Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Страничните ефекти от топенето на ледовете: Земетресения, вулкани, болести и
граждански войни

от ИВАН ПЕТРОВ

В

ероятно част от човечеството ще преживее предстоящата катастрофа с наводненията. Утешителното е, че все пак Земята невинаги е била частично заледена. По време на еоцена - геоложка епоха отпреди 50 милиона години, в която се появяват първите бозайници, планетата е била без лед. Но в такава ситуация съвременната цивилизация я очакват и цял куп други катастрофи от библейски мащаб, смятат учени.

Според Антъни Фордъм, редактор на Popular Science Australia, със сигурност топенето на ледовете ще предизвика серия от унищожителни земетресения. Той дава пример с вдлъбната топка за пинг-понг, представляваща Земята, и налягането, причинено от ледената шапка на Антарктида. Премахването на леда ще доведе до рязко раздвижване на долните пластове и

вълна от силни земетресения

ще залее цялата планета.

Но това не е всичко: разкъсването на ледовете може също да отприщи верижна реакция, при която ще се стигне до изригване на активни вулкани в Антарктида.

Още по-реалистично звучи мрачната прогноза на д-р Хал Уанлес от Университета в Маями. Той прогнозира, че нарастващото ниво на водите би могло да доведе до края на цивилизацията по политически причини. "Предстоят ни граждански вълнения, война. Просто се чудя как - или дали - ще функционира цивилизацията", казва той пред "Нешънъл Джиографик" през 2013 г.

Хипотетично моменталното стопяване на полярните ледени шапки би поставило големи градове като Маями и Лондон под вода, което ще предизвика масов проблем

с бежанците

Дори и при по-благоприятен сценарий Уанлес прогнозира, че до следващия век милиони хора ще трябва да мигрират заради покачването на морското равнище и приблизително по едно и също време, което може да причини невиждан хаос.

Може би една от най-неочакваните, но и най-страшни опасности, които могат да се случат, е освобождаването на праисторически вируси. В тази връзка много учени, смятат, че има смъртоносни праисторически вируси, заключени под леда на Антарктида.

"Бяхме в безопасност от тях дълго време благодарение на вечния лед - казва в тази връзка биологът Елена Джорджи пред “Хъфингтън поуст”. - Но, когато ледените шапки се топят с тревожна скорост, няма да отнеме много време и патогените ще си пробият път към нас. И не е нужно да ви казвам, че не сме готови да се борим с тях."

При това според изследователката изобщо не се касае за сюжет на поредния филм на ужасите, а за напълно реална опасност. Биоложката вече е открила праисторическа зараза, спяща под зоната на вечната замръзналост на Сибир, като я е нарекла pithovirus и казва, че няма причина на Южния полюс да има много повече подобни вируси.

Алън Андерсън, старши консултант на Scientist, също алармира за бързо променящата се среда на полюсите. В книгата си "След леда: живот, смърт и геополитика в Нова Арктика" той пише, че до 2050 г. Северният полюс

ще представлява открит океан

Така белите мечки ще изчезнат, а на тяхно място като върховен хищник и символ на Арктика ще останат косатките. Изледователят предвижда още, че вследствие на климатичните промени популацията на моржовете ще бъде доста намалена, но те "няма да изчезнат напълно".

На фона на тези мрачни прогнози все пак има и някои по-оптимистични: топенето на ледените шапки би довело и до появата на нови морски пътища, свързващи Атлантическия и Тихия океан, и то още по време на нашия живот.

Изследователите от Университета в Охайо оценяват, че до 2050 г. "обикновените открити кораби" ще могат по-лесно да минават през Арктика в топлите месеци, докато по-големите и подсилени срещу леда морски съдове ще имат на разположение стабилни нови маршрути.

От своя страна, ако ледените шапки изчезнат, с тях ще си отиде и голяма част от построената инфраструктура и според Катлийн Кели от Центъра за американски прогрес това вече се случва в Аляска. Кели пише, че "вечният лед потъва неравномерно, което води до затваряне на магистрали, тръбопроводи, железопътни линии и друга инфраструктура" и съответно поддръжката им ще поскъпне с 10 до 20% до 2034 г.

Вероятно размразяването ще бъде благоприятно и за добивната промишленост. През 2015 г. например компанията "Шел" се опита да сондира за нефт в Арктика, но заради тежките метеорологични условия беше принудена да отложи проекта си за "обозримо бъдеще" и загуби милиарди долари.