Парите за здраве ще стигнат, когато паднат лимитите и моделът не преследва приходи, а резултат

Педиатрите от Специализираната болница по детски болести "Проф. д-р Иван Митев" са на път да извоюват важна победа - от началото на април те настояват да отпаднат лимитите при хоспитализиране на деца, за да могат да ги диагностицират и лекуват адекватно. Министър Кирил Ананиев обеща финансиране, въпросът е каква част от него ще бъде одобрена от Здравната каса.

Пробивът е изключително важен, защото

протестиращите медици ни припомниха нещо много важно,

което сякаш всички са забравили. А то е, че преди 1989 г. нямаше лимити и България имаше здравеопазване на световно ниво. Едно от най-добрите в света, а в Европа бяхме на нивото на старите страни членки. Поне това бе оценката на Световната здравна организация.

Тогава нямаше хора, които чрез медиите се молеха за пари за лечение на себе си и на свои близки. И една от основните причини е, че нямаше никакви лимити - отиваш на лекар и той се презастрахова с всички необходими изследвания, за да постави правилна диагноза.

Само цялостната точна картина в резултат на всички възможни показатели повишава шанса медикът да уцели диагнозата. Ако си мислите, че това е лесно, бъркате. Неотдавна Световната здравна организация излезе със

стряскаща статистика,

че само 20-25% от лекарите поставят правилната диагноза от първи път. Останалите обикновено се плъзгат по последиците, изпускайки основната причина за проблемите в организма. Дори с всички необходими изследвания тя трудно се открива, а какво остава, когато и те липсват? Примерно

как един пенсионер

ще успее да си плати необходимите изследвания, ако проследяването им в годината ще му струва няколко пенсии? Или ако за един работещ те надминават месечната заплата?

Истината е, че без необходимите изследвания човек все едно попада на некадърен автомонтьор. Ти му се оплакваш, че на колата май й има еди какво си, а той започва на сляпо - първо ще сменим това, ако не стане, ще проверим онова, ако и това не стане, ще купиш трето и така до безкрай. Важното е оборот да има.

В момента на този принцип са принудени да работят и болниците.

Касата плаща за извършени дейности, а

не за решен проблем

И ако автомобилът може лесно да го изхвърлиш, със здравето и живота така не става.

За съжаление причината лекарите да са в ролята на автомонтьори е, че моделът на здравеопазването е тотално сбъркан още от 2001 г.

Ако до 1989 г. за всички здравни услуги, с необходимите изследвания и болнична помощ без никакви лимити са стигали 1,3 млрд. лв., днес това - при по-малобройно население - се оказва непосилна задача с близо 5 млрд. лв. Но и това не е достатъчно, защото плащанията в брой, които излизат от джоба на пациентите, растат лавинообразно всяка година. Според Световната банка те са едни от най-високите в ЕС, като последно надминаха 50%. За сравнение, в развитите страни този процент е между 15 и 20%. Ако започне да се покачва, се реформира цялата здравна система, за

да не се товари пациентът

За съжаление главоломното нарастване на разходите у нас не само че не води до по-добри резултати, а напротив. Според Световната банка здравните ни показатели в сравнение с тези през 80-те години са се влошили.

Ако преди 1989 г. продължителността на живота е била само 3 години по-ниска от средната за ЕС, сега тя е над 8 г. От сърдечно съдови заболявания у нас умират пет пъти повече хора под 64-годишна възраст в сравнение с ЕС.

Ако преди 1989 г. сме били на нивото на страните членки на ЕС, днес сме на дъното -

с най-много лечебни заведения и най-лоши здравни показатели

От 322 болници, държавните са 65, общинските - 143, а частните - 114. Така на 100 хил. души имаме два пъти повече болници от средното ниво за Европа.

Причината е в опорочения модел,

при който болниците и медиците са принудени да изписват все повече дейности, които Касата да плаща, за да се генерират приходи. Частните естествено преследват своята печалба, а държавните в общия случай се стремят да оцелеят.

И ако безконтролното лицензиране на частни болници донякъде спря и има шанс разходите в някаква степен да се овладеят, сега трябва да се смени моделът. Не касата да плаща за извършена дейност, а за резултат. При това измерим - или свалена диагноза, когато човек е напълно излекуван, или адекватна терапия за лечение, като тя се доказва с периодични изследвания - без лимити, за да се установи реалният напредък. И ако всичко това да се потвърждава писмено и от пациента.

Това е, за което

лекарите са учили

и са полагали Хипократова клетва

Тяхното призвание не е да се чудят как да изписват повече и повече дейности, за да си осигурят по-високи доходи за себе си и за болницата си, а да лекуват.

Не че това ще върне морала на най-безскрупулните печалбари в сектора, но поне ще ги принуди да активират мозъчните си гънки не само как да товарят финансово пациента, а и как да решат проблема му.

Ако Касата обърне по този начин модела и всяка година отсява с кои болници да работи според постигнатите здравни резултати, потвърдени с изследвания и свалени диагнози, тогава има много висока вероятност изведнъж да се окаже, че бюджетът за здраве ни стига. Дай Боже тогава вече да няма хора, които чрез медиите събират пари за лечение.