Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Съкровищата на Малтепе. Кмет решил да
залови иманярите, но го застигнало “Проклятието на фараоните”

 Войводи от ВМОРО искат да разтопят “златната свиня” от Мезек за оръжия

Тракийската куполна гробница в могилата Малтепе край с. Мезек (отстоящо на около 13 км югозападно от Свиленград) е открита случайно през 1931 година и е проучена от проф. Богдан Филов и д-р Иван Велков.

Тя е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Отвън е покрита с внушителен могилен насип с височина 15 метра и диаметър при основата 90 метра. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с железни скоби.

В гробницата се влиза през необичаен коридор

(дромос) с дължина 20,65 метра, широчина 1,55 м и средна височина 2,50 м. От коридора последователно се влиза в две правоъгълни преддверия, а след тях - в кръгла погребална камера (толос) с формата на пчелен кошер. Помещението има диаметър 3,30 м и височина до върха на купола 4,30 м, а в него се намира каменен саркофаг, ограден от две каменни корита (урни).

В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково. Сред тях има златни накити, обеци, нагръдник от желязо, сребърни, златни, бронзови и глинени съдове, бронзов канделабър (голям трикрак свещник с лампи), висок 134 cм, украсен с голяма статуетка на танцуващ сатир. Предполага се, че гробницата е използвана като хероон – място, където е бил обожествяван царственият покойник чрез определени религиозни ритуали. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения. Други специалисти, сред които е и известният полски проф. Домарадски, твърдят, че гробницата е част от келтското наследство на Балканите. Но нека оставим този научен спор настрани, защото могилата Малтепе е свързана с една авантюристична история, чиито следи водят към комитите на легендарната ВМОРО. В центъра на това приключение се оказва одринският войвода Александър Кипров. Без да е сред най-популярните исторически личности, той наистина е една легендарна фигура – човек, който е жертвал живота си на ползу роду, писател, драматург и журналист. В 1899 година Кипров основава първите революционни комитети в Беломорието. После заедно с Димитър Кощанов участва в копаенето на тунел под Отоман банк в Цариград през 1900 година, но

планът е разкрит

и комитите бягат в България. През пролетта на 1901 година е назначен за войвода на чета от 8 души, подготвена от ВМОРО. В 1902 година пък под псевдонима Кара Ташо води чета в Свиленградско. Именно тогава започва и нашата история…

През 1902 година Ангел Чобана от село Мезек, копаейки в полите на Малтепе,

открива метална скулптура на глиган

Естествено, той се похвалил тук-там и слухът за голямата иманярска находка скоро достигнал до софийските прекупвачи на антики. Но нека чуем историята от първо лице, описана в спомените на войводата Александър Кипров: "В 1902 год. през един февруарски ден нашият куриер на революционната организация - Христан от с. Мезек дойде в с. Хебибчево (сега Любимец) и ми съобщи, че някой си Ангел от същото село, като копаел - търсел имане на Малтепе - изровил една свиня от чисто злато, "тежка повече от 200 - 300 оки".

Христан настояваше да отидем, да отнемеме свинята от Ангела, да я разтопиме на кюлче, с което злато можели сме да купиме пушки и топове за цяла Македония и Одринско.

... Тия приказки на Христана ме съблазниха и аз реших още през вечерта да замина за Мезек. И още през същата вечер аз и моя четник Касапина Георги и Христан стигнахме в с. Мезек. Веднага пратих Христан да повика Ангела. Ние бяхме в къщата на Христана; беше среднощ. Ето

пристигна Ангел, бледен като восък

Той изгуби и ум и дума, като видя Касапина, който минаваше тогава за най-страшния терорист, и на когото окото му не мигваше да заколи човека, като кокошка.

- Казвай сега де е свинята?

- Тя си е на мястото, заровена.

- Как я намери?

- Търсих пари, пък свиня изрових!

- От какъв метал е?

- Не знам, мислех, че е пълна с пари, та счупих муцуната и трите крака, а нищо няма. Празна!

- Добре, иди си и утре тука да бъдеш, та да видим какво ще правим.

Ангел беше организиран член на революционната организация. На другия ден, надвечер, отидохме на Малтепе и видяхме свинята. Почти естествена величина на млад буен нерез.

Видях, че не е от злато и интереса изчезна от мен

В това време пограничен офицер по тези места, беше поручик Тодоров, или поручик Генков, комуто разправих за тая свиня. Той се заинтересува и искаше да се пренесе в България. Аз бях улисан в други революционни работи и не знам по нататък как са я взели турците и как са я пренесли в Цариград."

След като интересът на войводата Кипров (Кара Ташо) към глигана изчезнал, Ангел Чобана и Христан решили да го продадат в Българско. За тази цел Христан занесъл един от отчупените крака в Пловдив и го показал на служители от местния музей. По-късно той писал на Ангел, че

в България са готови да платят 150 наполеона за статуята.

Но докато организират "трансфера" на тежащия 177 кг бронзов глиган към княжеството, за него научили и турските власти. Така "домузът" попаднал в ръцете на подпоручик Решид ефенди - турски офицер от местния гарнизон. Дали Ангел Чобана е получил нещо в замяна, или е "спечелил" само десетина тояги на голо – за това историята мълчи. Но през 1907 г. бронзовият глиган постъпва във фондовете на Отоманския музей в Цариград. Пластиката представлява реалистично изработена бронзова фигура на глиган с дължина 1,08 м и височина 0,79 м. Очите са направени от цветни камъни в три цвята - черна зеница, обградена от два концентрични пояса в жълто и синьо. Над предния ляв крак е

изобразена рана от тясно острие,

от която изтичат струйки кръв.

В крайна сметка историята със "златната свиня" разпалила още повече иманярските страсти на местните спрямо могилата. Знайни и незнайни търсачи на съкровища

продължили да дупчат Малтепе

Повечето от тях се задоволявали да си извадят дялани камъни от откритата междувременно зидана крепида. По този начин станало и откриването на входа към знаменитата вече мезешка гробница, за което разказва хасковският археолог Ирко Петров.

Историята е запомнила името на Карамфил Демирев от Мезек, който няма нищо общо с археологията. Но просто искал да си построи къща. Така привлякъл двама свои приятели - Константин Киряков и Вангел Петров. На 18 януари 1931 г., навръх Богоявление, тримата започнали да копаят в Хълма на съкровището и открили бронзова статуетка на сатир и една бронзова чашка с формата на шестлистно цветче - части от красив канделабър. На следващия ден иманярското трио имало още по-голям късмет и попаднало на входа към гробницата. Но малшансът на групата бил, че точно тогава край Малтепе минал селският пъдар, който ги "изпял" на кмета. И така, освен кмета на мястото пристигнали по-първите хора на селото - секретар-бирникът, главният учител. Водена от кмета, групата закрачила по внушителния коридор към вътрешността. И тогава подействало

"проклятието на фараоните"

– кметът изведнъж припаднал! Другите го изнесли на чист въздух и прибрали в кметството откритите златни, сребърни и бронзови находки. Разбира се, някои от местните се изкушили да си откраднат няколко по-дребни златни украшения. Но впоследствие уредници от Народния музей откупили и тях от ателиетата на хасковските златари.

Тук свършва иманярската част на тази история. За да продължи научната - на 24 януари 1931 г. в селото пристигнали проф. Богдан Филов, д-р Иван Велков и архитект д-р Александър Рашенов. Те направили оглед на гробницата, прибрали откритите в нея артефакти и

наредили входът да бъде затрупан

Няколко седмици по-късно, на 13 февруари, проф. Филов изнесъл в Археологическия институт една сказка за мезешката гробница и извадените от недрата й ценни находки. Лекцията била удостоена с вниманието на цар Борис III, княгиня Евдокия и княз Кирил. Това помогнало за набирането на средства за мащабни за времето си археологически разкопки в района на Мезек, които продължили две години. Днес гробницата, заедно с античната крепост край селото, е част от 100-те туристически обекта на България.