Ако търговските вериги не махнат големите надценки, ще започнем производство срещу тях, казва председателят на КЗК

Още акценти от интервюто пред Албена Арабаджиева от "24 часа": 

• Нашият приоритет са тръжните манипулации - забранени споразумения в рамките на обществените поръчки
• Някои вносни плодове и зеленчуци се продават за български със смяна на етикета
• Не бива да се допуска спекулативно задържане на резерви от гориво, които да се продават на новите цени

- Г-н Карадимов, КЗК отправи препоръки към правителството как да не допусне значително поскъпване на горивата. Вие имате ли отношение по този въпрос?

- Проблемът с горивата възниква в резултат на международната ситуация и събитията в Близкия изток. И второ, правомощията на комисията не са свързани пряко с регулиране на равнището на цените, освен ако то не се дължи на злоупотреба с господстващо положение или на забранени споразумения и договорки.

Все пак комисията като регулаторен орган наблюдава този сектор от години. Има две приключили производства срещу "Лукойл България" и "Лукойл Нефтохим - Бургас" за злоупотреба с господстващото положение със санкция в общ размер на над 262 млн. лв. Миналата година образувахме още едно производство, което е в ход. Глобите се обжалват пред Административния съд – София-град, и още няма решение.

Мерките, които препоръчахме на изпълнителната власт, са на база на тези наши анализи и част от тях са в правомощията на особения търговски управител. С тях може да се неутрализира или поне да се смекчи потенциален бъдещ ценови шок. Държа категорично да подчертая, че тези мерки са извън нашата компетентност и включват също и механизмите по Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Това действие на комисията би трябвало да се разглежда като много сериозна подкрепа на правителството.

Министър-председателят каза, че имаме достатъчно запаси от гориво, закупено на ниски цени, и следователно няма основание цената на бензиностанциите да се повиши, освен ако няма спекулативно поскъпване. Но това, което ние сме констатирали, е, че когато рафинерията има на склад горива, закупени на ниска стойност, но на международните пазари цената се повиши, на следващия ден на колонките на бензиностанциите цената също е повишена. Това не е спекулация от страна на бензиностанциите. Това е цена, вдигната от "Лукойл". Което оттам обясняват така: ако ние сега продадем на ниски цени запасите, които имаме, няма да можем да възстановим резервите си, защото цената вече е по-висока.

Затова една от препоръките е да не се допуска спекулативно задържане на резерви, които да бъдат продавани на новите цени, или да не се допуска рязко повишаване на цената на едро.

Друга ключова препоръка е свободният достъп до пристанищните терминали във Варна и Росенец. През годините назад "Лукойл" не даваше свободен достъп за алтернативни доставки. Вече няма причина за това, концесията на "Росенец" от две години е прекратена и би трябвало да се управлява от държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", а пристанищният терминал във Варна следва да е освободен за алтернативни доставки от особения управител.

- Все пак вие ще изискате от НАП данни за цените на бензиностанциите.

- Да, това не освобождава комисията от отговорност, в рамките на нашите правомощия ще проверим дали има договаряне между различни играчи, въпреки че при този монополизиран пазар е много трудно да постигнеш такъв картел. Ще изследваме и пазара на едро, за да анализираме продажбите от страна на "Лукойл" към търговската мрежа.

- Ще направите ли секторен анализ и на пазара на горива?

- В приоритетите на комисията сме заложили постоянно наблюдение на този сектор. Но тук доминиращата роля е на "Лукойл", така че през анализ на неговото поведение можем да получим картина за целия сектор. В рамките на настоящото производство ще изследваме продажбите на "Лукойл" към търговската мрежа и евентуална злоупотреба с господстващо положение.

- Какво се случва на пазара на лекарства, очакваме да видим секторен анализ и за него?

- Ако ми позволите първо да обясня защо се насочихме към секторните анализи. Проблемите на българската икономика са базисни, плод на погрешна приватизация, на авантюристични управленски действия в последните 30 години, на подценяване на цели сектори.

Ако комисията беше тръгнала самоцелно да образува производства, които засягат само върха на айсберга, тя нямаше да постигне резултати. А със секторния анализ събираме и обработваме огромна информация и получаваме цялата картина. След това можем да предложим мерки на изпълнителната власт за възстановяване на ефективната конкуренция в даден сектор, а в рамките на нашите правомощия - да образуваме производства.

Нашата амбиция е до края на месеца да публикуваме първия междинен доклад за фармацевтичния сектор. Там проблемите, които се очертават, са сериозни. Два от тях са свързани с перманентния недостиг на определени лекарства в България. Първият е така нареченият паралелен износ - възможността при достатъчност на определени лекарства в България да се изнасят в Европа, като разминаването в цените е доста голямо. Затова той е толкова апетитен. Вторият е вертикалната концентрация - когато имаме в една вертикална свързана верига производител, търговец на едро и аптеки. Тя дава много голямо конкурентно предимство.

Този анализ също ще приключи с ключови препоръки към изпълнителната власт. Ще предложим промяна на нормативни актове. Например в подзаконов акт е казано, че трябва да има 100% задоволеност на населението, за да се разреши паралелен износ. С годините този процент е паднал на 60, той може да варира, може да падне още. Една от промените би била да има законова регламентация какво означава достатъчно задоволеност. Но тук се иска и политическа воля.

- Направихте предложения и в секторния анализ за храните. Има ли вече предприети действия?

- С последните промени в Закона за защита на конкуренцията органите на изпълнителната власт, на които даваме препоръки, са длъжни да ни информират какви мерки са предприели в рамките на три месеца. Този срок изтича на 12 март. Нормално е да има толеранс заради смяната на правителството, но искаме индикации, че по препоръките се работи.

Големият проблем, който показа анализът, е ликвидирането на българското производство. Това е въпрос на държавна политика, на стимулиране на българския производител, на кооперирането. Малкият български производител не може да стигне до пазара на големите търговски вериги, защото те работят на принципа на логистични центрове. Ако вие произвеждате във Видин, но искате да влезете в голяма верига, не може да го направите в магазина във Видин, трябва да отидете до съответния логистичен център някъде в България.

Второ - не можете да осигурите обема, който веригата иска. Третият проблем, който вече е пряко наша задача - веригата ви налага определен тип отстъпка, която трябва да дадете. Тази отстъпка формира основната част от големите търговски надценки, които установихме. Това практически убива производителя, той продава на или под себестойност и за да оцелее, обикновено сваля качеството. А на производителите от чужбина не се налагат такива отстъпки.

 - Какво ще предприемете?

- С промените в ЗЗК се въведе общ състав на нелоялни търговски практики.  Той представлява неправомерно отношение между малкия производител или доставчик и големия търговец на пазара за хранителни стоки и селскостопански продукти. В моето съзнание голямата отстъпка, която производителят дава на веригата, е нелоялна търговска практика.

Търговците имаха срок от три месеца от влизането в сила на закона да настроят своите ценови политики. Той изтече през февруари. Сега ще видим продължава ли тази практика. Ако е така, аз нямам колебания да образуваме производство.

Но ако изпълнителната власт предприеме адекватни мерки, ако работим в синхрон, бихме могли до голяма степен тези резултати да ги постигнем и без самостоятелно производство. Просто ще дисциплинираме пазара. Веригите знаят как се работи в Европа.

Все пак искам да подчертая, че благодарение на диалога ни с големите търговски вериги успяхме да задържим цените на основни хранителни продукти в тях от август досега.

 - Включихте в анализа и пазара на плодове и зеленчуци. Там ориентирате ли се вече какви са основните проблеми?

- Браншът сам ни изпрати писмо, с което поиска да бъде присъединен към секторния анализ и формулира няколко крещящи проблема, сред които дъмпингов внос. Препакетирането ще се окаже също един от големите проблеми – вносни плодове и зеленчуци се продават като български. Това се прави и при други храни. В момента изпращаме въпросници до всички участници и ще видим какво е съотношението на произведената и продадената продукция.

 - Кога ще станат ясни резултатите от проверката на концентрацията на двете млечни фирми и може ли да се развали сделката?

- Тази концентрация е била разрешена с ясното съзнание, че се стига до 80% пазарен дял, но комисията е решила тогава, че позитивите са повече, защото са били заявени добри намерения - образователни програми за фермери, целеви програми за изкупуване на българско мляко, технологии за преработки на мляко. В рамките на секторния анализ обаче започнаха да идват сигнали, че това не се е случило. И за първи път в историята на комисията образувахме производството за ревизия на вече разрешена концентрация. В момента събираме информация за изпълнението на заявената програма. Законът позволява налагане на поведенчески мерки, връщане на сделката назад и санкция до 10% от оборота. А за неизпълнение на решение на комисията глобите стигат до 5% на дневна база от оборота.

Иначе тази седмица ще направим нещо за първи път – изнесено заседание на комисията в Пловдив с целия млечен сектор. Ще участват браншовите организации, производители, мандри, за да ги чуем, да концентрираме усилията си и да продължим това задълбочено проучване.

 - Има ли нарушения във веригите на доставки в малките магазини?

- При тях ситуацията е противоположна - има дълга верига на прекупвачи и печалбата за малкия магазин накрая е минимизирана. Търговците ни казват, че всеки път доставчикът е с нова цена, и тук неговата позиция е силната.

Едно от конкретните ни предложения е държавата да създаде условия за скъсяването на веригите на доставки. Ако в една община има логистичен център, където всички производители от района да продават и той да снабдява магазини, цената ще падне значително, защото ще изчезнат прекупвачите. Производителят ще вземе повече, търговецът ще спечели повече и цената ще се понижи. А тогава ще започне да се понижава и във веригите.

 - ВАС отмени някои от решенията на КЗК за боклука на София. Защо се получиха тези разминавания между комисията и съдиите?

- Като юрист не мога да коментирам съдебните решения, те се изпълняват. В пет от шестте позиции за боклука на София по същество ние потвърдихме решението на общината за прекратяване на поръчките.  Юридическите аргументи се базираха на факта, че липсваше конкуренция, тъй като беше останал по един кандидат с много високи цени. Затова преценихме, че мотивите на общината, че липсва конкуренция, са законосъобразни.

В една от позициите отменихме решението на общината и тази наша позиция беше потвърдена от ВАС. От тези, в които ние подкрепихме решението на общината, в две от тях съдът взе обратното решение и върна производството. Нормална практика е да се получи разминаване между инстанции, но смятам, че в случая комисията беше на висота, и без да влизам в детайлите на съдебните решения, все пак смятам, че нашата мотивация беше логично по-издържана от мотивите на съдебните решения, с които отмениха нашите.

 - Обвиниха ви обаче, че сте забавили някои от поръчките, като сте се произнесли в последния момент.

- Обвиненията бяха по-скоро към Столичната община, че е забавила обявяването. Напротив, поръчките бяха разгледани от нас в рамките на 35-40 дни, след като бяха входирани жалбите. Извинявам се чрез вас на всички кметове на България, защото техните преписки бяха на изчакване, за да бъдат изтеглени софийските напред. Те бяха гледани с абсолютен приоритет заради обществения интерес.

 - В крайна сметка над половината от София ще продължава да се чисти от консорциума около “Титан”. Според вас това създава ли предпоставка за монопол?

-  Пазарът тук е разпределен в седем обособени позиции, в които всеки участник предлага фиксирана цена. Ако един участва в повече от една позиция и има изкривявания в резултат на това, тогава може комисията да се намеси.

В началото на поръчката имаше призиви КЗК да проверява участниците в нея. Нали ви е ясно каква мракобесна държава бихме били, ако КЗК проверява участниците в обществените поръчки? Имахме и сигнали да проверяваме за картел между участниците в обществената поръчка - за договорени цени между тях. Ние обаче нямаме никаква информация и документация на този етап от поръчката. И няма как да проверим за забранено споразумение, преди тя да е приключила. След това можем да изискваме всички документи. 

Едно от приоритетните направления на комисията е работата по тръжните манипулации - забранени споразумения в рамките на обществените поръчки. Това е сериозен проблем. Ние разчитаме на сигналите, които ни подават самите възложители – задали сме насоки, определени червени флагове по методология на ЕК, за които да следят. През 2023 г. има три подадени сигнала, през 2024 г. - пет. Благодарение на новата визия, която комисията изгражда с нашето ръководство, до момента имаме около 30 сигнала. От Столичната община нямаме подаден за забранено споразумение на участващите в обществената поръчка.

 - Имате ли подаден сигнал от МРРБ за обществената поръчка за мантинели?

- Към момента не са се обърнали към нас. Обществената поръчка в пет от позициите е приключила, има избран изпълнител. В една от позициите е прекратена. При нас има жалби от участниците срещу класирането и прекратяването, те в момента се обработват и комисията ще се произнесе.

CV

• Адвокат, преподавател в Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”
• Народен представител в Седмото велико народно събрание, участвал в приемането на Конституцията на Република България от 1991 г. и на първия Закон за защита на конкуренцията, с който КЗК е създадена като независим държавен орган. Народен представител в 36-ото НС. Общински съветник и заместник-председател на Столичния общински съвет в периода 1999 – 2003 г
•  През 2022 г. става председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие
• В периода април 2024 г. - януари 2025 г. заема поста служебен министър на иновациите и растежа.
• Председател на Комисията за защита на конкуренцията от 23 май 2025 г.