Днес посех приказния замък Сент Мишел на Атлантика. Това е най-красивият замък, който съм виждала. Все едно всеки момент от него ще се покаже Маркиз дьо Карабас. Но друго искам да кажа--на връщане от него се чака около 20 минути за автобус да те върне на паркинга. Тълпите от хора са неспирни и просто чакането е неизбежно. Човек се запасява с търпение и чака на голямата ошашка, където се редят хората от обединена Европа и от целия свят. Стоят си хората спокойно и търпеливо. Културно си споделят впечатления, усмихват се един на друг. И изведнъж, когато идва нашия ред да се качим на поредния автобус, най-безцеремонно покрай всички си пробива път една млада двойка и иска да застане най-отпред. Като избутва едно норвежко семейство с малки деца. Бащата се вбесява и ги пита на английски защо не си чакат реда, а се пререждат. Двойката не му обръща внимание и продължава да се бута пред тях без да каже нищо. Тогава и ние и други хора започваме да се възмущаме и да им казваме да се върнат и да си чакат реда. Клетите европейци не могат да повярват на такава наглост, не са свикнали с такава простащина и са ужасно възмутени и им препречват пътя. Тогава мъжът (около 25 годишен) започва агресивно да ги бута и да ги псува на руски. Идиотът си мисли, че се намира на територията на уродливия гном и че номера му ще мине. Жената до него гледа тъпо и тя се бута. Хората започват да викат "уууу", ние им казахме едни определени думи на руски, защото те друг език не разбират. Казах им, че показват Русия точно каквато е в дейсвителност. Мъжът ми показа среден пръст, но никой не ги пусна в автобуса. Останаха да чакат следващия, но не отзад на опашката, а най-отпред. Застанаха пред едни китайци, които си замълчаха, ама и те са свикнали да ги мачкат. Та така дори и на най-цивилизованото място няма спасение от подобни човекоподобни, но страшното е, че това са млади и в същото време ужасно агресивни хора... Много неприятна случка.

*Коментарът е от фейсбук