Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Фаталната Алма Малер – муза на композитори, архитекти, художници и писатели

Жени се три пъти и всичките си мъже превръща в едни от най-известните на своето време

Има авантюри с Густав Климт и Оскар Кокошка

Самата тя е талантлива музикантка

Густав Климт, Александер фон Цемлински, Макс Буркхарт, Густав Малер, Оскар Кокошка, Валтер Гропиус, Франц Верфел – всички те имат нещо общо – били са влюбени в Алма Шиндлер, станала известна с фамилията от първия си брак – Малер. Изключителна жена, наричана в младостта си “най-красивото момиче във Виена”, а в зрелостта си – “муза на четири изкуства”. Защото тя не просто е любовница на някои от най-известните мъже на своето време, но именно докато са с нея, тези мъже постигат най-големите си успехи. Самите те я цитират като своето най-голямо вдъхновение и най-страстна муза.

Интересното е, че някои биографи я описват като студена жена, която само използва господата един след друг. Списъкът е дълъг, но те винаги са мъже на изкуството - художници, композитори, театрали, писатели, поети, архитекти.

Алма не се интересува от богатите

или от тези с аристократичен произход, нея я вълнува единствено талантът. Може би защото самата тя е даровита

В младостта си проявява голям талант като музикант, свири завидно добре на пиано, дори композира. Заложбите й надхвърлят доста нивото на момичетата, които изпълняват мелодии колкото да забавляват гостите на някое събиране или да впечатлят потенциален годеник.

Алма направо е обсебена от музиката, тя живее с нея, излива душата си чрез нея и всъщност харесва повече пианото от много от господата, които я ухажват. Тя трудно се впечатлява от външен вид или от положение в обществото. Още като съвсем млада, Алма проявява това, което ще остане нейна характерна черта –

харесва единствено талантливи мъже,

господа, отдадени на изкуството и дори обсебени от своя дар.

Може би във всички тях тя търси своя баща художника-пейзажист Емил Якоб Шиндлер. Алма обожава баща си и благодарение на него прекарва първите години от живота си заобиколена от изкуство.

Когато е на 13 г. обаче, баща й умира

и сякаш изкуството се превръща в единствения начин Алма да се чувства свързана с него. Така се поражда и слабостта й към мъжете с талант.

Един от първите, в които девойката се влюбва отчаяно, е Густав Климт. Тя е само на 17 г., а той – на 34 и вече има славата на мъж, който има множество авантюри. Майката на Алма съвсем не е доволна от флирта между двамата и прави всичко по силите си да пази дъщеря си от художника. За да я разсейва, я кара да набляга на уроците по пиано и така Алма попада на композитора Александер фон Цемлински, който също се влюбва в нея. За сърцето на красавицата се бори и директорът на Императорския театър във Виена - Макс Буркхарт. Всички говорят за Алма като за “най-хубавото момиче в града” и остават изненадани, когато тя е запленена от директора на Виенската опера – Густав Малер.

Той е с 19 години по-възрастен от нея и въпреки поста си избягва социални контакти. Другите не могат да разберат как общителната и присъстващата на всички забави

Алма ще избере именно затворения Густав

Двамата обаче имат обща страст – музиката. Девойката гледа на него като на гений, на учител, на вдъхновител. А той просто губи ума си по тази толкова красива, но и талантлива жена.

Преди да се сгодят обаче, официално Густав поисква от Алма немислимото – тя да се откаже от своите творчески амбиции, да спре да композира и да се посвети изцяло на него самия, за да му създава подходящата атмосфера той да твори. Историята е подробно засегната в книгата “Музата на Виена” от Каролине Бернард, но и документирана в издания, съдържащи откъси от писмата, които двамата влюбени си разменят.

Голяма част от кореспонденцията им е запазена

и е издадена в сборници.

Писмата са свидетелство, че Малер наистина поставя на бъдещата си жена такова условие. Това за Алма е огромна жертва, защото тя самата също може да стане известен композитор, носи заряда, има таланта. Просто не си позволява да го развива. Отказва се от себе си и се посвещава на Малер. Тя е негова муза, съпруга, майка на децата му, но и огромен помощник в работата.

Факт е, че именно по време на брака си с Алма Малер създава най-известните си симфонии.

Според биографи съпругата му помага, като създава атмосфера в цялата къща, съобразена единствено с ритъма на Густав. Тя следи да се пази тишина, съобразява се е с всяка прищявка на композитора, спазва работния му график до минути, защото Малер е абсолютен педант и не може да твори, ако всичко не е точно “по ноти”. Но освен това се смята, че Алма му помага в композирането – преписва нотните му листа, съветва го, дори си позволява да дава идеи.

Някои автори дори твърдят, че самата тя е щяла да бъде велик композитор и че

бракът с Малер е грешка за нейната кариера

и благословия за неговата. Но все пак Алма живее във време, когато за една жена е немислимо да й се позволи да се развива професионално самостоятелно, така че в крайна сметка тя може би прави най-добрия избор спрямо ситуацията.

Като съпруга на Малер тя има възможността да прекара много време в Ню Йорк, тъй като композиторът има договор с “Метрополитън опера”. Там Алма се влюбва отново – в самия град. Тя е запленена от този огромен, шумен и пъстър мегаполис.

Сърцето й завинаги остава там и неслучайно там избира и да прекара последните години от живота си. Именно в този град написва и своята книга за Малер, защото дълбоко в сърцето й композиторът остава нейната най-голяма любов. Густав почива едва на 51 г. от сърдечно заболяване.

Някои обвиняват самата Алма, че е причина за проблемите му,

защото си позволява флиртове с други мъже. Тя обаче никога не изоставя Густав и неотлъчно се грижи за него в последните му дни.

Все пак е истина, че още докато официално е госпожа Малер, започва авантюра с по-младия от нея Валтер Гропиус. Според някои биографи колкото и да обича съпруга си, Алма се чувства потисната в брака – и то най-вече защото й е била отнета възможността да композира. Когато живееш с такъв гений като Густав Малер, неизменно си в сянката му и Алма едновременно се радва на ситуацията, но и се чувства недооценена. В някои книги красавицата е описана като лутаща се между възхищението към Густав и преклонение към таланта му и недоволство да е винаги на втори план. Затова намира призвание по най-лесния начин за една красива жена – в любовта на друг мъж.

Гропиус е млад и многообещаващ. Той я запленява с визиите си за сгради, издигащи се до небето, за модерни градове. Именно

Алма насърчава Гропиус за школата “Баухаус”,

която той създава заедно с Лудвиг Мис ван дер Рое и Льо Корбюзие. С вдъхновението, което черпи от любовта си към Алма, той се превръща в един от пионерите на модерната архитектура.

Интересното е, че тя вдъхновява всичките си любими. И тримата й съпрузи създават най-ценните си произведения именно когато са женени за нея, а любовниците й творят най-много, докато тя ги обича.

Преди официално да се ожени за Гропуис обаче, тя има разтърсваща връзка с Оскар Кокошка. Той е обсебен от Алма и я рисува платно след платно. Именно с нейния образ са най-известните му картини. Той пише до красавицата стотици писма, в които неведнъж й предлага брак. Тя обаче решава да се омъжи за друг. Това докарва Оскар почти до лудост.

Алма става официално госпожа Гропиус, но не се отказва и от името Малер. Връзката й с Валтер, започнала като извънбрачна авантюра, не се превръща в успешен брак обаче. Алма отново не е щастлива и отново търси утеха в прегръдките на друг. Така се ражда увлечението й към 11 години по-младия писател Франц Верфел. Алма отново се влюбва не просто в мъжа, а в таланта му, в тайните на поредното изкуство. И отново се оказва муза. След развода на Алма с Гропиус тя се омъжва за Верфел и докато живее с нея, той се утвърждава като един от най-изявените и успешни австрийски писатели на своето време.

Верфел е евреин и след аншлуса на Австрия към нацистка Германия

двамата са принудени да напуснат страната

Заминават за Париж, а когато немците окупират и Франция, се отправят на опасно бягство. Прекосяват Пиренеите пеша и бягат в Испания. Оттам отплават за Америка.

Всъщност Америка винаги е била пристан за Алма, тя се влюбва в Ню Йорк още когато го посещава за първи път, и този град се оказва точно нейният – пълен със страсти, с изкуство, вечно променящ се, винаги модерен и винаги в светлината на прожекторите. Може би точно заради това Алма избира да остане в него до края на живота си.

Франц Верфел умира през 1945 г., а Алма живее сама до 11 декември 1964 г. Посвещава последните години от живота си на писане на книги и на подреждане на спомените си. Всъщност Алма композира над 100 песни, безброй инструментални пиеси и начало на една опера. От тях обаче повечето се изгубват по време на Втората световна война. Спасени са едва 16 песни.

Въпреки трите си брака Алма никога не се отказва от фамилията Малер, като жест към своята първа, а може би и най-силна любов.

Най-голямата радост на Алма остава нейната дъщеря - Анна Юстине Малер, която се превръща в изявен скулптор. А най-голямата й мъка – загубата на другите й две дъщери. Първородната – Мария Малер, почива само на пет години от дифтерит. Загива и най-малката Манон - от брака с Гропиус. Тя е красива, нежна, фина и любимка на майка си. Обаче се разболява от детски паралич и умира едва навършила 18 години. Алма пише за огромната си обич към трите си дъщери в мемоарите си, но разкрива с подробности и всичките си авантюри. Интересното е, че от написаното става ясно, че тя наистина се изживява като муза и вярва, че присъствието й провокира мъжете да създават шедьоври.

Изследователката на живота й Каролине Бернард описва Алма като жена, която си е

позволявала да настоява за свое право на щастие

и на усъвършенстване – нещо, което не се е предвиждало за дамите по онова време. Затова някои я определят като феминистка и емблема за женските права.

Бернард разказва, че след смъртта на Алма тялото й е балсамирано и пренесено във Виена: “Погребана е на гробището в Гринцинг, където почива и Густав Малер. Гробът на Алма обаче граничи гърбом с гроба на Густав. Дори и в смъртта не им е било възможно да намерят напълно пътя един към друг.”