Как да разпознаем, че ставаме зависими

През 2017 г. едно 14-годишно английско момиче е намерено мъртво в спалнята си. Родителите на Моли Ръсел са в шок, че дъщеря им се е самоубила, тъй като не е имала никакви признаци на депресия или психични проблеми. Отчаяно започват да търсят следа за случилото се. Проверявайки компютъра ѝ, откриват, че Моли често е следяла съобщения за самонараняване, безпокойство, депресия и самоубийство в инстанграм и пинтерест. Става дума за снимки, които показват ръце, стискащи шишета с хапчета, и текстове, които твърдят, че е нормално да отнемеш живота си. Всички те са достъпни за деца над 13 г. и момичето попада на тях благодарение на алгоритми, които двете интернет платформи използват, за да предлагат съдържание на клиентите си, което може да представлява интерес за тях.

Пинтерест е изпратил персонален имейл на Моли със снимки за самонаранявания дори месец след нейната смърт. На една от тях е показано момиче с нарязано бедро и надпис: „Не мога да ви кажа колко пъти съм искала да съм мъртва”. Заглавната фотография на профил, който тя често е следяла, е на малко момиче с превръзка на очите, което гушка плюшено мече. Надписът под нея е: “Този свят е толкова жесток и аз не искам да го виждам повече”.

“Колкото повече гледах, толкова повече бях обхванат от смразяващ ужас, че надзъртам в нещо, което силно е повлияло на моята прекрасна дъщеря”, казва баща ѝ Иън Ръсел пред “Съндей таймс”. Той е убеден, че социалните мрежи са изиграли роля за смъртта ѝ, и започва открита кампания срещу тях. Свързва се с други родители, които искат да се забранят на интернет платформите да публикуват снимки и информации, които могат да засегнат душевното здраве на децата.

Принц Уилям изпрати писмо до семейството на Моли и открито призова социалните мрежи бързо да решат проблемите, които са забъркали. Според него те създават дълбоки чувства на самота и неадекватност у хората и трябва да отхвърлят фалшивия избор на печалби над ценности и да бъдат по-малко токсични. Брат му - принц Хари, пък обяви, че те са по-пристрастяващи от наркотиците и алкохола, но за тях няма никакви ограничения.

След като и експерти се изказаха по подобен начин, британски депутати се захванаха да проучат дали не трябва да се въведат специални регулации по въпроса. В подготвения от тях доклад се посочва, че Световната здравна организация (СЗО) трябва да се произнесе за пристрастяващи характер на социалните медии категорично и възможно най-скоро, както миналата година го стори за видеоигрите, които бяха обявени за опасни и водещи до психично разстройство. Докато това се случи обаче, интернет платформите трябва да премахнат всички информации и снимки, които подтикват към самонаранявания, а здравните власти да се отнасят с особена бдителност към всеки сигнал за психичен проблем вследствие на общуване в интернет. Проучване е показало, че 27% от децата, които посещават сайтове, се оплакват от тревожност и липса на самочувствие, докато при останалите процентът е 12. Установено е, че момичетата са по-податливи на влияние от социалните медии.

Изследване от университета в Чикаго преди години установи, че пристрастеността към интернет платформите за общуване е по-силна от тази към алкохола и цигарите.

Според английския психолог Марк Грифитс пък тя има същите признаци като химическа пристрастеност - рязка смяна на настроенията, социална изолация, конфликт и чести рецидиви.

Затова експертите съветват ползвателите на социални мрежи да анализират поведението си и да преценят дали те не ограбват истинския им живот. На първо място е добре да си отговорите на следните въпроси: Предпочитате ли интернет общуването пред живата комуникация? Решавате ли чрез него проблеми, които ви затрудняват в реалния живот? Наслаждавате ли се максимално емоционално на събития в социалните медии, като си мислите непрекъснато кой ви харесва съобщенията в тях и кой – не и защо? Чувствата ли нужда да прекарвате все повече време в мрежата? Изпитвате ли силни негативни емоции, когато някой се опита да ви отведе от нея? Започвате ли да лъжете колко време прекарвате в интернет? Правите ли неуспешни опити да ограничавате присъствието си в социалните медии? Изпитвате ли проблеми в семейството и работата си, защото онлай общуването е разрушило връзките ви в реалния живот? Ако отговорите положително на повече от половината въпроси и установите, че поведението, което те описват, е валидно за вас повече от шест месеца, означава, че имате проблеми с използването на социалните медии.

Тогава е най-добре да направите няколко неща, за да разберете колко е сериозно положението. Например да си определите ден в седмицата за интернет детоксикация. Да имате едни 24 часа, в които не влизате в мрежата, и да разберете как се чувствате през това време. Да използвате функцията, която повечето смартфони вече имат за проследяване на времето в социалните мрежи и ако установите, че то непрекъснато расте, да си въведете ограничения.

Разбира се, тези неща няма да решат напълно проблема ви, но поне ще ви подскажат дали не се нуждаете от професионална помощ. Защото някои проучвания показват, че активните ползватели на социални мрежи имат по-високо ниво на тревожност и по-често използват отрицателни емоции. И ако достъпът им до тях бъде ограничен или пък напълно спрян, това няма по никакъв начин да им помогне, ако няма някаква съпътстваща терапия за истинското им психическо състояние. Освен това за разлика от алкохолната и наркотичната, зависимостта от социални медии не изисква медицинска намеса, а психологична помощ.

Затова и някои психолози смятат, че дори и СЗО да ги признае за болест както видеоигрите, това няма да има някакъв бърз ефект, а просто ще насочи вниманието на учените и политиците да търсят решение на проблема, но това задължително ще трябва да мине през отстъпки от страната на интернет гигантите, които ще трябва да забранят част от предлаганото от тях съдържание. Което за всички е ясно, че няма да стане лесно. Ще трябват много експертизи и доказателства, за да бъдат въведени регулации за социалните медии. И политици, които желаят да сторят това, защото в момента голяма част от тях също много се изкушават да използват онлайн платформите за пряко общуване с гражданите.

“Една от големите заплахи в интернет е, че хората могат да се сдобият с напълно различна реалност. Те могат да бъдат поставени в информационен пашкул, изтъкан от собствените им предразсъдъци”, казва бившият американски президент Барак Обама. Според него в бъдеще фактите ще бъдат все по-пренебрегвани и хората ще слушат и четат само неща, които съвпадат със собствените им убеждения и вярвания.

Една трета от българите страдат, ако нямат телефон

Около една трета от младите българи стават неспокойни, ако забравят телефона си. Изнервят се или пък им е скучно, ако нямат достъп до интернет. Това показва социологическо проучване по поръчка на Министерството на младежта и спорта, извършено в края на миналата година.

То е направено сред 650 души на възраст между 12 и 30 г., като 98,3% от тях са заявили, че притежават смартфон, а 86,7 на сто – компютър. Интересно е, че почти половината от интервюираните имат външна батерия за мобилен телефон и таблет, което свидетелства за висока степен на зависимост от тези устройства и потребност непрекъснато да имат захранване. 95 процента казват, че използват социални мрежи като фейсбук, инстаграм и туитър. Според проучването става дума за нови форми на зависимости към общуването и информиране чрез интернет, които започват да се отразяват на всекидневни занимания като хранене и сън. Над една трета от младите хора спят по-малко, защото са заети да следят съдържание или да обменят съобщения в различни мрежи и приложения. За младите хора е нещо обичайно да са с телефона си и да пишат дори когато се хранят. Комуникацията чрез социалните мрежи е постоянна, когато си навън с приятели, на празненство, на ресторант. Пристрастяването към социалните мрежи дори води до пропускане на едно или повече хранения на ден.