Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Защо Турция шокира с имперски амбиции

Не е случайно, че в продължение на години турски официални представители шокират България с изненадващи за времето ни териториални претенции и скандални изказвания като последното на посланика им в София за интензивно изучаване на турски език. Всичко това е част от съзнателно провеждана хард външна политика на съседната ни страна, с която си създават все повече и повече врагове. Между тях са САЩ, Израел, Гърция и Германия.

Новата дипломатическа школа е създадена от бившия външен министър Ахмет Давутоглу. Става дума за философията на т.нар. стратегическа дълбочина, обяснява арабистът Владимир Чуков. В нея Турция се разглежда като център на света, който се намира

на границата между Европа и Азия, а същевременно

много близо разположена и до Африка.

Теорията на Давутоглу е въведена, като класическата турска дипломатическа школа е смесена с неоосманистки идеи и повече агресия към другите страни.

"Турция е страна с вековна дипломация. Отношенията на тази голяма държава с останалия свят не може се поддържат от аматьори - коментира Чуков. - Но от 2002 г. релсите на класическата дипломатическа школа бяха реорганизирани. Тук не се знае, но при едно от посещенията си в Ливан като външен министър Реджеп Ердоган е заявил, че местни сунити са го молили да бъде като своите прадеди. А е ясно, че османците са били завоеватели."

Самият Давутоглу на една от традиционните сбирки на посланиците на страната заявява, че те трябва

да работят така, че да поставят Турция

в центъра на света.

Представителите на старата школа изпращат протестно писмо, че подобна политика не би дала добри резултати и би поставила Турция в изолация спрямо международната общност.

Но това не доведе до промяна в твърдолинейните действия на турския елит. Страната има амбиции да бъде едновременно регионален лидер на Балканите, в Черно море, в Близкия изток, в Източно Средиземно море и в света. Скандалните изказвания са част от тази стратегия.

"Кърджали е част от нашите душевни граници". Това заяви лично Реджеп Тайип Ердоган през март 2018 г. Българските националисти веднага скочиха да защитават границите, но

не забелязаха контекста,

в който бе произнесено това слово. Думите на лидера чуха делегатите на конгреса на управляващата партия АКП м.г. само три месеца преди изборите, в които Турция сe превърна в президентска република.

Изказването имаше за цел да сплоти избирателите и Ердоган да победи внушително. Когато го е подготвял, той едва ли се е замислял как ще бъде възприето у нас.

Подгряването на електората започна дори половин година преди това. В медиите бяха цитирани анонимни историци: "Турското етническо землище не е само Република Турция, а и Кипър, Алепо, Солун, Варна и Кърджали". Самият Ердоган поиска референдум в Тракия, за да може населените с мюсюлмани райони да се определят към коя държава искат да бъдат.

Президентът следва тази политика

още от 2013 г.,

когато преди поредните местни избори заяви в пограничен град до Гърция: "Тракия е двете - Солун и Ксанти, Делиорманът - Кърджали, Вардар, Скопие, Призрен в Косово, Сараево. Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашият представител в този географски регион".

С което предизвика бурната реакция на Атина, която го обвини в неоосманистки амбиции. Тогава гръцките медии изригнаха, че Ердоган продължава с провокациите и със своя план за възкресяване на "Турска република Тракия". В нея освен части от Гърция влизат и територии от Южна България и Балканите.

Конфликтът между Анкара и Атина е със стогодишна давност. Почти ежемесечно турски морски или военновъздушни сили навлизат в територията на съседите си в Егейско море.

Ключов между двете страни е спорът за това чий е Кипър. Ердоган иска да разположи своя военноморска база в непризнатата от никого Севернокипърска турска република.

Дългогодишният конфликт се подклажда и от сондажите в Източно

Средиземно море в последните години. Около Кипър и водите на Сирия, Израел и Ливан бе открито находище на природен газ, чиято стойност се изчислява предварително на 30-40 млрд. долара.

В края на 2017 г. Ердоган скандализира гърците, като намекна, че има претенции и за техни парчета земя. Той заяви, че Лозанският договор, който предоставя на Гърция острови близо до крайбрежието на Турция, трябва да се преразгледа.

Разбира се, изказването също бе направено преди избори, и то изключително важни за президента - половин година преди да стане абсолютен владетел на държавата си. Но той непрекъснато има нужда от потвърждаване на властта си. Така беше и в края на март тази година, когато се състоя вотът за нови градоначалници в Турция.

В такава ситуация външният министър Мевлют Чавушоглу обяви, че след намеса на турските власти българското правителство е променило Закона за вероизповеданията. В тази обстановка се намеси дори премиерът Бойко Борисов. Той очакваше

в продължение

на 5 часа извинение от вицепремиера Фуат Октай,

който бе на срещата на Европейския съвет в Брюксел.

"Никак не ми е приятно това, което са казали там - намесата във вътрешните работи на която и да е държава е много лош сигнал, лошо възпитание и винаги поражда изключително големи конфликти. Така че се надявам те да поднесат своето извинение за това, което са казали", посочи Борисов.

Такова не последва, а само дежурното обяснение на посолството, че "думите са извадени от контекста и са разбрани погрешно". Въпреки хард политиката към България АКП изгуби кметските места в Анкара, Бурса и Истанбул. И поиска повторение на вота в най-големия турски мегаполис.

Естествено, политическите послания към избирателите не закъсняха:

"Разчитаме на българските власти за по-интензивно изучаване на турски език, готови сме да помогнем в тази насока", заяви турският посланик у нас Хасан Улусой при откриването на специализирания завод на "Теклас" за производство на каучукови, пластмасови и метални съединения за спирачните системи на световноизвестни автомобилни марки край Кърджали.

По-късно, когато вицепремиерът Екатерина Захариева поиска обяснение от дипломата, се оказа, че

думите му не са били

разбрани правилно.

Не бил искал задължително изучаване на турски. Директорът на отдел "Югоизточна Европа" Деян Катрачев подчерта, че турските инвестиции в България не може да бъдат обвързвани по никакъв начин с изучаването на турски език, а следва да се основават на икономическа логика. Дипломатът заявил, че е по-логично турските бизнесмени да назначават тук хора, които знаят български.

Хасан Улусой е поредният посланик, който следва агресивна външна политика у нас. Предшественикът му Сюлейман Гьокче бе сменен предсрочно, след като няколко пъти участва в агитация в полза на партията на Лютви Местан.

Тази линия на поведение вероятно няма да приключи скоро, като се има предвид какви цели си е поставила Анкара. Амбицията й е да бъде регионален център на Близкия изток, на Балканите и същевременно световна сила, която да диктува правилата наравно с големите. Опитва се да се мери със САЩ и Русия, затова си позволява да влиза в конфликт и с тях.

Към момента югоизточната ни съседка е в най-добри отношения с Москва. Сприятеляването им стана след боен инцидент - в края на 2015 г. турските противовъздушни сили свалиха руски самолет. А пилотът бе застрелян, докато се спускаше с парашут след катапултиране. Така и не стана ясно нарушил ли е въздушното пространство на Турция, или е бил на сирийска територия.

Само половин година по-късно Реджеп Ердоган обяви пред Владимир Путин, че съжалява за случилото се, и оттогава двете страни са в отлични отношения. И това е

единственото официално извинение на турския президент

Може би защото си дава сметка, че Москва го превъзхожда във военно отношение, както и че нейният флот доминира в Черно море. Но може би най-вече защото страната му е енергийно зависима от Русия.

Освен това има нужда от военна подкрепа за операциите си в Сирия. Някои наблюдатели смятат, че ако се налага да избира, Анкара би предпочела съюз с Москва и би жертвала членството си в НАТО.

Година по-късно, когато в Турция бе потушен опитът за военен преврат, връзките с Москва разцъфтяха още повече. Тогава властите в Анкара обвиниха американски военни от базата "Инджирлик" в съучастие в заговора срещу Ердоган. Така се стигна до оспорваното и до днес решение за въоръжаване на турските военновъздушни сили с руската система за противоракетна отбрана С-400. Нещо, срещу което американците се противопоставят яростно, защото турците ще платят милиарди долари на Москва.

Засега успяха да постигнат само отлагане на оборудването за 2020 г. вместо за юли т.г. САЩ са твърд противник на руските зенитни установки, защото са проектирани така, че да поразяват натовски и американски самолети.

Това включва и изтребителите F-35, част от които се произвеждат в Турция. Вашингтон обяви спиране на доставките за оборудване за бойните машини за южната ни съседка, която е поръчала 100 броя. Миналата година бяха докарани първите два.

"Докато Турция не вземе еднозначно решение

да се откаже

от купуването

на руски С-400,

действията по поддръжката на бойната готовност на турските F-35 се прекратяват", заяви подполковник Майк Андрюс.

Не е ясно дали догодина турските власти окончателно ще откажат сделката с Москва за техника с голям и среден обсег на действие. Реджеп Ердоган не е обявил нищо, но Русия остава негов стратегически партньор.

За сметка на приятелството с Владимир Путин Турция постоянно е в обтегнати отношения с Европейския съюз. Поводът, от една страна, са трите милиона мигранти, които страната му задържа да не залеят Стария континент. Във всеки критичен момент отправя закани, че ще отвори границата си, за да избягат където поискат.

Трябва да признаем, че ЕС обеща на Турция 6 милиарда евро именно за да се грижи за бегълците от конфликта в Близкия изток, а са изплатени едва 1,5 милиарда. Има и обещание от Федерика Могерини, че следващият транш от 1,5 млрд. евро също ще бъде отпуснат.

От друга страна, е известно, че турските граждани в западноевропейските страни също са три милиона души. Посланията, които уж са към ЕС, са отправени към тях. Също в голямата си част предизборно. Така беше и преди президентския вот миналата година.

Разбираемо е, че особено внимание Ердоган отделя на Германия. Освен че е най-голямата страна в ЕС, там е и най-голямата турска диаспора. А не е без значение и фактът, че

Берлин е основният противник на влизането на Турция в ЕС.

Най-малкото защото Анкара би отнела първенството по брой население. При прилагането на квотния принцип, както е прието в Брюксел, Ердоган ще получи ключови места в институциите и ще диктува цялостната политика на ЕС.

При толкова много конфликтни точки в отношенията на Анкара със света няма как да очакваме скандалните изказвания да престанат. Те ще продължат.