Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ке го играш царот Kръстю Сарафов и Борис Сарафов

 

  "Молим само да питам - казал, като отворил вратата. - Ке го игра ли наш Кръсте царот?"
   Канели като чул диалекта, веднага отвърнал в същия дух: "Не ке го игра ваш Кръсте царот! - и допълнил: - Щото Кръсте е още много млад, а е и нисък и папуняв!" На диалект "папуняв" значело грозен. Борис Сарафов театрално се поклонил, казал едно "Па добро!" и се отправил към вратата. Канели изтичал да му отвори. Там, до самата врата, войводата се спрял и почти гальовно казал на директора, който се загледал в пелерината му: "Да ми видиш астарот?"

 

Кръстю Сарафов е една от най-големите легенди на българската сцена. Известно време дори Народният театър носи неговото име.
На най-добрите познавачи на българската Мелпомена не е известно, че ако не се бе намесил известният му брат - виден македонски революционер Борис Сарафов, едва ли Кръстю е щял да има големи шансове.
Самият Борис Сарафов има може би дори по-големи артистични заложби от брат си, но ги използва на световната политическа сцена. Популярният от времето на социалистическия реализъм публицист Ефрем Каранфилов пише за него, че е "бляскав, суетен, влюбен в позата" и още, че обожава лукса, шума и разкоша. В другото крило на ВМРО наричат Борис Сарафов "алармаджия". Години наред, дори и след показното му убийство от Тодор Паница, Сарафов остава най-прочутият български революционер по света.
"Поради

забележителната си и романтична външност

- рисува го в "история на шпионажа" полковник Роуан, шеф на американското разузнаване от началото на двадесети век - и подчертаната му склонност, но и безспорен талант към театралните ефекти, Борис Сарафов е приеман в най-престижните европейски салони. Там прилага великолепни планове, с които изпълнява революционни замисли. Обяснява се в любов на дъщерите на видни капиталисти и постига големи успехи в Женева, Петербург и Виена. Той постоянно може да се срещне в компании с красиви, елегантно облечени жени. Проектите на Сарафов минават границите на разума и стигат до лудост. По време на Испано-американската война той се яви при консула на САЩ в Петербург, за да предложи участие на един македонски легион за свободата на Куба, ако в замяна американското правителство се съгласи да предостави на македонците муниции и оръжие. Прочутият любовник от ВМРО постига главозамайващ успех в Швейцария - един ексцентричен англичанин, който има неомъжена дъщеря, благодарение на Борис Сарафов се заинтересува от Македония и подарява за делото 50 000 златни швейцарски франка."
Благодарение на театралните си действия, с които не се разделя и като издава в Париж вестник L`Effort, той успява чрез дарения да закупи 13 000 пушки, сред които голяма част модерни манлихери и над 1000 револвера. Въвежда и показен терор за снабдяване с пари и наказване на предатели и шпиони.
През 1901 година Сарафов е арестуван по настояване на румънското и турското правителство и над него се води процес, който той превръща в

Политически спектакъл

като с театралното си поведение увлича не само адвокатите си, а те са Александър Малинов, Никола Генадиев и Петър Нешев, да се изживеят като в Шекспиров театър, но артистични качества проявява дори председателят на съда Иван Желязков. Сарафов е оправдан, а от Съдебната зала, където е струпана цяла София, героят на деня е носен на ръце до църквата "Свети Крал" ("Света Неделя").
Тържеството на Борис Сарафов е помрачено в дома му - там намира отчаян до депресия брат си Кръстю. В "Сълза и смях", където играе, подготвят пиесата "Крал Лир" и Кръстю има голямо желание за главната роля.
Младият творец е

бяла врана

в голямото семейство на Петко и Сирма Сарафови - четвъртото от шестте момчета, а има още и три момичета. Но братята му са сериозни - военен лекар, инженер, учител, свещеник, който ще стигне до архимандрит, само той - артист, позора за семейството. Дядо му Харитон го скъсва от бой като малък, за да го откаже от мерака му. Само братът Борис поддържа огъня на артиста у него. Тайно участва в конкурс и печели стипендия за учене на актьорско майсторство в Петербург. Едва уговоря баща си да помогне на братчето... И сега Кръстю смятал главната роля в "Крал Лир" за златният ключ към голямата сцена. А директорът Радул Канели, кой знае по какви причини, го недолюбвал. Вероятно защото и той като него учи в Петербург. Иначе Кръстю Сарафов полага големи усилия, за да покаже, че има необходимите качества. Трудно му е, защото трябва да научава перфектно текстовете, тъй като не можел да разчита на суфльор - недочува, защото като малък прекалил с хинина. Учи упорито, дори по улиците. По всяка вероятност ролята трябва да бъде дадена на фаворита на театъра - красавеца, по когото въздишал целият женски свят на София - Васил Кирков. Борис Сарафов потупал по рамото брат си:

Ке го играш царот!

казал и както си е с войводската пелерина - право в "Сълза и смях". "Молим само да питам - казал, като отворил вратата. - Ке го игра ли наш Кръсте царот?"
Канели като чул диалекта, веднага отвърнал в същия дух: "Не ке го игра ваш Кръсте царот!" и допълнил: "Щото Кръсте е още много млад, а е и нисък и папуняв!" На диалект "папуняв" значело грозен. Борис Сарафов театрално се поклонил, казал едно "Па добро!" и се отправил към вратата. Канели изтичал да му отвори. Там, до самата врата, войводата се спрял и почти гальовно казал на директора, който се загледал в пелерината му: "Да ми видиш астарот (хастара)?" И разтворил пелерината. А там - цял арсенал: чифте пищови, бомби, ками, пушка с рязана цев, патрондаш... Канели си глътнал граматиката. Само успял да каже: "Абе к`во толкова - ке го игра ваш Кръсте царот!... Хайде холан - като ли не е имало и ниски, па и папуняви царе!"
Ролята на крал Лир наистина се оказала трамплин за Кръстю Сарафов към голямата сцена.

 

Романтик

"АКО не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш - често философствал Кръстю Сарафов - все тая ще е!" Обикновено го контрирали: "Ти тогава защо си се женил четири пъти?" Отговорът бил: "Щото съм романтик."
Първата си съпруга Донка среща по пътя си към Петербург. От нея са и три от четирите му деца.
Първото носи името на баща му, но второто е от признателност - Борис. Той наследил не само името на войводата, но и бохемския му дух. Майтапчия бил и от баща си пък наследил донжуанството.
Женските истории на Кръстю Сарафов наистина нямали край. Втора съпруга му станала негова студентка - Ирина. После се женил два пъти за актриси.

 

За кол и въже

ПЪРВИТЕ артисти на българския театър били, както се казва, събрани от кол и въже. Кръстю Сарафов уточнявал посвоему: "За кол и въже!"
Веднъж една от актрисите трябвало да каже "Хораций иде", реплика към Кръстю Сарафов. Малко грамотна, както пише в спомените си Райна Костенцева, - тя като си нямала понятие, че става дума за име на човек, а тъй като имало две "и"-та в думата, решила, че е нещо в множествено число. И викнала към актьора: "Хорациите идат!"
Друг път титулярът в "Иванко" трябвало да бъде заменен от случаен актьор. Той бил добросъвестен и наизустявал дори текста, даден от драматурга като напътствие в скоби. И когато убивал Асен, извикал: "Умри... И го намушка в гърба!" Сарафов разказва още, че популярната реплика на Иванко към Мария, която извиква: "Не го убивай, Иванко", а той: "Не бой се, Марийо, меча е дървен", всъщност е било по него време действителен случай.

 


Демокрацията ни върна повече от век назад

МНОГО от първите български артисти не можели да преживяват с мизерните си хонорари, ако изобщо имало такива, да не говорим за заплати. Повечето от тях си имали друга работа - най-вече това били печатари и словослагатели.
Голям проблем била и публиката. Играело се на празни салони. Много често артистите сами купували билети и ги подарявали на приятели, за да може в салоните да има хора.
Прибягвало се и до разни номера като даване на определени категории хора безплатни или билети на по-ниски цени. Нещо, което на Ивановден направиха в Сатиричния театър тази година.