Трябват стратегически решения и архитектурна мисъл, за да има места за спане и за танцуване, без да се стига до насъскване на кучета и прокурори

Още преди 14 години стана ясно, че на Българското Черноморие туризмът няма да потръгне. През лятото, когато излезе албумът на “Ъпсурт” Quattro, застрояването вече се разгръщаше. Тъкмо Ветко и Маринела бяха открили хотел в Слънчака до плажа с горгоната Медуза на Версаче върху басмени пердета и други характерни за двойката екстравагантни интериорни решения. По трасето Созопол - Дюни

море почти не

се виждаше

от жилищни

блокове,

до мидената ферма “Дълбока”, която знаехме като малка къщичка с талян на самотен скалист бряг, вече летяха маршрутки с табели “Варна-Дълбока-Варна”, на влизане в Слънчев бряг се минаваше през сергии с дантелени покривки, бяха започнали да гонят рибарските селища, за да строят странноприемници. Липсата на пречиствателни станции вече заразяваше водата, лекарствата срещу диария и повръщане се свършваха в аптеките, а болниците се пълнеха с обезводнени деца. Виждаше се и с невъоръжено око, че положението е напълно изпуснато и предстои тежка развръзка.

Точно тогава една голяма група от населението обяви Черноморието за закрито и се отправи към гръцките плажове. На туроператорите и хотелиерите не им се вярваше, че

вълната на

отвращение

ще се вдигне до цунами, бяха убедени, че винаги ще има баламурници, на които да прибират парите в бетонните градове. Предприемчиви бизнесмени им предлагаха рекултивация - взривяване на чудовищните хотелски комплекси и построяване на китни комплексчета с

двуетажни

къщички, басейни

и детски

площадки

сред горички и градини. Но вместо да се осъзнаят, те продължиха да леят плочи и да надуват чалгата.

Рационалните решения по принцип стигат бавно до нашите власти, понякога отнема пет, друг път десет години, докато се въведе някоя стара и изпитана световна практика. Онлайн банкирането например видя голям зор, за да влезе във всеки дом, за паркирането в София и винетките да не говорим. Сега толсистемата се опитва да пробие с адски мъки, а иначе всички викат “СъсипАха я тая държава, няма пътища, няма нищо”.

Типично българска черта е да се чака, докато настъпи адът. Затова не е лошо отсега да се развее идеята за премахването на бетона от морето с надеждата, че след две-три или пет години държавата, общините, бизнесът и мутрите ще узреят за нея.

Иначе догодина на Черно море ще са само концесионерите, а браншовите организации ще се бият като бандите на Ню Йорк из празните плажове и ще спорят кой е виновен за пълния провал.

На фона на цялата трагична картина хората се чудят защо па баш това лято туристите се оттеглиха, не беше ли същото и предишното? Имаше снимки на касови бележки – за бира и ПКС 30 лева и други подобни безобразия, които почиващите незнайно защо от години търпят. Причината не са и драмите във фейсбук, обезлюделите снимки и 40-те лева за шезлонг, те дойдоха постфактум, много след старта на сезона. Не беше ли драсната клечката всъщност от Валери Симеонов и неговата акция през 2018-а срещу шума в комплексите? Това ходене и гълчане, плашене и мъмрене дали пък не преляха вездесъщата българска чаша на търпението?

Не че по принцип Симеонов не е прав – не може да се думка цяла нощ там, където спят хора. Но пък от друга страна на младите им се танцува, нали са на курорт? Не щат да си лягат в дванайсет и това е.

Просто цялата концепция е сгрешена и трябва да се поправи. Изискват се архитектурна мисъл и стратегически решения, за да има места за спане и за танцуване, без да се стига до насъскване на кучета и прокурори.

“Рекултивация” е думата, броячът е пуснат.