Цутому Миядзаки изяждa част от жертвите си и блудствa с телата им

Серийният убиец насилва малки момиченца, бил пристрастен към манга комикси

В края на лятото през 1988 година родителите на 4-годишната Мари Конно получават зловещ колет. В кутията, която пощальонът оставя пред вратата им, откриват снимка на дрехите на малката си дъщеря, няколко зъбчета и картичка с текст: "Мари. Кремирана. Кости. Разследвайте. Докажете". Ужасяващите предмети убиват и последните им надежди, че ще открият безследно изчезналата си дъщеря жива. Вече е минала половин година, откакто момиченцето излиза от дома си и никога вече не се завръща.

През следващите месеци още няколко японски семейства ще получат зловещ колет. Полицията вече е наясно, че има работа със сериен психопат и всичките й усилия са насочени към това да го открие.

Пратките до една са изпратени от Цутому Миядзаки, едно обикновено на пръв поглед момче, което само за една година се превръща в чудовище. Япония ще го помни завинаги. Най-ужасяващият сериен убиец в страната е ненаситен сексуален хищник и педофил. Миядзаки отвличал, изнасилвал и убивал момиченца на възраст от четири до седем години. Понякога изяждал части от телата им, а друг път спял с техните трупове.

Обичал да тормози родителите на жертвите си, изпращайки им жестоки писма, описващи онова, което бил сторил на децата им. И до днес в страната си спомнят с ужас за най-жестокия убиец, който някога се е раждал, и се надяват, че той няма да има последователи.

За зверствата Миядзаки е осъден на доживотен затвор, а през 2008 г. страната нареди да бъде изпълнено смъртното наказание. Маниакът е действал през 1988 и 1989 г. През този период той отвлякъл, изнасилил и убил четири момиченца в Токио и околностите му. Блудствата не били достатъчни за него, затова заснел убийствата на видеозапис, пил от кръвта на две от децата и ял части от телата им. Миядзаки дори оставил нарязаните кости на една от жертвите си в кашон пред вратата на родителите й.

Като в истински филм на ужасите серийният убиец посрещал всяка своя невръстна жертва с думите:

"Искаш ли да отидем заедно на едно много хубаво място? На 22 август 1988 г. Мари Конно излязла от дома си в Саитама в Япония. Момиченцето отивало да си играе в дома на съседско дете, но така и не стигнало дотам. Хората в селището на Мари Конно бързо разбрали за нейното изчезване. Полицията обикаляла из улиците с мегафони и предупреждавала родителите

да държат децата си постоянно под око.

Около 50 000 плаката с лика на Мари били разлепени по гарите и автобусните спирки в цяла Япония. Полицията претърсила под лупа района около дома на Мари и разпитала съседите на семейство Конно.

Ужасяващата пратка с вещи на Мари родителите й получават 6 месеца след изчезването й. Когато д-р Казуо Сузуки от Университета по стоматология в Токио съобщил, че зъбите не принадлежат на Мари, до семейство Конно било изпратено писмо със следното послание: "Аз оставих кашона с останките на Мари пред дома й. Аз направих всичко. От началото на инцидента с Мари до края. Гледах пресконференцията на полицията, на която казаха, че останките не са на Мари. Нейната майка каза пред камерата, че това й дава нова надежда, че Мари може би още е жива. Тогава разбрах, че трябва да напиша това признание и да сложа край на напразните надежди на майката на Мари. Пак казвам: останките са на Мари – Юко Имада".

Псевдонимът Юко Имада е игра на думи в японския език,

която означава

"Сега ще кажа".

Кутията и признанието обаче издали повече, отколкото убиецът бил предвидил. Оказало се, че използваният за снимките фотоапарат се употребявал в печатниците, кутията - също. Така полицията стигнала до извода, че убиецът може би работел в печатница.

Не след дълго извергът изпратил и второ ужасяващо писмо до семейство Конно, в което подробно описал как изглежда трупът на дъщеря им.

За съжаление, Мари Конно не е единствената жертва на бруталния убиец. На 3 октомври 1988 г. седемгодишната Масами Йошизава си вървяла по улицата в град Ханно в същия район. Тя се качила в колата на някакъв непознат и повече никой не я видял. Полицаите заподозрели възможна връзка между този случай и изчезването на Мари, което се било случило преди шест седмици. Но тъй като не разполагали с никакви следи, случаят затихнал.

Само след седмица изчезва още едно момиченце - четиригодишната Ерика Намба. Полицията сформирала специален екип, който да разследва трите случая. Няколко дни по-късно работник в Младежкия природен дом "Нагури" се натъкнал на дрехите на Ерика в близката гора. Полицията фокусирала усилията си в този район и скоро открила трупа на Ерика Намба. Ръцете и краката й били завързани с найлоново въже.

Последната жертва на серийния убиец се появява близо половин година по-късно. Петгодишната Аяко Номото се качва в колата на

непознат мъж,

а седмица по-късно трупът й бил намерен в гробището на град Ханно.

Серийният изнасилвач вече бил известен във вестниците. Наричали го "убиеца на малки момиченца". Полицията търсела изверга под дърво и камък, но без успех. До 23 юли 1989 г., когато в град Хачиоджи един баща се натъкнал на крайно обезпокояваща гледка. На детската площадка някакъв мъж правел снимки на интимните части на дъщеричката му. Непознатият избягал, но след това се върнал на мястото, за да вземе колата си, и бил арестуван. Задържаният Цутому Миядзаки бил 26-годишен асистент в печатница, който прекарвал голяма част от времето си затворен в своята стая. Ръцете му били деформирани от преждевременното му раждане. Той бягал от реалността, потапяйки се в анимето и мангата.

Вследствие на това, детството му е доста самотно и тежко – малтретирането се случва почти всеки ден. Детето се затваря в себе си,

започва да се губи в стотиците направени рисунки,

комиксите и самотата. Негов приятел бил дядо му, а спокойствие намирал единствено в диалозите с него. По-късно в затвора Миядзаки признава, че е обмислял самоубийство, но дядо му му помагал да се откъсне от тези мисли. След смъртта на възрастния роднина обаче у Миядзаки се отключва психопатският му профил. Все по-често родителите на Цутому забелязват, че той шпионира сестрите си, когато са в банята. Някъде в този период се проявява и първият канибалски опит. След кремацията на дядо си 26-годишният мъж изял част от съдържанието на урната, за да може да бъде по-близо до своя приятел.

Полицаите арестували Цутому по обвинение в "принуждаване на малолетен към непристойни действия", но знаели много добре, че той е техният сериен убиец. В крайна сметка Цутому признал и за четирите убийства. Ръцете и краката на Мари Конно били открити в дома му. Той бил удушил жертвите си, бил снимал Аяко Номото и бил правил секс с всеки от труповете. Впоследствие се установило, че дори е изял част от последните си две жертви.

Залавянето на Миядзаки и откритото в дома му огромно количество манга с порнографски характер предизвиква морална паника в Япония, свързана с движението "Отаку" – пристрастени към мангата и анимето самотници.

Освен това Миядзаки притежавал огромна колекция от слашър филми, сред които култовата за любителите на жанра поредица Guinea Pig, известна с жестокото изобразяване на зловещи убийства.

Убиецът е обявен за вменяем и годен да се изправи пред съда, където бил признат за виновен в убийството на четирите момиченца. Семейството на Миядзаки било в шок. Неговият баща отказал да заплати разходите по защитата му, заявявайки, че това би било "несправедливо спрямо жертвите". След произнасянето на присъдата родителят му се самоубива. Най-голямото чудовище, което Япония някога е срещала, е екзекутирано чрез обесване на 17 юли 2008 г.