Знам, че и аз много приказвам тук, но все пак мисля, че има теми, които, колкото и да са горещи, не бива да бъдат коментирани в самодоволни Фейсбук излияния, само и само коментиращият да е в крак с тренда на деня и да трупа палчета и сърчица.

Някои теми, като например ситуацията на Джок Полфрийман, са твърде сложни за хора без някаква експертност или задълбочено разбиране за това как действа правосъдието. Именно затова само съдиите са съдии - не навличаме тоги на произволни минувачи на жребиен принцип.

[Да, близките на убит човек са в правото си да изразяват болка и да говорят за старозаветни принципи, ако не могат другояче. Останалите от нас обаче не сме в същата позиция и не можем да си я приписваме. Интересите на обществото и интересите на осъдения човек трябва да могат да бъдат разглеждани трезво на принцип, откъснал се от първобитната племенна ярост - защото тя не помага на едно общество да постигне сигурност и по-малък брой убийства, или пък ситуации, които ги правят вероятни.]

Други теми, като например това, че Миролюба Бенатова беше принудена да кара такси, защото това, което най-добре умее, явно не вълнува почти никого, просто не се поддават на качествен коментар. Не върви нито да изразяваме съжаление, нито да си упражняваме дребнобуржоазната суета, че, "евала", корава е и "не се бои да бачка." И за възхищение е късно. Честно казано, нямам представа какво е адекватното нещо за казване.

Трети теми, като например глобалната климатична стачка и ситуацията, която я породи, може пък да си струва да намерим как да коментираме сериозно, защото действително засягат всички. За сега обаче, когато не сме заети да мечтаем за нечий линч, освен да дърпаме плитките на Грета Тунберг като някакви отегчени ластрагани от задните чинове, и там не сме стигнали далеч. Нейсе. Мълчанието било злато, ама и то, за беля, е изкопаемо богатство.

*От фейсбук!