Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ленарт Йохансон – бащата на съвременния
футбол, който не харесваше своето отроче

Шведът излъска до блясък всички на стадиона и покани хората с парите, които убиха романтиката за сметка на огромната печалба

Идеята, че във футбола никога няма да има братство и равенство, се беше загнездила в главите на умните хора още през 90-те години на миналия век. Големите и много богати клубове нямаше как да не се усетят, че заслужават по-голямо парче от баницата и лесно ще изтикат беднячетата в ъгъла.

Ленарт Йохансон обаче беше човекът, който даде началото на голямата промяна в най-популярния спорт по целия свят. Шведът положи основите на Шампионската лига, реформира европейското първенство по футбол и отвори вратата, за да покани баровците с големите пари. Само преди дни Йохансон издъхна в съня си на 89-годишна възраст. Никой не се сети да каже лоша дума за човека, който помогна за преобразяването на европейския и световния футбол в зрелището, което познаваме днес.

Да, той наистина позлати участниците в голямата игра, но до последно твърдеше, че намеренията му са били чисти и позлатяването на европейските грандове не е било най-голямата му цел в живота. В последните години от живота си шведът открито признаваше, че не харесва своето отроче и че вместо в красив лебед то се е превърнало в ненаситно чудовище.

Жребият обаче беше хвърлен още през онази 1992 г., когато Йохансон като президент на УЕФА започна реформите в най-елитния клубен турнир на Стария континент. Тогава пълният с енергия президент се усети, че ако не вземе някакви мерки, подопечната му организация просто ще загине.

"Трябваше да действам, защото приходите на УЕФА се бяха сринали драстично, рекламодателите не ни харесваха, европейските първенства изнемогваха финансово. Никога не съм искал да разделям клубовете на бедни и богати. Вярвам в равенството, защото живях и израснах в години, когато нямаше такова. Целта ми беше да вкарам повече блясък и да дам глътка въздух на всички нас, които се занимавахме с футбол", ще разкаже години по-късно Ленарт Йохансон.

Роден през 1929 г. в шведския град Брома, той е достатъчно голям, за да усети ужаса на Втората световна война и да се сблъска с трудностите в следвоенна Европа.

Младият Ленарт живее в бедност и се налага с приятели да чисти къщи на заможни хора. След това никога няма да забрави годините, прекарани в бедност и в търсене на социална справедливост. Младежът започва да тренира футбол, но не се отличава с някакъв особен талант на терена. За сметка на това е ненадминат в организацията на мачлета, в успокояването на страстите по време на дерби, в преговорите и футболната дипломация.

Всички тези качества не стават за бляскава кариера на терена, но за сметка на това са идеални за издигане в йерархията. Някогашният чистач на богаташки къщи е избран за шеф на Шведската футболна асоциация през 1985 г., а пет години по-късно сяда на трона в УЕФА. По-късно Йохансон сам ще признае, че победата му на конгреса в Малта е била плод на случайност и добро стечение на обстоятелствата. Големите играчи се карат кой измежду фаворитите е по-достоен и в един момент се оказва, че кандидатът на шведите е единственото достатъчно консенсусно решение.

На новоизлюпения президент не му трябва много време да се ориентира в обстановката, а и проблемите го притискат. Както вече стана дума, касата на организацията е почти празна, а хората с пари не виждат смисъл да инвестират във футбола.

Романтичните времена трябва да отстъпят място на комерсиалните решения. Турнирът за КЕШ става Шампионска лига, а всички ангажирани с организацията му се заемат да търсят пари. Променени са правилата на телевизионните предавания на мачове, приласкани са рекламодатели, лъснати са играчи, съдии, треньори и стадиони. Всичко трябва да блести и да привлича погледите. На богатите е обещано много, а бедните са помолени да се наредят в чакалнята. Промените бързо дават резултат и паричните потоци отново потичат към УЕФА. През следващите години милионите ще се превърнат в милиарди, а бизнес интересите ще надделеят категорично над фенските емоции, спортсменската игра и равенството между клубовете.

"Да, преди беше някак по-чисто и романтично, но аз просто нямаше как да застана на пътя на прогреса. Тези, които имат много, поискаха още повече и ние трябваше да се съобразим с глобализиращия се свят", казваше приживе Ленарт Йохансон.

През 1998 г. той реши, че е натрупал достатъчно успехи и самочувствие, за да управлява и световния футбол, но на пътя му се изправи ненадминатият апаратчик Сеп Блатер.

В оспорвана битка Блатер печели със 111 срещу 80 гласа и въпреки съмненията за купени гласове победата му не може да бъде оспорена.

Следващата голяма загуба на Йохансон е чак през 2007 г., когато е свален от президентския пост в УЕФА от Мишел Платини. Французинът печели вота с обещанието си да даде възможност на малките и бедните да се наредят рамо до рамо със заможните на масата на европейския футбол. Йохансон е изключително разочарован от загубата и прогнозира, че Платини никога няма да успее да изпълни благородната си идея.

Думите му се оказват пророчески.

През 2017 г. Ленарт Йохансон претърпява най-тежкия удар в живота, след като изгуби втората си съпруга в навечерието на Нова година. "Тя беше най-добрият ми приятел, без нея съм никой", съкрушен е някогашният футболен бос. Той не издържа още дълго и реши да се събере със своята любима на небето. Футболният свят му отдаде дължимото, но моментално препусна напред. Няма начин, такива са правилата на играта, които самият Йохансон измисли навремето.