Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Български разузнавачи работели в Косово? Дай боже, нашето разузнаване да е излязло от летаргията

Последните дни сърбите взеха да говорят за нас така, все едно сме се върнали в 1913 година, когато любимата песен на целокупния български народ е

“Съюзници

- разбойници”

Що се отнася до спора на сърбите с албанците и изявленията, че български разузнавачи работели в Косово, дай боже нашето разузнаване да е излязло от летаргията и да работи наистина там. Така, както тук работи сръбското. Нямайте илюзии, сърбите имат добра агентурна мрежа у нас.

Ако погледнем фактите, може да прозвучи за мнозина парадоксално, но в историята албанците винаги са ни били съюзници именно срещу сърбите. По време на Първата световна война в нашата армия е формирана Първа планинска дивизия, съставена от българи, албанци от Западна Македония и забележете - турци. Четири планински полка, които се сражават храбро за България. Тази воинска част е била по-голяма от цялата ни сегашна сухопътна войска. Между другото командир на дивизията е бил генерал Александър Протогеров. Така че би трябвало по-внимателно да наричаме сърбите –“нашите най-големи братя”, а албанците с презрителното “шиптъри”. Доста “шиптъри” са загинали край Дойран, биейки се за България.

Иначе е горчива истина, че нашето противопоставяне със сърбите не е от вчера и най-вероятно няма да приключи и утре.

От петте войни

на България

четири са и

срещу сърбите

Защо нашите близки народи така силно се “любят и мразят”?

Векове е продължила борбата за надмощие между българите и сърбите. Борбата е за това кой да обедини около себе си южнославянските народи и да стане господар на Балканите. Това е сблъсък за “сърцето” на важен за геополитиката регион.

През Средновековието стотици години доминира България. Днешен Белград много дълго време е бил в българските предели. Векове наред сърбите са били притиснати между нас, унгарците и ромеите. Първото им държавно формирование Рашка идва почти 600 години след основаването на българската държава.

Сърбите далеч преди нас осъществяват и националното си освобождение. Още през 1804 г. започва Първото сръбско въстание и то трае 9 години, а от 1817 г. Сърбия де юре е автономна област с християнско управление, а де факто си е свободна. Причината не е толкова народопсихологическа, а по-скоро чисто геополитическа. Сърбите обитават гранична територия на Османската империя, попадаща често под ударите на австрийци и унгарци, а ние реално сме били в хинтерланда на Истанбул. Трудно е да въставаш, когато си в сърцето на империята.

Сърбите по-рано от нас формират новата си държавна доктрина - идеята за Велика Сърбия – от адриатическия Сплит до Варна, от Дунава до Солун.

До тази мегаломанска идея нашата мечта за Санстефанска България е направо лишена от въображение.

В новата ни история сърбите първи стават братоубийци, когато ни нападат заради Съединението. Нататък историята е разказвана много пъти,

Сърбия винаги

ще е “руският

човек” на

Балканите, а ние

- “германският”

Ние винаги ще започваме с големи победи и ще губим войните. Те винаги ще търпят ужасни поражения и ще се възраждат по-силни. Докато най-накрая великосръбската идея за обединение на южнославянските народи става факт под името Югославия.

И при социализма противостоянието ни беше твърдо. Югославия беше държава с комунистическо управление и практически прозападна ориентация. Тя имаше световна тежест, а ние бяхме вълкодавът на СССР. А после СССР се спомина и ние останахме сами, без съюзници и с тлеещ етнически конфликт. И когато всички мислеха, че Югославия я очакват светли бъднини, а нас неясно и мъгливо бъдеще, историята направи поредния си остър завой.

Всъщност разпадът на бивша Югославия повиши геополитическата цена на България. Центърът на Балканите от Белград отново се измести към София.

При нас поредицата от национални крушения довежда до геополитическата позиция да сме винаги леко наведени към силния.

Историята е циклична, България дълго време е била изолирана като агресора на Балканите. След войните при разпада на Югославия в същата ситуация изпаднаха сърбите.

И ако някой им помага да не са в тази позиция, то това е България. Дано го оценят и оставят историята на историците.