Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Операция “Побългаряване” в  британската политика Найджъл Фараж

Или как Фараж повтаря ефекта на Симеон II, че ще оправи нещата за 800 дни

Преди 6 години един британски политик нагазва в калта на ромския квартал “Факултета”. Казва се Найджъл Фараж и е известен у нас основно като враг на българите и румънците, които искат да живеят във Великобритания.

По онова време той е евродепутат и лидер на малката Партия на независимостта на Обединеното кралство (ЮКИП). Никой не го приема сериозно. Затова той се държи провокативно, разпалва страхове как имигрантите ще обезличат Англия и как за това е виновен ЕС, който им дава пълни права да работят и получават помощи на Острова.

Визитата му у нас минава в същия дух. Следван неотлъчно от британски тв екип,

Фараж гостува

на ромите, яде

и танцува с

част от тях

и всичко това, за да разбере дали са настроени да емигрират към Обединеното кралство. Теренното му проучване не е ясно какъв точно резултат дава, но пък изведнъж от много омразен политикът става доста приемлив за домакините си. Както му казва на раздяла ромският лидер Цветелин Кънчев: “Мислехме, че сте някаква триглава ламя. Радвахме се да срещнем един усмихнат човек”.

Факултетната трансформация на Фараж, изглежда, сега обхваща и Великобритания. Бившият лидер на ЮКИП, който през последните години уж се беше отказал от водеща политическа роля,

се завръща с

гръм и трясък

като лице на нова

Брекзит партия,

която според всички проучвания ще спечели предстоящите европейски избори в Обединеното кралство на 23 май. И не само това, но има шанс да изпревари управляващата Консервативна партия на евентуални предсрочни парламентарни избори и да бъде втора политическа сила след сегашната опозиционна Лейбъристка партия, която би взела най-много 27-28%.

Подобен успех е абсолютно непознат за британската политика, където през последния век управлението традиционно се предава между консерватори и лейбъристи. Още повече че става въпрос за политическа сила, създадена в началото на тази година, без изградени структури и разчитаща на финансиране главно от симпатизанти. Само за 10 дни тя успя да събере 750 000 паунда от онлайн дарения, или близо 1,7 млн. лева, за да може да се регистрира и да започне да функционира. И всичко това се дължи основно на разочарованието на британците от сегашните политици, които не успяват да намерят приемливо решение как Брекзит да се случи. А и на Фараж, който много

умело успява да

използва всеки

политически

вакуум

на Острова.

Така беше през 2013-2014 г., когато стана ясно, че въпреки излизането от рецесията тогавашният британски премиер Дейвид Камерън няма да изпълни обещанията си за намаляване на бедността и за реформиране на здравеопазването и социалната система в страната. Тогава за първи път Фараж заговори, че много от тези проблеми Великобритания може да реши единствено ако се освободи от оковите на ЕС и започне сама да трупа и харчи богатството си.

И макар идеите му да бяха откровено популистки, основният патос дали не е време страната да се отърси от европейското “робство” трайно се настани в обществения дебат, и то толкова натрапчиво, че Камерън реши да обещае референдум за излизането на Великобритания от ЕС, за да спечели парламентарните избори през 2015 г.

Сега отново Фараж се позиционира на политическата сцена, но в съвършено различна и много по-амбициозна роля. Британските медии, които по принцип много трудно хвалят политици, говорят за него вече като интересен феномен. Те се опасяват, че той може да сложи край на прочутата британска политика, основаваща се на разума, традициите и професионализма, като разчисти път за популизма. Някои издания даже писаха, че Брекзит партията му директно

краде от

основните

послания на

Доналд Тръмп,

с които той спечели президентските избори в САЩ. Като най-ярък пример бе посочено твърдението на Фараж, че демокрацията е предадена от богатите и властимащите, които не искат да се съобразят с волята на народа. Разбирай онези 51,9% от британците, които гласуваха за Брекзит през 2016 г.

Най-шокиращото обаче е, че извън медиите никой не се занимава да оборва Фараж. Политическата ситуация във Великобритания в момента ужасно много прилича на тази през 2001 г., когато Симеон Сакскобурггтски се завърна в България и с едно обещание, че ще я оправи за 800 дни, потопи останалите политически партии. Ефектът върху избирателите тогава бе толкова голям, че буквално остави в ступор останалите политици. Те не успяха да му се противопоставят и това доведе до политическата смърт на Обединените демократични сили и до дългогодишна криза в редиците на БСП.

Нещо такова се получава и по отношение на Брекзит. Докато консерваторите и лейбъристите с месеци се главоблъскат как той да се случи възможно най-безболезнено за страната, Фараж и компания излизат и казват:

“Ние ще го направим

веднага, без сделка и

ще променим

политиката завинаги”

Което за уморените и отчаяни от неизвестното британци звучи напълно приемливо в създалата се ситуация. А и за разлика от преди сега Фараж изглежда напълно различен по време на срещите си с избиратели. Скандалният образ и нахилената физиономия, които преди дразнеха, вече отсъстват, той говори умерено и казва това, което се очаква от него. 

Както пише репортер на “Гардиън”, присъствал на негов митинг в работническия район Йоркшър: “Сега нещата са променени. Има хладнокръвно премерени послания, чиято цел е да попаднат в сърцата на тълпа от хора, които са изморени от години на икономическо затягане на коланите и очакване нещо да се промени. Те не искат да отстъпват назад. Това са предимно бели мъже и жени над 50 г., които вече не желаят да задават трудни въпроси. Те просто очакват Фараж да ги поръси с малко звезден прах, докато скандират “Найджъл, Найджъл”.

Звучи познато,

нали? Така

преминаваха и

първите месеци

в политиката

на Симеон II,

с много възгласи и очаквания. След това дойдоха и трудните дни на вземането на решения като министър-председател, където популизмът вече не можеше да бъде водещ, и, естествено, се появи разочарованието.

Дали това ще се случи и с Фараж, предстои да се разбере съвсем скоро. Първият тест е европейският вот на 23 май. Колкото и той да не се смята за представителен за британската политика, тъй като традиционно в него участват малко хора, въобще не е изключено да има изненади, както стана на частичните местни избори в страната преди дни. Шокирани от случващото се в британския парламент по отношение на Брекзит, гражданите наказаха представителите на консерваторите и лейбъристите в градовете си. Така двете основни партии загубиха стотици места в общинските съвети за сметка на по-малки партии.

Затова въобще не е изключено британците да решат, че

евровотът е

добър повод

да кажат отново

какво мислят

за Брекзит

и да гласуват масово. Ако има висока избирателна активност и Брекзит партията спечели, Фараж директно ще се превърне в много сериозен фактор, а не просто само в евродепутат. Той вече направи заявка, че ако това се случи, ще иска да участва във втората фаза на преговорите с ЕС за развода.

И колкото и сега да звучи налудничаво някой да го включи в преговорния екип само защото партията му е успяла да вкара най-много депутати в презиран от нея Европарламент, не би било неочаквано Фараж да стане много силен обществен говорител по въпроса заедно с други ключови фигури от партията му. Сред тях са Ан Уидъкъм, която е бивш зам.-министър на вътрешните работи, ексшефът на Британската търговска камара Джон Лонгуърт и имотният предприемач и милионер Ричард Тайс.

Привличането им към партията му само показва, че този път Фараж явно гледа доста по-сериозно на политическата си кариера, отколкото когато беше начело на ЮКИП. И вероятно няма да се задоволи само да бъде “трън в петата” на британските партии от статуквото, както го определят някои журналисти. Той ще иска да ги смачка, възползвайки се много умело от рожбата си Брекзит.