Скъпи приятели,

Аз знам, че ни изтекоха данните и сега като се върна в България, ще трябва да си сменя личните документи, за да лиша престъпния свят от възможността да изтегли потребителски кредит от мое име.

Ремонтите ни не се получават, управлението тъне в корупция, всичко е на вили и могили. В самия Лозенец човек трудно върви по тротоара и е принуден да си купува най-скъпите домати в столицата.

Образованието е пълна катастрофа и всичките ми деца вероятно ще израснат полуграмотни и напълно травмирани.

Въпреки това, не мога да спра някакво вътрешно чувство на задоволство от живота си.

Извинявам ви се.

Знам, че възлагате големи надежди на нихилизма ми, но дори той ме прави щастлива.

Усещам обществения натиск, че трябва непременно да се възмутя от нещо, но какво да направя, че напоследък изпитвам вътрешна потребност да се храня добре, да стоя на ръце и да обследвам вътрешния си свят щастливо замислена за хубавия живот. За долче витата, която е възможна дори тук. Защото като стана на 98, което е неминуемо, ще ми се иска така повече да съм била щастлива.

Не е лошо да си жив и въобще да си щастлив. Трябва да призная, че изпитвам вина, а това не е нормално.

Вървя по нагънатия тротоар пред нас и ми харесва. Въобще, всичко горе долу ми харесва или ми е смешно.

Знам, че светът е пълен с трагедия, но за мен най-голямата трагедия в момента се заключава, че не съм си свършила работата. И всички седят и ме чакат да си я свърша. И аз бавно и щастливо бутам нещо и се моля хората да ме изтърпят още малко. Колко па да съм щастлива? Все ще мине.

Не знам какво ми става. Може би умирам. Може да съм болна. Може управляващите да са ми сложили чип.

Истината е, че ми е много хубаво. Даже не въпреки нещата около мен, а в една голяма хармония с тях. Аз съм една щастлива счупена плочка. Една жена без зъб след като е паднала в яма на Шишман.

Постоянно забравям, забавям неща, но спя добре. Опитвам се да съм нещастна, защото доволството пречи на работата, но много се затруднявам.

Извинявайте.

В Молдова тараторът се прави от кефир, квас, сметана, краставици, картофи, пушено свинско, копър и се яде с хляб.

Тук всичко се поднася със сметана. Да има. За всеки случай, ако ни се прииска.

Това е животът.

*Коментарът е от фейсбук