Държавна сигурност не позволява на Франк Синатра да пее на "Златният Орфей", от чието първо издание се навършват 54 г. на 1 август. Джаз изпълнителят и носител на "Оскар" бил поканен през 1971 г. и дори приел да участва на българския фестивал заедно с диригента и пианиста си. Всичко било подготвено.

Даже по искане на тогавашния представител по туризма в Ню Йорк били отпуснати допълнително 3000 долара от бюджета на Министерството на културата, пише в книгата си "Златният Орфей. Звезди и сенки" неговият директор Генко Генов. Средствата в американска валута трябвало да покрият разходите за пресконференция-коктейл на известния с прозвището си Гласът при завръщането му от Слънчев бряг на летище "Кенеди". Известно е, че на неговите брифинги са присъствали много повече журналисти, отколкото на тези в Белия дом. Това е щяло да бъде реклама за България.

Но в крайна сметка всички усилия останали напразни, защото вездесъщата ДС се уплашила да даде зелена светлина на участието на Франки, по чийто баритонов глас и сини очи се прехласва целият свят. Участието му е отменено без никакви обяснения.

Синатра не е единствената западна звезда, пострадала от цензурата на ДС. Същата година

страховитата структура се захваща и с Жилбер Беко,

макар че към него е малко по-благосклонна - позволява рецитала му, но спира "само" една от песните. И то в последния момент.

Естествено, нямало как това да му го каже служител на МВР, щяло да стане международен скандал. Министерството избрало да действа чрез посредник - директора на фестивала Генко Генов. В стаята му в Слънчев бряг в малките часове на нощта на 6 юли 1971 г. нахлул непознат и го събудил.

Продуцентът веднага разбрал кой може да си позволи подобно нещо. Тайнственият посетител минал директно на темата - поискал Генов да убеди Жилбер Беко сам да се откаже от "Червената стена".

"Ако тази песен бъде изпълнена довечера на фестивала, който се предава от цялата Интервизия, не можеш да си представиш какво ще се случи с тебе", заявило ченгето.

На следващата сутрин в цензуриращата акция се включил и заместник-председателят на Комитета за култура и председател на Организационния комитет на фестивала Димитър Петков. Заявил, че въпросът е политически и песента щяла да предизвика проблеми. Добавил, че

специално заради този случай са дошли другари от ЦК на БКП.

Били разтревожени от идеологическата диверсия, подозирали, че е организирана нарочно.

Генов отишъл на репетицията на Жилбер Беко и го попитал кои песни ще пее на рецитала и колко е времетраенето им. Французинът започнал да ги изрежда една по една. Когато стигнал до "Червената стена", директорът казал: "Много ли държите на тази песен?" "Не - отговорил Беко. - Тя ми е нова и има още да работя по нея." Така скандалът се оказал буря в чаша вода.

Без одобрението на ДС и МВнР нито един западен изпълнител не бил допускан до фестивала. В тези две институции изпращали снимки, биографии, както и кои песни ще пеят чужденците. "Чакахме да получим знак, че съответният певец може да дойде. Чак тогава задвижвахме процедурата", разказа Дариана Генова, съпруга на директора и негова помощничка.

Вездесъщото Шесто се намесило и в момент, когато наградата за малко не отива при афроамериканска изпълнителка. Което

ДС възприело като идеологическа диверсия

и дало инструкция, че това не трябва да се допуска. За да контролира номинациите, представителят на ДС полк. Пантелеев следял всички етапи на конкурса. Участвал дори на заседанията на международното жури, продължили до 5 ч. сутринта.

Всички гласували за Елън Делмар, но полковникът заявил, че няма как американка да получи златната статуетка. Тогава започнали отново да дават оценки, за да изберат нов носител на приза. И пак афроамериканката се класирала първа. Чак на третия опит пръв излязъл Бисер Киров, а тя - втора.

Държавна сигурност "предотвратила" идеологическата диверсия, но чужденците се смаяли. Италианският композитор Карло Алберто, в чието студио записвал музиката си Енио Мориконе, заявил пред Генов: "Не знаех, че наградите у вас ги дават от полицията".

На цензура са били подложени и български изпълнители. През 1968 г.

БКП наредила на генералния директор на БНТ

Богомил Нонев да не излъчва фестивала. Причината била песента "Гротеска" ("Двама шопа из Европа") на Александър Йосифов и Димитър Точев в изпълнение на Коста Карагеоргиев. Тя получила първа награда, но след Орфея била забранена. Не била излъчена нито по радиото, нито по телевизията.

Впоследствие се разбрало, че е заради предстоящо пътуване на Запад на Тодор Живков и председателя на Народното събрание Георги Трайков. В ЦК се страхували, че изпълнението може да бъде изтълкувано като подигравка с Първия и спътника му. Наложило се директорът на Орфея Генко Генков да пише докладни и обяснения, че няма заговор, а песента е писана 8 месеца по-рано, когато никой не е подозирал за височайшите визити. ДС и БКП очевидно не с знаели, че посещението на Тодор Живков и Георги Трайков ще съвпадне със "Златният Орфей".

Не само Държавна сигурност и ЦК са обсъждали участията. Преди тях списъкът с поканените е минавал през Леда Милева като генерален директор на телевизията, която е съорганизатор на фестивала. Тя заявила на Генов, че

включването на Том Джоунс, който вече се бил съгласил да пее в Слънчев бряг,

щяло да е политическа грешка. Бил прекалено голяма фигура в световната естрада. И успяла да предотврати участието му.

Години по-късно, когато изпълнителят на "Секс бомб" се видял с Генко Генов на друг конкурс, му казал: "България е единствената държава, от която имам писмен отказ да гостувам", разказа жената на продуцента Дариана Генова пред "168 часа".

Има и доста по-куриозни случаи със западни певци, различни от опасенията за "капиталистическа диверсия". Така например филм, заснет у нас за западногерманката Мери Рос след участието й в "Златният Орфей", не получил разрешение да бъде излъчен. Причината е, че операторът показал как

по улицата на село

в Родопите се разхожда магаре,

а на простора пред къщите виси пране. Специалната комисия за западни ленти го сметнала за антипропаганда за България.

Освен към капиталистическите певци ДС има изисквания и към българските. През 1967 г. ДС излиза със специално нареждане към "Златният Орфей" - 50% от песните да бъдат политически ангажирани. Но този почин претърпява катастрофален провал. Същата година е проведен единственият конкурс от този род. Класирани са 37 песни - 36 одобрени и една, спусната с парашут.

Реакцията на критиката и на публиката обаче била унищожителна. Тя станала причина да се откажат от идеологическите песни и да върнат стария регламент. При него има специална клауза за СССР - Москва сама решава кого да изпрати от своите певци. Българите се избирали в предварителен конкурс, а за рециталите канели световноизвестни звезди.

Всички те получавали символични хонорари и това е една от най-големите мистерии - как са се съгласявали. Цялата организация на фестивала струвала 100 000 долара, които тогава се равнявали на 120 хиляди лв.

Том Джоунс обещал да пее "Зелените поля на моя роден край" само срещу 2500 долара. Жозефин Бекер е получила 8000 долара, а Джани Моранди - 1500 долара. Минимални суми са били предвидени и за българите. Лили Иванова вземала по 80 лв. в първите години. После парите малко се увеличили.