Прилагането на СРС по разследвания срещу престъпни банди трябва да продължи повече от 6 месеца до 2 г., смята главният прокурор

Запазва се тенденцията делът на оправданите за последните 3 г. да е под 3%

Този, който е дал подкуп и е съобщил това на разследващите - да не се наказва, за да се възнагради добросъвестното му поведение. Това предложение за законова поправка в Наказателния кодекс (НК) е записал главният прокурор Сотир Цацаров в годишния доклад на прокуратурата за 2018 г.

“Наложително е сериозно преосмисляне на концепцията за корупционните престъпления и създаване на състави, адекватни на съвременните обществено-икономически отношения”, заявява Цацаров. Добавя, че от години предлага

да не носят

наказателна

отговорност тези,

които са

разкрили тежки

престъпления,

макар и да са участвали в тях, ако за това е сключено споразумение между защита и прокурор. Според обвинител №1 има нужда от промени в НК, с които наказанието на обвиняем след самопризнание да се редуцира. Друга от идеите на главния прокурор е да започне дискусия за отпадането на наказателната отговорност за провокация към подкуп.

“Има нужда от декриминализация на загубили значение за наказателноправната защита на обществени отношения престъпни състави”, коментира остарелите текстове в НК Цацаров.

За поредна година той потвърждава позицията си, че прилагането на СРС по разследвания срещу престъпни банди трябва да продължи повече от 6 месеца и до 2 г. за разследване чрез служител под прикритие. Аргументира се с фактическата и правната сложност на случаите. Новото сега е, че от прокуратурата искат подслушване да се разрешава за тежки случаи на финансови и данъчни престъпления - пране на пари, злоупотреби с евросредства, укриване на данъци и други.

Главният прокурор предлага в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да се въведе възможност разследващите пряко да изискват от НАП информация, необходима им за дадено дело. Такава възможност сега имат съдебни изпълнители или митничари.

Цацаров е на мнение, че в Закона за кредитните институции трябва да има текст, даващ възможност на разследващите самостоятелно да искат от съда разкриването на банкова тайна.

През 2018 г. прокурорите у нас са работили по 275 979 преписки и по 213 109 досъдебни производства, става ясно от доклада. Запазил се е

висок дял на

решените спрямо

наблюдаваните

преписки – 95,6%. “Остава в сила изводът от предходни доклади, че прокуратурата е ангажирана в значителен брой случаи с въпроси извън нейната компетентност - гражданскоправни спорове, битови и междуличностни проблеми и др.”, коментира Цацаров.

От обвинението и т.г. отчитат, че делът на оправданите за последните 3 години е под 3%. За 2018 г. той бил 2,7%.

Нисък обаче останал и делът на образуваните преписки по сигнали на ДНСК, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция. Нямало образувани по сигнали на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, посочва Цацаров.

През 2018 г. в съда били внесени 30 499 прокурорски акта. Има намаление спрямо предходната година с 9,1% и с 11,6% спрямо 2016 г., казват от прокуратурата. На съд били предадени 33 318 души.

Главният прокурор отчита, че през м.г. се е запазила и тенденцията за

намаляване

абсолютния брой

върнати от съда

на прокурор дела

в последните 3 години – 1015.

Както в предишни години, така и през 2018-а г. Специализираната прокуратура е искала най-много разрешения за подслушване и следене от съда от всички прокуратури в страната. Това се дължи на разширената ѝ през 2017 г. компетентност, от когато спецпрокурорите освен престъпни банди разследват и т.нар. корупция по високи етажи на властта, пише в доклада. 1248 били първоначалните през м.г. искания за СРС, а 415 - за продължаване на подслушване и следене.

През 2018 г. малко на брой били делата за финансови злоупотреби със средства на ЕС. Това се дължало на обстоятелството, че

не постъпвали

сигнали от

институции като

Държавен фонд

“Земеделие”

“Вероятно тези институции смятат, че следва да са настъпили реални щети, да има изплатени субсидии на бенефициентите, за да подават сигнал към прокуратурата”, е един от изводите, които прави Цацаров.

Той констатира, че и броят на производствата за трафик на хора не е голям. “Той не е показателен за действителното ниво на този вид престъпност, защото има висока латентност и обективни трудности при разследването и доказването на престъпната дейност – разследвания в чужбина, забавено изпълнение на молби за правна помощ и други фактори”, коментира обвинител №1.

От доклада на прокуратурата става ясно и че за трета поредна намаляват делата за престъпления, извършени от непълнолетни. “Причините за т. нар. детска престъпност следва да се търсят и в сферата на дезинтеграцията, по-конкретно – отказа от образование или ниското ниво на образование, които водят до срив на ценностите”, е становището на Сотир Цацаров.