Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Евродепутатите с до 20% надбавки, включително и за развлечения. Защо пътуват постоянно между Брюксел и Страсбург?

Покрай изборите за евродепутати много хора си задават въпроса защо 28-те страни членки плащат всяка година милиони евро за поддържане на администрация на три места - в Брюксел, Страсбург и Люксембург. Тук се прибавят и разходите за евроинституциите в отделните държави, които допълнително натоварват бюджета и данъкоплатците.

Във ведомствата на ЕС работят над 55 000 души, които имат не по-малко привилегии от избраните депутати. Възнагражденията на чиновниците варират между 2400 и 18 000 евро.

Но на най-многобройни екстри се радват евродепутатите. На 751-те представители им се начисляват дори средства за развлечения, както и други надбавки, които увеличават общата сума за заплатата им с около 20% или 14,4 млн. евро годишно. Не че това е огромна цифра за възможностите на Европа, но

има и други

излишни разходи.

Всеизвестно е, че всеки евродепутат е назначил по десетина сътрудници за всички седалища на Европарламента и в собствената си страна. Трудно е да си обясним защо са им необходими толкова много помощници, при положение че могат да си поръчат експертни разработки и да намалят бройката на своите асистенти.

Но най-нелогично от гледна точка на бюджета изглеждат приетите през 1992 г. правила за механично разпределение на заседанията - една седмица в Страсбург и три - в Брюксел. Защо не се променят и защо се налага постоянно да се пътува и да се харчат командировъчни? През тези 27 години са настъпили сериозни промени в ЕС, има нов договор от 2009 г., има приети нови държави. Пътуват от едния до другия град, отделно - до собствените си държави, и в това време се изразходват немалки суми за командировъчни, пътни и квартирни.

Още през 2014 г. Сметната палата

на ЕС изчисли,

че всяка година могат да се спестяват по 109 млн. евро, ако цялата администрация на Европарламента, Еврокомисията и Съвета на Европа се премести в Брюксел. За изминалите 5 години и сумата се е увеличила и вече е към 120 млн. евро. А според други източници - белгийската партия N-VA от Европейските консерватори и реформисти, пътуването между Брюксел и Страсбург струва дори 200 млн. евро годишно.

На фона на общия бюджет от 1,9 млрд. евро, това изглежда нищожно, но тези пари може да се вложат за по-важни дейности. А ако се намалят и други разходи, като например за всевъзможните екстри на депутати и чиновници, които са около 83 млн. евро годишно, сумата вече става 200 млн. евро.

Толкова даде милиардерът Бернар Арно за реконструкцията на опожарената "Нотър Дам". Според белгийските консерватори парите нарастват на около 300 млн. евро. ЕС обеща да отпусне 275 милиона за изграждането на високоскоростна жп линия от Истанбул до границата с България.

Ето че преустановяването на постоянните пътешествия между Брюксел и Страсбург може да помогне за финансиране на по-смислени дейности.

Защо се налага евродепутатите да работят 3 седмици

в Брюксел

и 1 в Страсбург?

Това е прието през 1992 г. Тогава разпределили заседанията - пленарните сесии в Страсбург, комисиите - в Брюксел, а секретариатът или чиновниците - в Люксембург. Това положение е заложено в Договора за ЕС от 1997 г. По-късно е подписан Лисабонският договор от 2009 г., но там продължава същата схема.

За да се промени разделянето на дейностите между Брюксел и Страсбург, трябва единодушие на всички държави и ратификация от всеки парламент на 28-те страни членки. Това отново е свързано с бюрокрация.

Но има един по-важен момент. Франция и Люксембург по-скоро не биха се съгласили да отстъпят цялата дейност да мине в Брюксел. Така ще се намалят приходите им от провеждането на всички съпътстващи мероприятия. Участниците и гостите се нуждаят от хотели, храна, което помага на местния бизнес. А и ще останат пустеещи големи сгради.

В Страсбург Европарламентът разполага с 5, в Люксембург - с 6, а в Брюксел - с 18. Дори и да поискат да ги продадат, трудно ще се намерят купувачи, ако първите два града престанат да домакинстват на заседанията. От друга страна, ако това стане, ще се намалят разходите на Европарламента и съответно на данъкоплатците. Само

поддръжката

на всички тези постройки е струвала 247 млн. евро

през 2017 г., когато е последният публикуван отчет на институцията. 87% от използваните сгради са собствени, останалата част са наети.

Най-новата е сградата "Европа". Тя бе открита в Брюксел преди 2 г. В нея се провеждат срещите на върха, които на година са между 4 и 9. Решението за построяването й бе взето през 2004 г. - преди България да влезе в ЕС. Тя струваше 312 млн. евро. Дали са оправдани за толкова редки заседания?

Най-голям дял в бюджета на Европарламента - повече от една пета (418 млн. евро), отива за заплати, пътувания, офиси и лични сътрудници на представителите на 28-те страни членки. Още толкова са заделени за чиновниците - 7698 на брой. Това са най-сериозните пера.

И няма какво да се лъжем - именно възнагражденията предизвикват най-сериозно възмущение у електората. Заради което много хора в България отказват да гласуват.

"Как ще ходя да пускам бюлетина за някой, който ще получава на месец пари, каквито аз цял живот няма да видя?", разсъждава български гражданин.

Ocнoвната заплата на евродепутат е 8757,70 eвpo, а след като се приспаднат данъците и осигуровките, те получават чисто по 6824,85 eвpo. Повечето държави от ЕС задължават своите членове на ЕП да плащат допълнителен данък в националния бюджет.

Към тази сума избраните в Брюксел представители

имат право на

320 евро на ден

за нощувка и храна.

Парите се получават срещу пoдпиc и се дават само на присъстващите на заседанието.

Общо заплатата им може да нарасне с още 20%, като получават надбавки за деца, както и за обучението им, за квартира, пътни и командировъчни. Едва ли има други работодатели, които да плащат настаняването на своите служители и да ги глезят с добавки за развлечения. Тези разходи биха могли да се редуцират.

Всеки евродепутат има право на 24 943 евро месечно за асистенти и сътрудници. Тези пари не се превеждат лично на избраните представители. Тук влизат работещи в Брюксел, Люксембург или Страсбург помощници, които сключват временен договор с Европарламента.

Те може да са най-много трима и в изключителни случаи - четирима. Това са любимците на бюрокрацията - те са хората с най-много привилегии от целия екип на представителите.

Всеки евродепутат има право

и на сътрудници

в собствената

си страна.

Заплатата на българските помощници е съобразена не с ЕС, а с тази в България. Но Брюксел задължава избраниците да използват т.нар. платежни посредници - счетоводни фирми, които се занимават с превод на данъчните и социалните удръжки.

От същите 24 943 евро депутатите могат

да плащат на доставчици

- да речем за експертно проучване по даден проблем. Нищо не им пречи обаче да го възложат на свои доверени фирми.

Като оставим настрана сътрудниците, евродепутатите имат още екстри - по 4513 евро годишно за наем на офиси в собствените си страни.

Те се движат безплатно. Всички билети, купени, за да стигнат избраниците от своята държава до Брюксел или Страсбург и обратно, се осребряват. Дори и за бизнес класа в самолетите. Връща се и сумата за жп пътуване в първа класа. Отделно депутатите могат да представят документ за зареждане с бензин, ако се придвижват с кола. Признават се разходите и им се връщат пари според изминатото разстояние - 53 евроцента на километър. Помислено е и за магистралните такси или такса за свръхбагаж и дори за предварителна резервация.щ

Освен че пътуването им до Брюксел и Страсбург е безплатно, на евродепутатите им

се признават и

4454 евро годишно

за командировки

в други страни от ЕС извън собствените им държави.

В родината си всеки представител също пътува безплатно. Максималната годишна сума, за която може да представи документи и да му бъде възстановена, е различна за всяка държава. В България няма официално обявена граница.

2/3 от разходите за медицински грижи на евродепутатите

и половината от тези на чиновниците се покриват от бюджета на Европарламента.

След края на мандата, както е в момента, всички евродепутати получават обезщетение в размер до две заплати, ако са изкарали поне 2 години в Брюксел.

Навършилите 63 г. евродепутати вземат и пенсия от Брюксел

Тя е в размер на 3,5% от месечната заплата за всяка година, прекарана в офисите на белгийската столица. Има горна граница - до 70% от възнаграждението. Трудно е да се направи изчисление колко представители са се пенсионирали от създаването на ЕС досега.

За административни нужди, технологии и телекомуникации Европарламентът дава 304 млн. евро. Няма разбивка каква част от тях отива за чисто бюрократични програми и колко остава за компютри и други технологии.

Подобно на българския парламент, в Брюксел също има допълнителни представителни пари за евродепутатите, които обаче не им се дават лично, а на политическите им групи. Те са 117 млн. евро годишно и са разпределени пропорционално. Представителите трябва

да напишат проект

за събитие, което

ще организират,

за да кандидатстват за финансиране от тези средства.

Това може да е кръгла маса или конференция, или дори представяне на работата на Европарламента пред сънародници. Това перо гълта само част от многото милиони в евроинституциите. В Еврокомисията например работят на щат над 32 000 души, пътуващи между Брюксел и Люксембург. Но общата бройка на всички постоянни и временни чиновници е 55 хиляди.

Месечната заплата на един еврокомисар е 112,5% от тази на висшите служители. Сега това се равнява на 22 367 евро. Президентът на ЕК получава 27 437, вицепрезидентът - 24 852 евро, а върховният представител - 25 846.

Възможно е да се намерят и други начини за съкращаване на разходите за бюрокрацията в Брюксел. Ако 28-те страни членки имат желание, биха могли да помислят.