Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Криминален архив: Бомбата за Христомира срещу баща й заради афера с амфетамини

Разследващите установяват след атентата срещу Христомира, че той е посредничил със сигурност за два взрива в Плевенско.

Единият е заложен пред бензиностанция край Ловеч през лятото на 2002 г., но не гръмва заради грешка при моделирането. Втората бомба взривява кола в Троян. Днес посредникът Марио Иванов вече не е между живите.

Сутринта на 4 април тази година той бе

разстрелян с 5 куршума

от упор в главата

във фоайето на плевенския хотел "Интер Ростов". Дори и жив, той за нищо на света не би посмял да свидетелства срещу поръчителите. Затова още от сега е сигурно, че със затвор е заплашен само майсторът на бомбата.

Седмица след смъртта на аптекарката Христомира атентатори в Пловдив опитват да сплашат президента на ФК "Ботев" с бомба, подобна на използваната при нейния атентат. Адската машина също е направена да се активира след позвъняване от мобифон, но не избухва заради повреда в капсулдетонатора.

Много бързо обаче угасва надеждата на антимафиотите да разкрият убиеца на Христомира чрез тази адска машина.

Терористите се оказват

тотални аматьори

и са заловени светкавично след неуспешния атентат. Те са разкрити по SIM картите на GSM-а, прикрепен към експлозива, и на този, с който чрез позвъняване е трябвало да се задейства бомбата.

Скоро прави впечатление, че почеркът при изработката на пловдивската бомба и на тази, която уби Христомира, са различни. След анализ антитерористите от ДОТИ-1 установяват, че взривните устройства от бензиностанцията до Ловеч, от взривената кола в Троян и от смъртоносното покушение в София най-вероятно са направени от един и същи човек.

Разследващите обаче не стигат доникъде с веществените доказателства с мирис на взрив, които им оставят след атентата в столицата.

Те не успяват да открият майстора на бомбата нито чрез SIM картите в двата апарата, нито чрез GSM-ите. Картите са с предплатени импулси и не са поименни, а от двата телефона единият е вкаран контрабандно в страната, а другият от магазин за GSM-и втора употреба в София, но продавачите не си спомнят как е изглеждал купувачът.

Най-вероятно, подслушвайки телефоните на Марио и хората от обкръжението му, разследващите

успяват да засекат

един номер на

мобилен телефон,

който по-късно ще се окаже на майстора на смъртоносните бомби Йордан Колев от Калофер.

SIM картата, която той ползва, също е с предплатени импулси, но скоро служителите от НСБОП успяват да установят самоличността му и да го поставят под наблюдение - проследяване и подслушване на мобилния му телефон.

Бившият военен химик е съкратен от работа почти година по-рано. Докато работи към Трета армия, Йордан живее на квартира на ул. "Гаговец" 29 в Сливен със съпругата си Жулиета. След съкращението тя го напуска и заминава за Бургас.

Въпреки че е без работа, бомбаджията не изглежда финансово затруднен. Вози се в червен "Нисан", който майка му Тодора и сестра му Елена твърдят, че му дала роднина от Пловдив. Проследяването на Йордан Колев продължава няколко месеца. През този период той ползва квартира в София, често пътува и до Сливен.

Подслушването на телефона му много скоро дава резултат. Засечени са разговори, от които става ясно, че бомбаджията работи по нова поръчка за адска машина. Заявката идва от сводника Марио.

След като той беше убит, негови близки твърдяха, че служители от РЗБОП в Плевен са го накарали да поръча бомбата на Йордан Колев, за да направят капан на убиеца на Христомира. Това обаче едва ли отговаря на истината, защото плевенските антимафиоти въобще не са знаели за операцията по задържането на бившия военен.

Арестът става

в един дъждовен ден

- 10 ноември миналата година в Троян. На тиха улица в малкото градче в паркиран черен "Фолксваген Голф" седят близките до сводника Марио Минко Павлев-Дебелия от Троян и Нестор Дочев от Ловеч. Те чакат Йордан Колев да им донесе от София поръчаната от сводника бомба.

Така и става - до черния "Голф" паркира червен "Нисан", Йордан Колев излиза и сяда до Минко Дебелия в немската кола. В момента, в който му броят парите, антимафиоти атакуват двата автомобила.

В черен спортен сак в японската кола е намерена самоделната бомба. По този случай срещу Йордан е образувано следствено дело в Троян за незаконно притежаване на взривни вещества по чл. 339 от Наказателния кодекс.

Разследването

е приключило,

а материалите и обвинителният акт вече са внесени в съда.

Каква обаче е съдбата на делото за смъртта на Христомира? Разследването по случая се води от следователя от националното следствие Георги Илиев и от служители от направление "Терор" на НСБОП. И магистратът, и антимафиотите упорито отказват да коментират разследването, за да не провалят следствието.

Самият Йордан Колев в писмо до близките си казва, че е невинен: "Не знам за какво съм тук и колко ще остана. Аз съм спокоен повече от необходимото и не се притеснявам за нищо." Източници от МВР обаче твърдят, че има сигурни доказателства, че бившият военен е участвал в атентата срещу Христомира.