Бойко Борисов свали дуета Цветан Цветанов/Веско Маринов от сцената на ГЕРБ и певецът на широките народни маси стана най-коментираният човек в мрежата – шегички, вицове, снимки, колажи – повече хейт и смях, отколкото срещу отстранения втори в партията.

Никой обаче не задава по-важния въпрос: какъв ще е новият афиш на герберите? Чий плакат ще залепят на стената? Джаз или старата естрада, но с нови муцуни идва в политиката след Веско Маринов?

Ще търсят ли въобще ГЕРБ генерална промяна?

В Европа дори чиновниците в Европейската комисия анализираха много ясно резултатите от последния вот като искане за промяна и реформа в политиките за управление. Неслучайни са прогнозираният възход на десните и по-малко очакваният успех на зелените, които са ясен знак за сигурна промяна на статуквото още на следващите местни и парламентарни избори в държавите членки. Европейците искат да живеят по-добре. Те искат по-ниски данъци, по-високи доходи и големите корпорации да не диктуват винаги правилата срещу техния интерес.

В момента антикорупционни и антисистемни протести има в Чехия и в Полша. Към генерална промяна може би върви след изборите Румъния. Дори датчаните, които са едни от най-щастливите хора на Стария континент, изразяват силно недоволство от социалната политика там. Мисля си, че ако датчаните се телепортират за постоянно у нас, ще последват масови самоубийства. Но ако ни ги пращат за по месец-два, самото им завръщане у дома после ще е като една терапия към щастието.

Правя този паралел не защото смятам, че ние сме сурови, обрулени от живота стоици, а датчаните – лигльовци, които се мръщят на най-ниски пенсии от над 1300 долара, а защото за разлика от Европа изборите за Европарламент у нас протекоха по някак затворен за външни влияния дневен ред.

У нас, общо взето, избирателите наказаха партиите за грешките им от последните няколко месеца. БСП загуби от агресивната хейт кампания, вътрешни боричкания и от остриета срещу корупцията с офшорни сметки. ГЕРБ понесе поражения от евтините големи апартаменти за властта. Волен и Марешки са на път да се изхлузят от политическата карта – може би единственият положителен знак, че изпростяването и ограниченото критично мислене все пак имат някакви граници.

Като цяло обаче избирателите в България не дадоха достатъчно ясно послание, че е крайно време управлението да се обърне повече към тях, към средната класа. Но както е известно, у нас напрежението срещу системата, промяната в мисленето и натискът за реформи идват с леко закъснение.

Това, естествено, не значи, че всичко ни е супер, особено като става дума за политиците ни. Вижте само колко нагло се опитват да ни убедят, че не били знаели как са надвзели 15 милиона лева от и без това прекалено високите партийни субсидии. И как трябва да приемем за съвсем нормално, че ще ги връщат само за последните 3 години. Представям си, ако тази благодат се беше изляла случайно в касата на някоя фирмичка, какви барети, данъчни и PR прокурори щяха да им се изсипят отгоре.

Такива чудеса и щастливи грешки обаче не се случват. И това е един от големите проблеми в България, който ни следва през целия преход и трупа силно напрежение, което тепърва ще изригва през следващите месеци и години - разпределението на благата. Целият бизнес изглежда разпределен – строителството на инфраструктурни обекти, обществени поръчки, къщи за гости, та чак до субсидиите за филмопроизводство и до предаванията в телевизиите. Никой случаен, дори и да има качества, никъде не може да пробие. Това обезсърчава, деформира, развращава цели сектори от живота и прави Терминал 2 така желан.

Към промяна на тази система трябва да се стреми управлението. За да остане на афиша и за следващия сезон.