Когато с брат ми бяхме малки, разказва Сара Блейкли, - татко ни задаваше един и същи въпрос всяка седмица. Седнехме ли на вечеря, той неизменно ни питаше с любопитство: „Ей, хлапета, в какво се провалихте тази седмица?“ Ако никой от нас не се сещаше да се е провалял тази седмица, татко беше леко разочарован.
Звучи контраинтуитивно, но проработи прекрасно. Татко беше наясно, че за повечето хора думата „провал“ е парализираща. Че мисълта за неуспеха те стиска за гърлото и те кара изобщо да не посмяваш. Баща ми искаше да свикнем първо с думата, после с мисълта за провал, с разговорите за провал. Още от малки. И така, полека-лека, той ни научи, че провалът е непосмяване, а не непостигане.
По-късно Сара Блейкли ще стане една от най-младите милиардерки в историята на САЩ.