Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

40 г. британска шпионка на КГБ остава неразкрита Мелита Норууд (вляво) отваряла сейфа на шефа си и заснемала секретните документи.

Цели 40 г. британската шпионка на Съветския съюз от времето на Втората световна и после на Студената война Мелита Норууд останала неразкрита. Тя е най-важният за КГБ разузнавач, помагала най-дълго на съветските служби.

През 1999 г. 87-годишната жена дава пресконференция в дома си. Тогава разказва как е предавала британските ядрени тайни на руснаците и как Москва приключва ядрената си програма с цели 5 г. по-рано благодарение на нейните сведения.

В интервютата след осветяването си Мелита е категорична, че не съжалява за стореното и би направила същото и сега.

Норууд е разкрита от историка от Кеймбридж Кристофър Андрю, написал книга за нея.

От съвсем млада жената била с комунистически възгледи и членувала в комунистическата партия.

Започнала да сътрудничи на КГБ през 30-те години,

когато работела като секретарка в Асоциацията за изследване на цветни метали в Лондон. Всъщност организацията била прикритие на тайния съвместен проект между Великобритания и САЩ за ядрени оръжия.

Секретното му име било "Тръбна сплав". Разработката била топсикрет и дори министрите не знаели какво се случва в асоциацията. Единствено премиерът на кралството и президентът на САЩ получавали информация. Разбира се, Сталин е бил в течение на всичко, което британката докладвала на съветските служби.

Как обикновената служителка се сдобивала

с ценните данни?

Норууд влизала в кабинета на шефа си, когато го нямало, отваряла сейфа му и заснемала тайните документи.

Информацията, която предавала, е от изключителен интерес и давала ценни насоки за разработката на атомната бомба. Мелита заснемала изследвания за поведението на урана при висока температура.

Когато началникът й се срещал с интересни за руснаците хора, преписвала протокола, за да го изпрати в Москва. По-късно давала филма и документите на агента си за свръзка с КГБ, а понякога ги оставяла на уговорено място.

Срещала се с контактите си

само по три-четири

пъти в годината,

за да остане в тайна. Обикновено се виждали в предградията на Югоизточен Лондон. "Колегата" от съветските служби познавал Мелита под името "Хола".

Норууд била толкова важна за СССР, че двете мощни структури - Главното разузнавателно управление и Комитетът за държавна сигурност, дълги години са водили люти битки в списъците на чия агентура да се числи. В крайна сметка през 1952 г. печели КГБ.

Когато британката се пенсионирала през 1972 г. от своята агенция, съветската служба й отпуснала 20 паунда месечно пенсия, които тя отказала. Не взела и финансовата награда, която вървяла с орден "Червено знаме", с който е наградена през 1979 г. Тя обаче отишла в Москва, за да получи почетната значка.

Как е останала неразкрита толкова дълго време? Всъщност

Мелита била заподозряна още през 30-те години

от Мона Монд - една от първите жени агенти в МИ5. Тогава била на косъм от осветяване за контактите си с шпиони на НКВД.

Други трима нейни колеги, също разузнавали за СССР, са хванати и хвърлени в затвора. Но коя е "Хола", не могли да идентифицират.

Няколко месеца се пазила и не предавала никаква информация на НДКВ, но после била реактивирана.

Това, което я спасява в онзи критичен момент, е, че шефът й не вярвал във възможностите на нежния пол да шпионира.

Въпреки членството на Норууд в Комунистическата партия на Великобритания не подозирал, че секретарката му дава секретна информация на Съветския съюз. Той пренебрегнал сигнала на Мона Монд.

В същото време някои източници твърдят, че Москва ценяла усилията й много повече от тези на легендарния Ким Филби.

Смята се, че

вербовчикът й е познатата като “Соня” Урсула Бюртън.

Тя се правела на избягала от холокоста еврейка и изградила верига от шпиони за СССР. През 1947 г. я разпитват няколко пъти за връзките й със съветски агенти и от страх, че ще я разкрият, Урсула избягала в Източна Германия. Така Мелита отново е заплашена да бъде издадена. Но това не се случва.

Британското разузнаване разбира за шпионската й дейност чак през 90-те години, когато бившият старши архивист от Първо главно управление на КГБ Васил Митрохин избягал във Великобритания.

Първоначално се опитал да получи убежище от САЩ, но те му отказали. Прикриването и смяната на самоличността на съветските служители са били толкова трудни и скъпи, че МИ6 или ЦРУ се съгласявали само за тези, които имат много информация. Митрохин доказал, че е ценен, като донесъл 6 сандъка топсекретни файлове за съветските шпиони.

В тези документи присъства и секретарката от Агенцията за изследвания на цветни метали. Властите в Лондон обаче сметнали, че документите не са достатъчно доказателство, за да повдигнат обвинение на неуловимата шпионка.

В досието на Мелита нейните съветски наблюдаващи офицери

я определят като отдаден, надежден

и дисциплиниран

агент, който се стреми да даде максимума от себе си.

Първата информация, която предава на Москва, датира от 1937 г. Тя е препоръчана на НКВД още през 1935 г. от Андрю Ротстейн - един от основателите на компартията на Острова. Цели 2 години съветските служби я проучват, преди да й се доверят.

Установяват, че баща й е латвиец, работил за Лев Толстой.

Избягал от

царска Русия

В чужбина започва като иконом на английски издател. Когато избухва Октомврийската революция, той я приветства, но не доживява да види как ще се развива страната на съветите. Бащата на Мелита умира от туберкулоза през 1918 г. Тогава бъдещата шпионка е едва 6-годишна. Майка й обаче е британка.

Всичко това е описано в досието й в КГБ, което Митрохин носи заедно с шестте сандъка документация. През 1996 г. правителството в Лондон решава да разсекрети донесеното от бившия архивар и го предава на Кристофър Андрю от Кеймбридж. Той обръща внимание именно на агент "Хола", тъй като тя е била мистериозна.

Когато публикува книгата си, дъщерята на Мелита Норууд е тотално шокирана. Оказва се, че Анита Фъргюсън не подозира за шпионската дейност на майка си.

Най-издирваната шпионка на КГБ умира през 2005 г., без да се разкае за действията си.

Репортерите, отишли в дома на Мелита за пресконференцията, с изненада установяват, че неуловимата "Хола" е ексцентрична дама, която няма ни най-малки угризения на съвестта за стореното.

“Не се интересувах от парите

Исках Русия да е на нивото на Запада", казва тя пред журналистите.

Към нея няма повдигнато обвинение заради преклонната й възраст.

"Не се възприемам като шпионин. Други хора трябва да преценят", допълва тя.

Тя е омъжена за учител по математика, с когото си купува къща в спокойното предградие на Лондон "Бекслихийт". Съседите я познават като

запалена

любителка

на цветята,

която постоянно полива и подрязва растителността в двора си. Те са изумени, че тази скромна жена е страховитата "Хола".

Освен Кристофър Андрю за нея книга пише и Джени Руни със заглавие "Червената Джоан".

Прототип на главната героиня е Мелита. През април 2019 г. в Обединеното кралство и в САЩ е прожектирана премиерата на филм със същото име. В главната роля е Джуди Денч.