Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо и ние си
нямаме Елизабет II? Елизабет II СНИМКА: РОЙТЕРС

Около Деня на Съединението е хубаво да си припомним оглушителната плесница на кралица Елизабет II към британската политическа класа. През август тя имаше две ясни послания, които отекнаха в цял свят - според нея по-некадърен политически елит Великобритания не е имала, тъй като той по безпрецедентен начин разединява нацията.

Думите й бяха толкова остри, че вероятно и най-заблудените във Великобритания ще се замислят дали да продължат да подкрепят Брекзит и докога Борис Джонсън ще ги води за носа.

Въпросът е дали и ние някога ще имаме такъв морален стожер. И когато политиците се опитат да ни разделят или ощетят, той да каже: “Стига!”

Засега изглежда, че нямаме шанс. Да вземем например обединителя на нацията президента, той никога няма да е независим и винаги някоя партия ще го манипулира тайно или явно. Най-малкото заради това не може да е обективен и голяма част от българите няма да му вярват.

Именно заради това бяха възможни някои от най-големите безумия в продължаващия вече 30 години преход.

Помните ли 1991 г., когато представителят на ЕБВР Хенинг Кристофърсън заяви: “След Полша България е най-пострадалата от комунистическото управление и трябва да й се съдейства за опрощаване на дълга. Месец преди това Полша намали наполовина своите задължения към чужди правителства.” На 17 април 1991 г. авторитетният британски вестник "Файненшъл таймс" отбелязва: "България отказва опрощаване на дълга". Причината - това щяло да спре реформите. Тоест точно в най-голямата мизерия, когато имаше дори купони за храна, кабинетът на Димитър Попов си е позволил да откаже опрощаването на дълга. Разбира се, за наша сметка. Как тогава не е имало нито един морален стожер, който да извика на висок глас: “Кой ще плаща този отказ?!”

Както казва Милтън Фридман: Можеш да правиш добро (в случая на западните банки кредиторки), но само ако е за твоя собствена сметка.

Тъй като нямаше кой да спре този елит, през 1995 г. той така си повярва, че абсолютно нарочно проведе политики, за да фалира банките. Резултатът - масово ограбване на населението, масово оскотяване и заплати между 4 и 20 долара.

Най-неприятното е, че нямаше кой да спре и мафиотската приватизация и РМД-тата, които като термити само за няколко години унищожиха голяма част от индустрията. Ако не бяха те, днес в България щяха да са големите автоконцерни, както в Словакия, Чехия, Полша и Унгария където до няколко години заплатите ще се изравнят с тези в Западна Европа. Само че там правилата бяха честни, а тук - като в Дивия запад през XIX в. Резултатът - според различни оценки преките загуби, които ни е нанесъл елитът за тези 30 години, са над 500 млрд. лв.

Дали щеше да е така, ако имаше един морален стожер, който като Елизабет II от време на време да удари по масата и да накара и най-аполитичните граждани да се замислят?

Въпросът е защо за целия преход не се появи някой, на когото да повярваме така, както британците вярват на кралицата?