Какво постигат българите, когато действат заедно като нация и елит, и какво - когато са в плен на омразата и политическата импотентност

Две септемврийски дати по странен начин бележат българската история.

Шести септември е символ на Съединението, а 9 септември се превърна в емблема на разпокъсаната нацията. Те ясно показват какво се случва, когато българите действат заедно като нация и елит, и какво получаваме, когато имаме себеизбиваща се управляваща прослойка и разделен народ. Обединените национални сили раждат 6 септември 1885 г., а

омразата и

политическата

импотентност

ни докарват до 9 септември 1944 г.

Какво имаме на 6 септември 1885 г.? Пасионарна, стремяща се към висши цели нация и сравнително сплотен елит, готови на саможертва в името на общия идеал - националното обединение. Благосклонна геополитическа ситуация, слаба Османска империя и най-важното - България още не е изтъргувала накъде ще върви в геополитиката - с Руската империя освободителка или със западния свят. Това дава възможност на българската власт да лавира,

да засипва с

благодарности

руската мечка,

но и да намига дяволито на Запада, демек - ние сме благодарни на русите за освобождението, но в Голямата игра може да си партнираме и с Великите сили. В крайна сметка Русия се обръща срещу Батенберг и българския идеал, а най-неочаквано пазителката на османците - Британия, ще подкрепи българското Съединение.

Исторически парадокс - само преди 8 години английски кораби са прекарвали войските на Сюлейман паша, за да коли и беси по пътя към Шипка, а през 1885 г. същите тези англичани с вечните си интереси вече се явяват първи защитници на българската кауза, а русите - тези, които са мрели за България, стават защитници на целостта на Османската империя.

Разбира се, зад руската позиция стои и огромната лична неприязън на Александър Трети към нашия княз Александър Батенберг. Твърди се , че Цар Освободител Александър Втори толкова много обичал племенника си Батенберг, че родният му син - бъдещият Александър Трети, се чувствал силно пренебрегнат и

завинаги

намразил своя

германски

братовчед,

дето се казва - те се мразели така, както само германски аристократ може да мрази друг германски аристократ. Справка - Тридесетгодишната война, когато германците се избиват взаимно с безмерно удоволствие.

За сведение на хората, които не са изкушени толкова от историята, руските царе след Екатерина Велика чисто генетично са 100-процентови германци.

Така малко по фройдистки Русия изтегля своите офицери от нашата армия, практически я обрича на поражение. Но не би! Вероломно нападналите ни сърби ще ядат такъв бой, че бягайки от българите, крал Милан си забравя и оставя в наши ръце дори любимото звънче, с което си викал прислугата.

А на 9 септември е точно обратното, уж имаме вече Велика обединена България, но всъщност и народ, и елит са разделени. Голяма част от българската политическа класа не одобрява съюза с хитлеристка Германия. При това тук не става дума само за комунистите и земеделците, но и за много от така наречените навремето буржоазни партии. В страната

след 1923 г.

се води

перманентна

кървава

гражданска

война

Безспорно по време на соца партизанското движение бе силно надценявано и престрелките на една жандармерийска дружина с 10 партизани се квалифицираха като някакви “грандиозни битки”, но все пак партизаните реално съществуват. Подпомагани дейно не само от СССР , но и от Англия.

След 1941 г. в световната геополитика ние буквално сме и с двата крака в гьола. Не стига, че сме се пришили за пореден път към вечно губещата Германия, но на всичкото отгоре сме обявили и война на САЩ и Англия, което е едно от най-идиотските решения в нашата история.

Чърчил и без това не ни е обичал особено, а даваме сериозен повод да ни намразят и американците. Ние сами се обричаме на изолация и на идващия съветски ботуш.

По повод последните скандали около руската и българската трактовка на 9 септември трябва ясно да си спомним, че Съветският съюз наистина ни обявява война, и то когато вече на власт е антигерманско правителство, но за това има ясен картбланш и от САЩ, и от Англия. Нито англичаните, нито американците тогава имат какъвто и да е сантимент към нас и нашата съдба. Прочутата салфетка на Чърчил и Сталин с процентното деление на Източна Европа отдавна е публикувана, а и протоколите от Техеран, Ялта и Потсдам са недвусмислени, що се отнася до нашето бъдеще под съветската опека. Съветските щикове действително ни донасят тоталитаризма, но под благосклонния поглед на западните демокрации. Както е казал Наполеон, “Бог е на страната на големите батальони”, а тогава големите батальони са при Сталин.

И още един паралел. По време на Съединението ние имаме един смел и свестен владетел като княз Александър Батенберг, а по време на 9 септември го няма вече добре лавиращият и ползващ се с авторитет цар Борис Трети. Историческата клюка твърди, че Борис Трети е щял да скъса с германците много по-рано, а не да чака Червената армия да излезе чак на Дунава.

Ако сравним другите исторически фигури от времената на Съединението и тези през 40-те години на миналия век,

деградацията

на елита ни

е видима

Стамболов, Каравелов, Захари Стоянов срещу Богдан Филов, Константин Муравиев, Стойчо Мушанов - като цяло сравнението е в полза на елита ни, направил Съединението. “Бащите” на българското развитие се оказват далеч по-опитни и отговорни от “синовете” на същото това развитие. Първите успяват да се възползват от голямата геополитическа игра, а вторите ни вкарват сами в лапите на тоталитаризма.

А днес на 6 септември си спомнете за смелостта и способностите на предците ни, защото без тях днес съвсем спокойно щеше да има не само Република Северна Македония, но и някаква Република Източна Румелия и Пловдив, Стара Загора, Хасково, Бургас, Несебър и даже Ихтиман можеше да са част от друга държава.

Авторът е водещ на “Операция История” по България он ер