Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лъвицата на тепиха и в живота Биляна губи майка си на Коледа, посвещава всяка победа на нея

Дудова не е галеница на съдбата, но се е научила да вярва и да гони целите си

Трикратната европейска шампионка по борба крие в чорапа си оловен куршум за късмет

Броени секунди до сблъсъка на тепиха. Финал. Борбата е за злато. За европейска титла. Срещу нея е непозната и трудна опонентка. Рускиня. И двете имат една цел - поражението на другата. Биляна дори за секунда не помисля, че може да излезе от битката като губеща.

Игнорира напълно лекото неразположение от своя травма от началото на годината. Физическата болка е нищо за нея. Би се борила, дори да кърви. Усеща хладния оловен куршум, скрит в един от нейните чорапи. За късмет. Талисманът винаги е с нея по време на важна среща от близо година. Биляна знае и това е единствената й мисъл - победата е нейна. Ще я посвети на майка си. Както всеки триумф досега. Както всеки занапред. Не се лъже нито за миг. 21-годишната българка побеждава Светлана Липатова без загубена точка. Като безпощаден шампион.

През април в Букурещ националката по борба Биляна Дудова за трети път завоюва европейска титла в трета различна категория. За три години отвява конкуренцията първо при жените до 55 килограма, после при тези до 57, а последно и при дамите до 59. В момента тя е с националния отбор на лагер в Япония до 18 май, за да се подготвя за следващите изпитания.

Дудова се бори като лъвица не само на тепиха, но и в живота, който не е бил благосклонен към нея така, както към други. Майката на бъдещата шампионка издъхва в ръцете й, когато тя е едва на 13 години. На Коледа. Точно тогава момичето тъкмо е започнало да тренира борба. И за малко да се откаже от всичко. Но... намира у себе си сили да продължи.

Биляна не е галеница на съдбата, но се е научила да вярва, че може, и да воюва, за да получи.

“Винаги мисля само за победата. Не позволявам дори за миг да си представя, че мога да загубя - признава пред “168 часа” Дудова. - И винаги мисля за майка ми преди важна битка. Боря се заради нея, в нейна чест. Моля се на Бог. Вярвам изключително много. И така излизам на тепиха.”

На 13 години тя за първи път влиза в залата за борба. Преди това е тренирала плуване и карате, но не усеща тези спортове като свои. Танцуването също й е било страст, както и до днес. Спортистката не крие, че семейството й не било заможно и в един момент тя трябвало да се откаже от определени неща.

И макар парите да не стигали, момичето все пак продължава с борбата.

“Живеех в Нови Искър и пътувах до София. Трябваше да сменям поне два транспорта - маршрутка, автобус - разказва Биляна. - Понякога не съм имала всичко, което съм искала. Може би е било за добро. Със сигурност ме е направило по-силна. Днес успявам да се справям сама и да имам това, което искам.”

Дудова се изправя и продължава напред дори след голямата трагедия, която я сполита и след която тинейджърката няма желание за нищо.

“Тъкмо бях започнала да тренирам борба, когато майка ми почина - спомня си шампионката. - Тогава се отказах от всичко. Нищо не исках да правя. Беше ми много тежко. Определено оттогава Коледа вече не е същата за мен. Не е като преди. После си казах, че трябва да продължа и да се боря заради майка ми. По онова време мама не знаеше, че тренирам, защото й бях казвала, но тя вече беше много болна. Винаги ще помня, че беше усмихната, обичаше ме много и винаги правеше добро на хората.”

Да прави

жестове към

другите с чисто сърце,

не се свени и Биляна. Веднъж купува и подарява на по-млада спортистка борцовки, когато момичето я пита дали продава такива. Дудова си спомня за времето, в което самата тренирала с кецове, и като видяла момичето, пожелала да й направи този подарък. Биляна напомня, че почти всички деца в началото започват да тренират така, защото борцовките са скъпи, а и не се знае дали детето ще продължи с борбата, или не.

Първата в Европа днес прохожда в залата заобиколена от момчета. Тогава започва да тренира при Емил Будинов класическа борба.

“Беше ми интересно и странно. Момчетата се отнасяха много добре с мен.

Всеки искаше да ме научи на нещо.

За кратко обаче тренирах с тях, защото се преместих при друг треньор в свободна борба.”

Дудова продължава подготовката си при Бюлент Бехчет, а после и при Асен Куманов, като под неговите наставления печели първа републиканска титла. Скоро след това спортистката заминава за Норвегия, където живее в приемно семейство и се състезава за местен клуб в продължение на две години. Дори става шампионка на Северна Норвегия.

“Беше интересен период за мен. Ходех на училище освен на тренировки - връща се назад Биляна. - Бях научила езика. Имах много състезания и винаги печелех. Накрая трябваше да се прибера в България. Малко преди да си тръгна, разбрах, че семейството, при което живеех, са злоупотребили с мен. Получавали са доста пари, за да остана при тях, докато аз по никакъв начин не разбрах. Треньорът ми също не знаеше. Все пак си казах, че само съм спечелила от престоя си там и съм научила много. Не го приех навътре.”

Националката много

трудно понася пораженията

си. Като това, че на финала на последното световно е останала сребърна медалистка. Това обаче я нахъсва още повече през тази година да стъпи най-горе на почетната стълбичка като първа в света.

“Може би най-трудно ми е да преодолея загубите си. Но като мине време, и забравям. Започвам отначало. Гледам напред.”

Моментите, в които някога си е казвала, че иска да се откаже, са били краткотрайни, защото винаги си е припомняла какво иска, какви цели има, че трябва да продължава да ги гони и да вярва в себе си. Когато изпита нужда, чете от своя

молитвеник, който винаги носи

със себе си.

Знамето на България също неизменно е в багажа й, готово винаги да бъде развято под звуците на родния химн. От близо година обаче и друг любопитен талисман носи късмет на Дудова.

“Миналото лято ходих при човек, който лее куршуми, защото не се чувствах добре. - обяснява шампионката. -Той ми каза някои неща и наистина след това се чувствах по-добре. Сложи един куршум в едно листче с молитви, даде ми го и ми каза винаги да го нося с мен. Щом разбра, че се занимавам с борба, ме посъветва да си го слагам в чорапа при срещи. И до днес го правя. Може би ми носи късмет. При всяко положение не ми пречи. Съвсем малък е.”

Физическата болка и контузиите са най-неприятното нещо, което може да сполети един спортист, смята Биляна.

“Радвам се, че не съм имала много сериозна травма. Такава, която да ме отдалечи от целите ми. Още не ми е минала една контузия от началото на годината, но и сега просто изолирам неразположението и не обръщам внимание. Трябва да се търпи.

Бих излязла на тепиха с всякаква болка

каквото и да ми коства.”

С всяко свое постижение Дудова прави двете си сестри и баща си много горди. Нейният родител я обича, подкрепя и вярва в нея, като винаги й казва, че може, и да продължава напред.

Обстоятелствата я карат в последните три години да се доказва в различни категории, което я изправя пред непознати, добри и титулувани опонентки. Тя обаче винаги се стреми да се подготви добре физически и психически. Без жал към себе си и лимитите си.

“Самокритична съм - категорична е Биляна. -

Винаги си поставям високи цели.

И искам повече от възможното понякога дори.”

Дудова не крие, че нейната най-голяма слабост е тази към сладкото, което й пречи, когато трябва да сваля килограми. Когато не е на състезание, лагер или тренировки, шампионката обича да прекарва времето си с приятели. Или пък да се отдалечи от всички и да си почива в природата, на спа или на море. Най-много от всичко обича да чува

морските вълни около себе си.

Никога не е прилагала в живота уменията, с които тушира противничките си на тепиха. Смята обаче, че ако й се наложи, може и да го направи. Например ако някой неблагоразумен крадец се опита да я обере на улицата.

В момента на 21-годишната спортистка не й остава никакво време за любов. Трудна би била една хубава връзка при нейния график и постоянни пътувания, не се залъгва самата Биляна. Но има време за всичко.

За нея е рано да мисли и за бъдещето си след борбата, тъй като има още много да даде на този спорт. В момента тя учи за треньор в Благоевград. И мечтае. Мечтае за големите върхове. За световна и олимпийска титла, които “...ще посветя на майка ми.”