Под един пост за това къде и как почива българина се завърза спор със соц носталгици, които плачеха, че сега имало свобода, ама видиш ли, само богатите почивали и ходели по екзотични дестинации. "Обикновенния човек" дори не можел да си позволи почивка.

С огромните опашки по границите този въпрос определено е спорен, но няма да се впускам да доказвам противното. Замислих се, че повечето от тези хора не отричат ограниченията, напротив - ПРИЗНАВАТ в прав текст, че ги е имало, но въпреки това плачат за тях!

Защо тези ограничения тогава изобщо не са им пречили, а сега им пречи, че ги няма?! Явно това, че не са можели да пътуват не е било проблем, само защото и комшията и той не можеше!

И сега ужасно им пречи свободата, защото някои могат, а други не! За тях въпроса опира до това или всички да можем или всички да не можем, за да са щастливи! Всички страдат за времето, когато еманация за просперитет бяха, панелка, Москвич, секция и холова гарнитура покрита с булана! Ако пък във витринката са подредени празни опаковки от "корекомски стоки" просперитета е пълен! Но най-важното е, че вечер са заспивали спокойно, щото съседа е имал същото като тях, а сега видиш ли, някои съседи имат повече и това не им дава мира. Ех, къде е народната власт, за да си станем всички пак еднакво бедни! Социализма облъчи много хора с идеята, че всички трябва да сме равни. Но мисля, че това е само половината от проблема. Останалата част държим на факта, че състоянието на имащите е със съмнителен произход.

И тези хора са не просто недоволни, защото нямат, а защото се чувстват ограбени.

Не пиша този пост в защита на соц носталгиците, нито с идеята, че няма хора с честно придобити пари.

Проблема са такива като Баневи, политиците с къщи за гости, апартаменти купени на смешни цени и разни "законни" тераси.

Проблема е, че в България прокуратурата никога не намира конфликт на интереси и реална вина.

Покрай неспирните скандали ми направи впечатление, че всичките роднини на действащи политици са много предприемчиви хора.

А за родителите им направо им завидях! Моите са си просто пенсионери, а техните по на 75-80 години са открили предприемаческите си възможности. На 70 години тепърва са теглили кредит и са се хвърлили със замах в бизнеса. И след някоя година - чудо! Пенсионирана детска учителка станала милионерка на Рамзесова възраст. Много е модерно ако си кмет, майка ти на 85 години да има строителна фирма, а тъста ти да гледа добитък по европейска програма.

И въпреки, че отчитам вината на социализма, който проповядваше равенство, отчитам и вината от вопиющата липса на справедливост и правосъдие в наши дни. Така че нека да не обвиняваме удобно само соца, докато сме свидетели на ежедневни злоупотреби с власт и служебно положение и то все от хора, които накрая се оказват "невинни".

От фейсбук