Специално пред "168 часа" навръх рождения си ден той говори за еврото, инвестициите, икономиката и любимата си специалност 

Айнщайн реши един от най-трудните проблеми, защото мислеше извън матрицата, казва той

Един от най-атрактивните принцове на Европа всъщност е доста рядка птица - блестящ инвестиционен банкер, работил за най-големите банки, учен, който може да обясни дори най-заплетените концепции във физиката. Аристократ, който с лекота общува както с кралските особи и принцовете на Европа, така и с най-големите звезди на Холивуд и световния шоубизнес.

Едновременно с всичко това той е всеотдаен баща, който в миналото впечатляваше всички, когато караше лично двете си дъщери и сина си до училище, за да прекарва повече време с тях, макар че като директор в голяма инвестиционна банка винаги е могъл да си позволи шофьор за тях.

Тези дни княз Кирил Преславски стана на 55 г., но все така

умело разпределя времето си

между работата, физиката, децата, спорта и ваканциите на сърф в Палма де Майорка.

През 1998 г. князът попадна в полезрението на президента Петър Стоянов, който го покани за съветник по икономическите въпроси. Освен че това бе много добра реклама за България, държавният глава имаше още една причина за този ход. За разлика от много наши и чужди икономисти, които се изкушават да станат още по-популярни, развивайки сензационни и страховити концепции, принц Кирил винаги се е пазел от апокалиптичните сценарии в икономиката. Аргументиран, умерен, точен, той говори като банкер. Въпреки че със сигурност е имал много поводи и медиите често го провокират, той нито веднъж

не си позволи да разкритикува икономическата политика на България

"Следя събитията в страната и винаги се стремя да популяризирам България колкото е възможно повече", обясни пред "168 часа" принц Кирил, който днес е управляващ директор и ръководител на иберийския отдел в Man Group. Основана през 1783 г., тази компания днес управлява активи на стойност над 103 млрд. долара.

Именно заради точните прогнози "168 часа" помоли княз Кирил да анализира въпроса дали България да приеме еврото. Тези дни дори някои десни икономисти изразиха опасенията си, че не бива да се избързва, предвид затрудненията на страни като Гърция, Испания и Италия.

"Моето мнение е, че България определено трябва да приеме еврото – коментира княз Кирил. - Основната причина е, че поради валутния борд страната вече има всички ограничения на еврото, но все още не използва всичките му предимства. Стане ли България пълноправен член на този голям икономически блок, какъвто е еврозоната, без съмнение това ще е от полза. Аз дълбоко вярвам в икономиите от мащаба и ефективността и смятам, че приемането на еврото е положително от две гледни точки.

Вярно е, че в случай, когато голяма европейска страна, например Италия, трябва да бъде спасена, това би могло да породи разходи за България. Но такъв катастрофален сценарий би изпратил такива

ударни вълни

през европейската икономика, че дори държави извън еврото биха пострадали значително.

От друга страна, ако по някаква причина България изпадне някога в своя собствена криза, би било по-добре да получи помощ от ЕС като част от еврозоната."

На въпрос каква е прогнозата му за икономическата ситуация у нас и дали някога би се повторил рекордният ръст в инвестициите от периода 2001-2007 г., принц Кирил е умерен както винаги:

"По отношение на икономиката считам, че ще продължи да се развива по начин, подобен на този от последните 5 години, а именно скромна среда на растеж с ниски лихвени проценти и продължаващо ограничено банково финансиране. В този контекст е малко вероятно преките чуждестранни инвестиции да достигнат нивата, наблюдавани през периода от 2001 г. до 2007 г. Вместо това вътрешното формиране на капитал се ускори след финансовата криза, което означава, че реинвестираният капитал ще компенсира относително по-ниските преки чуждестранни инвестиции." Според него България ще съумее да се възползва от по-силния

растеж на вътрешното потребление,

но експортният пазар ще продължи да бъде предизвикателство за страната.

Сред причините са силната конкуренция и нарастващото напрежение в световната търговия.

Как един квантов физик може да стане инвестиционен банкер? Метаморфозата е странна само на пръв поглед. Тази специалност е толкова комплексна и развива такива умения, че българският княз съвсем не е единсвеният физик-банкер.

Той завършва с отличие Принстън и точно когато всички очакват, че ще започне научна кариера там, той е привлечен в една от най-големите инвестиционни банки. Въпреки това до днес той продължава да се интересува от всички новини в своята специалност:

"Следя развитието на теоретичната физика с голям интерес – признава с усмивка принц Кирил пред "168 часа". - През последните 80 години светът на физиката се опитва да съгласува

законите на квантовата физика със законите на Общата теория на относителността." Като уточнява, че голяма част от тези усилия са съсредоточени върху разгадаването и откриването на т.нар. тъмна материя и тъмна енергия.

"По принцип скоростта, с която галактиките се въртят и Вселената се разширява, не могат да се обяснят с Общата теория на относителността на Айнщайн - казва принцът. - Обяснението е, че трябва да

съществува

някаква материя

и енергия

във форма, която не можем да видим. Тъй като ако можехме, тогава уравненията на Айнщайн щяха да бъдат валидни."

Става въпрос за така наречените от Айнщайн

"скрити

променливи",

свойства на микрочастиците, с чиято помощ би моло да се прогнозират резултатите и да се запази детерминизмът на класическата физика.

Според принц Кирил това е ситуация, подобна на тази, съществувала в края на XIX век, когато уравненията на Максуел за електромагнетизма показват, че нищо не може да пътува със скорост, по-голяма от тази на светлината, но това е несъвместимо със законите на Нютон за движението.

"Начинът, по който Айнщайн решава този проблем, е като мисли "out of the box" (извън матрицата, нестандартно – бел. ред.)," казва принц Кирил. 

Защо и за какво мечтае принцът в областта на физиката, четете в хартиеното издание.