че ще получат помощ от Запад. Тогава СССР се бие с унгарската армия, която иска да излезе от Варшавския договор. Тъкмо тогава става ясно, че Западът не е склонен и няма да направи нищо, за да влезе с директен конфликт в Съветския съюз за която и да е страна.

Затова твърдението, че в България няма съпротива срещу властта, хич не е вярно. Имаме, но дълго време дума не се казваше за това. Едва в последно време, след промените, излязоха документи и едва сега с промяната в учебниците по история всички авторски колективи бяха принудени да напишат поне няколко думи за “горянското движение”.

- Най-обсъжданата фигура в годините на социалистическо строителство е тази на Тодор Живков. С какво блести като управник?

- Блести с правешката си хитрящина - една много характерна черта на българските политици, затова и някои от съвременните приличат на тях. С тарикатщината и безгръбначието да угодничиш на силните. Затова пред всички съветски вождове той е най-последователният, а България беше етикетирана като най-верния сателит на СССР. По своя лична инициатива, зад гърба дори на Политбюро,

Живков продава целия

български златен резерв

и българският лев остава без златно покритие. А от всички комунисти по света единствено БКП на два пъти, при това официално, по инициатива лично на Живков предлага единодушно решение на своя най-висок форум - пленум на ЦК, България да стане съветска република. А Съветският съюз по стратегически и по конюнктурни причини не приема това предложение, макар че втория път се разработват цели планове. И само падането на съветския блок и промените в световната политика ни спасиха.

Питате ме с какво Тодор Живков изпъква? Говореше простичко, а простият човек обича да вижда, че го управлява също толкова прост човек като него. Наричахме го свойски “бай Тошо”, а семплостта, двуличието и хитрящината бяха най-характерните му качества. Окичваше съветските висши партийни ръководители с ордени и медали, целуваше ги в устата, прегръщаше ги - по-старите помнят. И той така си намери мястото в историята ни.

- Има ли нещо положително в тези 45 години социализъм, което да си струва да помним?

- Струва си всеки човек да си помни младостта. А иначе голямата индустриализация в тези 45 години си е един голям фарс. Тя беше извършена по неикономически причини в един затворен икономически съюз и неслучайно огромна част от тази индустрия поради своята неконкурентоспособност имаше един-единствен път - да фалира. Къде впрочем е днес жизненият стандарт на Гърция, която бе окупирана от Италия и Германия и беше в състояние на гражданска война до 1949 г.? И къде - на България, която в началото на Втората световна война по икономически показатели бе по-добре от Гърция в много отношения?

Тази носталгия по социализма, която се опитват да ни пробутат, не почива на нищо. Обективните реалности са други. Комунистите избиха физически част от по-образованата, по-състоятелната, по-елитарната част от българската нация, а друга елиминираха. Направиха го за няколко години. На тяхно място дойдоха партизани. За капацитета им е достатъчно да погледнем справките за образователния ценз на платения партиен апарат през 1957 г. - с висше образование са 7%, а с основно (а и по-ниско) - 63%! Сред членската маса положението е още по-фрапантно. А всички ръководни длъжности в държавата се заемат само от членове на комунистическата партия.

Днес шансовете ни са много по-големи. Ако сме обективни, защото много обичаме да се оплакваме и да мрънкаме, днес сме в златния милиард от 7,5 млрд. жители на земята. Вижте къде ходят на почивка българите, какви екскурзии правят, какво си купуват и сравнявайте! В правия път сме. Е, пречат ни конюнктурщината, кражбите и далаверите, но то е в националния характер. Все пак съм оптимист, защото като преподавател виждам, че немалка част от младото поколение българи са със сериозни качества и потенциал.

CV

Лъчезар Стоянов е роден през 1950 г. в с. Саранци, Софийско

Завършил история в СУ “Св. Климент Охридски”

Работил е като научен сътрудник в Института за исторически изследвания - БАН

Днес преподава в Нов български университет и ПУ “Паисий Хилендарски”

 Автор е на повече от 80 публикации