Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кой е митрополит Илия, който измоли спасението на Русия Митрополит Илия (в средата)

Много хора в днешно време възприемат историята за митрополит Илия Карам и избавлението на руските земи от Хитлеровите пълчища едва ли не като мит. Но достолепният архиерей не е просто легенда от епохата преди интернет. Той е живял 66 години на този свят, като е оставил незаличими следи в паметта на своите съвременници и по страниците на историята. По тези съхранени пътеводни следи ние ще се опитаме да се върнем назад във времето, за да изваем неговия образ.

Митрополит Илия се ражда на 8 май 1903 година със светското име Салим Насиф Карам. Негово родно място е селището Касбате близо до ливанския град Бхамдун. Момченцето се ражда в семейството на търговеца Насиф Жержес Карам и неговата съпруга Мириам Таниус Мурад.

През 1913 година малкият Салим завършва първоначалното си образование в Бхамдун, където

се обучава

на арабски и

френски език.

Не след дълго прилежното и боголюбиво момче бива забелязано от Антиохийския патриарх Григорий IV (Хаддад), който поверява възпитанието и обучението му на един известен учител богослов.

Това се случва на 12 март 1918 година; а на 25 декември същата година патриархът възвежда юношата в първия църковен сан - иподякон. През 1921 година младежът постъпва в Духовната семинария при манастира "Баламанд" в Северен Ливан, която завършва две години по-късно.

На 5 август 1923 г. патриарх Григорий IV го ръкополага за дякон в град Дамаск, а през декември назначава младия християнин за помощник на владиката Герасим (Масара), митрополит на Бейрут. На 6 август 1926 година митрополит Герасим ръкополага младия клирик в сан архидякон на Бейрутската епархия.

А през 1930 година той вече е архимандрит. И на 20 декември 1935 г. Светият синод на Антиохийската църква начело с патриарх Александър III избира Илия Карам за митрополит на Ливанските планини.

Как Честният пояс на Пресвета Богородица

се озовал при митрополит Илия?

Сред дрехите на Пресвета Богородица, християните предават от поколение на поколение и нейния Честен пояс. Лично Дева Мария предала своя пояс на апостол Тома. После, по времето на император Аркадий, поясът бил пренесен от Йерусалим в Константинопол.

През Х век императрица Зоя, съпругата на император Лъв, заболяла от неизлечима болест. Но в съня си тя получила откровение, че ще оздравее, ако възложи на себе си Богородичния пояс. Така и станало. Византийските императори вземали със себе си пояса, тръгвайки на военни походи, като вярвали, че светинята ще им осигури победа над противника. Но след победата си над византийците българският цар Коломан (срв. цар Коломан II Асен) взема като трофей и Честния пояс.

По-късно светинята преминава в чужди ръце, като сръбският княз Лазар предава част от пояса на Ватопедския манастир на Атон, където той се пази и до днес. Но преданието разказва, че два конеца от Богородичния пояс все пак останали във владение на българите. И чрез тях вярващите се удостоили със свръхестествена помощ – чудодейно прекратяване на чумната епидемия в Одрин.

Друга част от Честния пояс се пази в храма на грузинския град Зугдиди. А през ноември 1950 година Мария Горгадзе, роднина на грузинската царска фамилия, се

отправила на поклонение в Светите земи.

На връщане тя гостувала на митрополит Илия в Ливан и в знак на благодарност за неговото гостоприемство му подарила частица от Честния пояс, наследен от нейните велики предци. Оттогава владиката съхранявал тази велика светиня в Залата на съкровищата на митрополията в Ал Хадас, близо до Бейрут. И благославял с нея тези християни, които се отличавали с дълбоко благочестие и любов към Светата Дева.

Митрополит Илия имал златно сърце,

изпълнено с любов

"Митрополит Илия беше човеколюбив, притежаваше пастирска ревност и усърдие, бе скромен и добър към всички хора без изключение – това си спомня години след кончината му митрополит Антонио (Шадрауи). – Владиката беше удивителна личност, той не притежаваше широка ученост, но имаше рядък ум и умееше като никой друг да урежда спорове и да поддържа добри отношения с хората."

Бидейки с висок дух, митрополит Илия обичал и хубавата шега. Хората го търсели, защото се чувствали уютно в компанията му. Той имал твърд характер, бил изпълнен с достойнство, но същевременно лицето му греело от искреност и доброта.

Илия Карам обичал бедняците и тайно помагал на много нуждаещи се семейства. Но още повече той обичал Бога и Пресвета Богородица.

През 1954 г. лекарите му поставили страшна диагноза - рак

на тънките черва!

Лекарите от Американския университет отстранили чрез хирургическа интервенция около три метра от червото. Преди операцията владиката помолил хирурзите да не свалят от врата му иконката на Богородица. И така, молейки се и уповавайки се на Пресветата Дева, митрополит Илия преживява още цели 15 години.

Но нека не отминаваме и темата за голямата любов на владиката Илия Карам към православния народ на Русия. Един достоен свещенослужител на РПЦ – 90-годишният днес протойерей Владимир Тимаков, разказва за своята лична среща с владиката:

"През 1947 година аз станах семинарист. Семинарията тогава се помещаваше в московския Новодевически манастир. И ето, по това време се случи някакво затопляне в международните отношения. Разбира се, всичко беше относително, но все пак. Не знам дали са пускали съветски хора да излизат навън, но

през 1947 г. започнаха да пускат чужденци в СССР

И един от първите беше митрополитът на Ливанските планини Илия (Карам).

Той страшно много обичал Русия и ужасно преживявал – като лична трагедия – факта, че войските на Хитлер се озовали в подстъпите на Москва. И всичко това той свързвал с окончателното падение на православието по руските земи. И усърдно се молел пред една свята икона на Божията майка. И чул глас от иконата, който му казал: “Русия ще бъде спасена!”

За това, че е възможно такъв глас да излезе от икона, и аз мога да засвидетелствам. Но и митрополит Илия чул такъв глас, той се успокоил и продължил да се моли.

И ето, когато Русия възтържествувала с победа във Великата отечествена война и когато се пропука Желязната завеса, владиката пръв пристигна тук с дарове. Тези дарове били предназначени за Казанската икона на Божията майка.

И тогава се получи една пълна бъркотия: той пристигнал за Казанската икона, а тя е тук, в тогавашния Ленинград и как той да й предаде тези свои дарове, когато иконата всъщност се намира в Музея на атеизма (нали Казанският събор бил превърнат в музей)! Как да постъпят?

Тогава от патриаршията са преживели немалко неприятни моменти, търсейки отговор на този въпрос – все пак било невъзможно всичко да разкажат и да го обяснят на своя гост. Как нашите са се гърчили и какво са говорили на владиката, аз просто не мога да си представя!

В края на краищата се стигнало до такъв компромис – в Москва имало една неголяма икона –

чудотворно копие

на Казанската Богородица,

която се намирала в иконостаса на един от храмовете. И митрополит Илия оставил своите дарове пред този образ, който тогава се намирал в Елоховския събор.

След това владиката отслужи литургия в Трапезния храм на Новодевическия манастир, и аз присъствах там като семинарист. Главният храм на манастира беше превърнат в музей, а Трапезният беше отворен за богослужения. И именно там владиката произнесе своето огнено слово!

Да, той е арабин, но говореше на руски,

по най-великолепен начин говореше нашия език! Аз мога да свидетелствам за това, тъй като с ушите си чух тази проповед. Като семинарист в този храм аз бях изслушал много проповеди. Но бях се убедил за себе си – по този начин за Бога не трябва да се говори.

А сега аз чух проповедта на един пророк.

Наистина огнено слово! Ако можеха да се запишат на магнетофон, тези думи биха били нещо потресаващо, това би било истинска сензация!

Аз чух едно истинско огнено слово. Владиката говореше, разтърсвайки въздуха! Той говореше не просто красиво, а пронизваше всички и всичко.

Да се преразкаже неговото слово, не е сложно: същността е в това, че се е молил пред чудотворната икона на Божията майка. Но как разказваше той за това: как се молел пред нея! Всички притихнаха в храма, хората задържаха дъха си. Беше мъртва тишина.

Той със сълзи се молел на Богородица:

“Русия загива!

Спаси я!!!”

Той направо крещял на Богородица: "Спаси я!!!" И чул глас от иконата: "Русия ще бъде спасена!"

И до днес аз съм убеден, че може да се проповядва само по този начин като владика Илия: ако вие го чуехте как говори, вие от опит бихте разбрали, че съществува и друг свят! Тогава аз си помислих:

"Ето, само така, Господи, може да се говори от църковния амвон. Ето така могат да бъдат разтърсени човешките сърца!" И съм уверен, че и светите апостоли точно така са разтърсвали сърцата на верните, само така са ги прераждали.

Така и владиката Илия Карам предаваше присъствието на Божията майка, което той бе усетил лично в своя живот."