Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайната на Петя Дубарова, която я остави завинаги на 17 години

Необясним късмет съпътства филма “Петя на моята Петя”, сякаш самата поетеса го е благословила

Обстоятелства забавят снимките, за да стигне идеалната възраст актрисата в главната роля

Бургас се разминава с буря точно за последната сцена на лентата

Любовно разочарование или комсомолско обвинение за саботаж тласка Дубарова към самоубийство

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

а имах толкоз много да ви кажа. (Из “Време”)

През 1979-а едно момиче остава завинаги на 17 години, като избира да се сбогува само с живота, но бе орисано на безсмъртие чрез стиховете си - като най-младата сред големите творци на България. Днес редица обстоятелства около заснемането на филма “Петя на моята Петя”, посветен на Петя Дубарова, сякаш издават благословията на самата нея за създаването на кинолентата.

Това сподели пред “168 часа” сценаристката Нели Димитрова (“Възвишение”,“Връзки” и др.), която е инициатор за създаването на продукцията. Режисьор е Александър Косев, продуцент - Николай Урумов, по сценария заедно с Димитрова работи и Валентина Ангелова (“Скъпи наследници”). Пред камерата в двете главни роли - на съвременната Петя, момиче с бунтарски дух и поетичен талант, и на въображаемото присъствие на Дубарова - се изявяват Александра Костова и Алиса Атанасова.

Снимачният период на “Петя на моята Петя” приключи преди броени дни - на 6 юли. Лентата е озаглавена на едноименния разказ на поетесата, но не се позовава на него, а се доближава единствено в емоционален аспект до двете същности на едно момиче.

“От дете съм голяма фенка на Петя Дубарова и познавам добре нейното творчество - разказа пред “168 часа” Димитрова. - Изглежда, винаги съм искала да направя нещо за нея. Никога не съм я срещала. Изненадах се приятно, когато разбрах, че тя е написала стихотворението си “Моят ад” точно на рождения ми ден. И освен всичко го е написала в Тетевен, моя роден град. Страхотно съвпадение. Желанието ми да направя нещо за нея е тлеело в мен през годините. И просто така, спонтанно, предложих на Валя да го направим. Тя пък се оказа също толкова щура почитателка на Петя.”

Така двете започват да мислят как всъщност искат да покажат Дубарова на големия екран и бързо и категорично решават, че не желаят да правят биографичен филм. И все пак лентата тълкува коя е Петя и какво я е довело до фаталния край. Професор Семерджиев и академик Стайков ги консултират как да направят сценария още по-силен.

“Искахме да покажем, че Петя е една емблема и няма значение дали действието се развива през 1979 година, или през 2020-а, защото нищо не се променя, що се отнася до различните - обяснява Димитрова. - Как Дубарова сега, ако комуникира с едно съвременно момиче, би могла да й помогне или да й навреди дори?! Тълкуване на същността й без акцент върху фактите от нейния живот. Тълкуване на гения й, на нейната неповторима чувствителност.”

Късметът следва проекта от самото начало. Димитрова се свързва с продуцента Николай Урумов, който е бургазлия, и за няколко дни той урежда среща със сестрата на Дубарова - Елица, също поетеса. През годините тя упорито отказва да се вижда с хора на изкуството, които искат да реализират проекти, свързани с по-голямата й сестра. Изненадващо обаче се съгласява да се види с двете сценаристки.

Срещата е в Бургас. Едва след 10 минути обяснения от страна на Димитрова и Ангелова за това какво биха искали да направят, Елица Дубарова им казва “да”.

И после от дума на дума те стигат до извода, че досега, независимо дали е ставало въпрос за паметник, филм или друго, свързано с Петя, сякаш някаква необяснима сила (самата Дубарова) контролира кога и как да се случи всичко.

Тогава ще се вмъкна във пиеса

на някоя от сцените, сияйна,

ще бъда най-безавторна, щастлива,

ще бъда просто малка тайна. (Из “Тайна”)

Всъщност кинопроектът печели субсидия от НФЦ още през 2017 г., като тогава екипът очаква на следващата година снимките да започнат. Куп обстоятелства обаче ги забавят. И то за добро.

“Още тогава си харесахме за главната роля младата актриса Александра Костова, която играеше в “Маймуна” - спомня си Димитрова. - Когато спечелихме субсидията обаче, тя беше много малка, а ние имахме нужда от 17-годишно момиче. И ето че сякаш нещо ни забави, за да порасне Александра.

За образа на Дубарова също бяхме категорични от първия момент, че трябва да бъде изиграна от Алиса Атанасова. Познавам я от НАТФИЗ. Синът ми е бил на сцената с баща й Атанас Атанасов в “Хенри IV”, беше малкият крал. Алиса е прекрасна, млада и най-вече има очарователна прилика с Петя. В очите й може да се види онзи дух, който се излъчва и от тези на Дубарова - страст, лудост, бунтарство и доброта.”

Благоприятните събития около филма не спират и тази година община Бургас също подпомага екипа финансово. Субсидията на НФЦ, която съответства на спечелената категория, се оказва недостатъчна за размаха на продукцията. Община Бургас наскоро дори гласува допълнителни 40 хил. лева освен отпуснатите първоначално 120 хил. лв. И изключително бързо - от 15 юни до 6 юли, фимът е заснет.

“Имаше толкова много постановъчни сложности, но всичко мина по вода, без никакви гафове - признава Димитрова. -Дори заснемането на последната сцена, която е много важна. Тогава в София имаше страхотна буря предишния ден. Всички метеоролози казваха, че се носи към Бургас. Обаждахме се в БАН и в РВД, за да сме сигурни какво точно ще бъде времето, и прогнозите бяха за много дъжд.

Все пак продуцентът реши да рискуваме и да не отлагаме снимките. А на сутринта времето беше прекрасно. Бяхме на централния мост в Бургас и ако имаше буря - щеше да е пълен провал. Но не... И природата се оказа неравнодушна.

Сякаш някой движеше облаците по морето и то бе спокойно и синьо-сребърно. Черни облаци се разстилаха над него така, че дори да си ги бяхме поръчали, нямаше да станат толкова подходящи за емоционалния заряд на сцената. Истинска благословия.”

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея! (Из “Доброта”)

Предизвикателство за екипа са и подводните снимки, които протичат в открито море, за щастие, без никакви проблеми.

“Нямахме бюджет за контролирани подводни снимки в басейн. Алиса ни разказа, че е трябвало водолазите да я дърпат под водата, за да потъне, защото не може. Цялата й същност се е борела да излезе навън. Не беше лесно. С такъв страхотен екип обаче всичко се получи идеално - категорична е сценаристката. - Хората видимо харесваха това, което правеха. Осветители, кабелджии, асистенти, които обикновено нямат отношение към съдържанието, прегръщаха, целуваха и благодаряха на актьорите. Страхотна емоция. Много удовлетворяваща.”

Димитрова и Ангелова разговарят с доста хора, за да се доближат истински до Дубарова.

“Всеки ни казваше: “Аз я познавах много добре, ние бяхме големи приятели”. В един момент обаче, като задълбавахме във въпросите, се оказваше, че всъщност не са я познавали чак толкова добре. Емо Марков, който е бил неин съученик от съседен клас, ни помогна много повече от други, които се тупат в гърдите, че са били близки с нея, а разказват истории, които всеки знае.

Всъщност, ако човек иска да опознае Петя, всичко е в нейното творчество. Цялата й лудост. Дори голямата Тайна. Дубарова ще остане енигма. И това е прекрасно.”

Не за да бъда всевластна незнайница,

нито с човешки съдби да играя,

а да гребете от мене и никога

да не ме изгребете докрая! (Из “Ето ме днес...”)

Каква е истината за мистериозния край на младата поетеса? Този въпрос винаги ще вълнува всички. За едни причината може би е любовно разочарование, за други тя става жертва на социалистическия режим.

Романтиците предпочитат да вярват, че Петя е страдала неутешимо по шведа Пер, с когото се запознава в Самоков по време на снимките на филма “Трампа” на Георги Дюлгеров в Самоков.

През зимата на 1978 година една вечер в дискотека в Боровец тъмнокосата бургазлийка е поканена за блус от очарователен чужденец, който е на екскурзия у нас.

Преди края на танца момчето целува момичето. За първи път... и за последен. За съжаление, двамата са обречени и никога повече няма да си видят. Единствено ще си разменят няколко писма. Неговите отговори Петя очаква с нетърпение до момента, в който изведнъж той спира да пише. Последното му послание пристига в навечерието на 1979 г., а в края на същата година момичето с красивата душа и мисли ще бъде открито от майка си почти бездиханно в дома си.

Дни преди премиерата на “Трампа” Петя издъхва. А Пер надали някога изобщо разбира за станалото. Дали нейното прощално писмо е било именно за него, последно и неизпратено? Или е адресирано до всички онези, неразбрали сложната същност на една гениална чувствителност?

Повечето хора и днес са убедени, че всъщност отличничката на английската гимназия в Бургас избира смъртта след злощастното драсване на клечка кибрит, последвано от комсомолско обвинение за саботаж.

В гимназията на Петя се въвежда дисциплина “Практика в биреното производство” и през 1979 г. тя се труди във фабриката, която произвежда популярното някога “Бургаско пиво”. В една повратна нощ токът спира и момичето пали клечка кибрит, за да провери какво се случва с брояча на бутилките. За зла беда покритието на пластмасовия брояч се деформира от огънчето. Отговорникът на смяна счупил брояча умишлено, като казал на поетесата да е спокойна, защото така или иначе машината отчитала погрешно бутилките и за по-сигурно те се броели на ръка.

Друга версия твърди, че Петя заедно с приятеля си Владимир изпълнявала производствената си практика на машината за бутилиране на бира, когато неволно бутнала пластмасовата частица и повредила брояча. Владимир се опитал да я закрепи с кибритена клечка, но не успял и бутилките започнали да влизат неотчетени в склада.

Каквото и да се е случило, нелепото събитие довежда до огромен скандал и дори служители на МВР разследват случая.

Учителите на Петя стигат до заключението, че тя умишлено е счупила брояча, за да се отърве от досадното занимание. За ръководството на гимназията това е удобен момент да накажат отличничката за назидание на другите. Предлага се да бъде намалено поведението на комсомолката Дубарова, защото освен всичко това не е първото й провинение. Представете си - понякога тя си позволявала да ходи с разпусната коса, а под престилката й се подавала червена блуза.

От писателските среди смятали да я изпратят да учи литература в Москва, след като завърши гимназия, но само при необходимото отлично поведение. Затова за Петя е задължително да бъде безупречна.

За съжаление, се стига до несправедливото наказание и поведението на Дубарова е намалено с една единица. Новината й бива съобщена на 3 декември. Петя рухва, защото много добре осъзнава своята роля на изкупителна жертва и се чувства безсилна пред факта, че истината няма значение, че никой не вярва на нейната дума.

Прибира се вкъщи и споделя неволята си със своите родители.

Те я успокояват, а баща й дори я съветва да не го приема така сериозно. После двамата отиват на работа и оставят дъщеря си сама. Петя отива до аптеката и си купува диазепам и амитриптилин. Каква буря е бушувала у нея наистина, какво я е теглело към бездната, може би никой никога не ще узнае...

Вечерта майка й се прибира от късните си часове в училище и я намира в най-страшното състояние - дръзнала да извърши немислимото.

През нощта на 3 срещу 4 декември дежурният екип в бургаската болница се бори за живота на младата поетеса, която вече е в кома.

Няма надежда. Пет месеца преди да навърши 18 години, Петя Дубарова си отива от този свят - невинна и чиста, вечна. На прощаване ни оставя само 11 думи:

ИЗМАМЕНА

МЛАДОСТ

ПРОШКА

СЪН

СПОМЕН

ЗАД СТЕНИТЕ НА ГОЛЯМАТА КЪЩА

ТАЙНА