Лекарят пръв в България отстрани с лазер бъбречен тумор

Най-мило ми беше, когато лекувах един старец, който нямаше пари. Остави ми половин ябълка

Като млад се сбива с трима пияни в спешното и след това лекува единия от тях

Въвежда нов метод в света като заменя пикочния мехур с черва на пациента

5-сантиметров тумор в бъбрека на 64-годишна жена бе изпарен с лазер миналата седмица, като органът беше запазен. Операцията бе направена за първи път в България от шефа на Клиниката по урология в УМБАЛ Пловдив проф. Димитър Шишков.

"Става дума за лапароскопска операция, извършена с лазер, на който направих инструмент за въвеждане на лазерното влакно в коремната кухина - обясни пред "168 часа" проф. Шишков. - Решихме да вкараме лазера в корема, защото ние го използваме от дълги години за лечение на простатата. Обявихме го чак сега, защото

вече имаме 12 успешни случая,

при които нямаме рецидиви, а това е най-важното. Резултатите доказват, че и у нас можем да извършваме перфектно тази операция."

Според него основното при този метод е правилното изпълняване на всяка стъпка от интервенцията.

"Вкарването на лазера в корема гарантира, че няма да има абсолютно никакво кървене и възстановяването ще е бързо - допълва урологът. - Отделно на 2-3 милиметра от работещата повърхност, там, където изрязвам самия туморен процес - в случая на бъбрека, се изпаряват и околните тъкани. Това значи, че всяка свободно движеща се клетка, грубо казано, се умъртвява. Малко е по-бавно, защото при работата с лазер

трябва да си изключително прецизен,

тъй като увреждането на съседните тъкани е сериозно."

Интересното е, че тази операция отдавна се прави в Европа и по света, но у нас се прилага за първи път.

"Досега няма други съобщени такива случаи в България, може просто да не са афиширани, но в никакъв случай аз не съм велика личност в урологията - посочва проф. Шишков. - Няма велики в медицината. Има можещи, знаещи и постоянно усъвършенстващи се. Имам страхотни учители като моя баща в хирургията д-р Григор Шишков, като д-р Петко Касабов в урологията и др. Всичките са ми давали напътствия как да работя. Тази операция се прави в Щатите и в Европа, но не много. Практикува се навсякъде в по-развитите държави. Мисля, че само Македония е след нас, всички страни около България са много по-развити в медицината. Казвам го с болка. Превръщането на медицината в печалбарство, а не в наука, и нашият роден манталитет да ограбваш и по лесния начин да ставаш богат, съсипаха здравеопазването."

Тази операция обаче не е първата по уникалност, която прави проф. Шишков в България. Преди няколко години той въведе "най-правилния метод в света" за изграждане на нов пикочен мехур от собствените черва на пациенти с туморни образувания на това място.

"Специализирах при проф. Щудер и ката се прибрах от Швейцария въведох неговия метод за заместване на пикочния мехур - обяснява специалистът. - С колеги развихме тази методика в урологията в България, като имаме над 18-19 години преживяемост на оперираните пациенти, а това са раково болни хора. Вече имам над 500 замествания на пикочен мехур."

Един от уникалните такива случаи е на жена, която в 99% не е имала шанс за оцеляване.

"Тя имаше огромни туморни маси в корема от лимфни възли и метастази - разказва проф. Шишков. - Махнахме пикочния мехур, създадохме нов. Волята и желанието й за живот, добрата работа на онколозите и доброто наблюдение бяха причините пациентката да оживее. Наскоро дори я видях, няма следа от рака и никой няма да предположи, че е оперирана. При такива метастази почти в 90% винаги се явяват рецидиви, които се разрастват, но тя се излекува."

Друг уникален случай, за който медицината не давала шансове, е на човек с тумор на единствен бъбрек.

"Той имаше само един останал бъбрек, защото другият му беше махнат заради рак преди години - обяснява урологът. - На единствения обаче се бяха появили огромни туморни формации, които успяхме да махнем. Над 10-15 см беше образуванието, а органът му беше обхванат на половина от тумора. Болният бе опериран и продължава да живее. Това беше страхотно за целия екип."

Въпреки тези сложни операции,

в залата на проф. Шишков звучи здрав хард рок

"Пърпъл" или АС/ДС - допълва с усмивка лекарят. - Разбира се, не надувам главата на останалите, но това ме успокоява. Друго нищо не правя преди интервенция, но хората, които идват при мен, ходят по манастири, молят се. Това е нормално, защото макар и дребна, това е операция. Аз така я отлагах на себе си близо година, защото въпреки че съм лекар, знам какви неща могат да се случат непредвидено."

Всъщност освен безспорния талант, който притежава проф. Шишков, опитът му в медицината се дължи и на престижните му специализации при проф. Щудер в университетската клиника по урология в Берн, а също в Берлин и Хале. От 2001 г. е член е на Европейската урологична асоциация с придобити сертификати за последните конгреси.

Любовта му към лекарската професия е още от детските години, когато родителите му са студенти по медицина.

"Те са лекари, моят вуйчо също е лекар - казва той. -

Баща ми е един от най-известните хирурзи в България,

който за съжаление наскоро почина. Той беше един от основателите на Съюза на демократичните сили, депутат от Великото народно събрание, от тези, които са наистина гонени по времето на комунизма. Възпитанието от тях съм го получил. Обичах да слушам професионалните им разговори и да ги гледам какво точно правят. Въобще цялата компания на родителите ми беше от много известни лекари, от които аз черпех знания."

Благодарение на уникалните операции, които извършва, проф. Шишков има много пациенти, дори хора от чужбина. А лекари като него неведнъж получават покани да работят извън България.

"Честно казано, щях да замина много отдавна, признавам си, изкушавал съм се, но тогава имах семейни проблеми - категоричен е урологът. - Майка ми беше болна. А и може би ми е липсвала смелост, защото колкото и да се ядосвам от сутрин до вечер на народа и манталитета ни, аз обичам тази приказно красива държава. И ако ние сменим нашето възпитание и ценности, ще станем като швейцарците и германците. Те не са по-умни от нас, просто спазват правила и учат, а ние сме точно обратното."

Медикът е и против масовото печалбарство,

обхванало професията. Убеден е, че най-важен е пациентът.

"Идва ли при теб, харесва ли те, благодарен ли ти е, значи си вършиш работата добре - обяснява проф. Шишков. - Най-мило ми беше, когато оперирах един старец, който нямаше пукната стотинка и ми остави половин ябълка за благодарност. Нямаше пари човекът. Аз не съм му искал, но той смяташе, че трябва да ми се отблагодари. А това е милият жест, а не онзи, който при влизането те питат: "Извинявай, колко пари ще ми струва, за да знам?" Ама кой ти говори за пари? Създал съм като правило в моята клиника, тази дума да не се споменава. За пари се говори тогава, когато имаш списък с ясните неща, които не ги купува нашата велика каса, въпреки че с парите, които пръска по някакви измислени болници, могат да се покрият абсолютно всички консумативи."

Допълва, че няма значение какъв е пациентът, никога не трябва да се гледа на него с лично отношение.

"Така се случи, че

трябваше да оперирам т.нар. Магарето,

който е биел концлагеристите в Белене - спомня си проф. Шишков. - А моят дядо е лежал там около 7 години и този го е пребивал постоянно. Магарето обаче разбра, че точно аз съм внук на един от насилваните от него и горкичкият щеше да получи инфаркт. Разбира се, това какво се случило едно време, дали някой те е бил, обрал и ти попадне в ръцете, не ти позволява като лекар да гледаш на него по друг начин. Дали е беден, дали е милионер, всички са еднакви пациенти. Дали ще ти оставят купчина пари, или само едно благодаря, няма значение."

Интересното е, че в подобна ситуация лекарят попада още в началото на практиката си.

"Като млад доктор в спешното ми се наложи да се сбия - разказва урологът. - Трима пияни ми извадиха нож, започнаха да ме псуват и аз реших, че трябва да се справя с тях. Полицията дойде и си ги натовари. За съжаление единият се върна, защото беше леко намушкан

и се молеше да не го оперирам аз,

но бях точно аз. Оправих го и си тръгна след 2-3 дни."

Подобни случаи изобщо не му пречат да обича професията си, но паралелно с нея се занимава както със спорт, така и с политика.

Още от дете тренира джудо, става шампион на България.

"Липсата на спорт се отразява на цялото ни общество - категоричен е проф. Шишков. - Продължавам да практикувам джудото като хоби. Председател съм на клуба по джудо в Пловдив в спортното училище. Избран съм за трети път в управителния съвет във Федерацията по джудо."

Именно дисциплината, създадена от спорта, и непримиримият му дух да се справя със всичко го кара да влезе и в политиката.

Димитър Шишков беше депутат от Реформаторския блок в 43-тото Народно събрание и до последно се бореше да промени системата в здравеопазването.

"Докато бях народен представител, видях кадърни политици, но за съжаление много малко на брой - категоричен е лекарят. - Тогава казах, че

80% от тях са необразовани,

абсолютно некадърни, случайно попаднали хора в Народното събрание. През този период разбрах всичко за брат и сестра, които нямам, за мен какъв съм. В момента, в който спрях да бъда депутат и да се занимавам с политика активно, станах чист като сълза на ангел. Ето това нещо трябва да приключи в нашата страна."

Това е основната причина, заради която се отдръпва от политиката, но продължава да бъде активен гражданин.

"Мен ме беше срам да помоля

дъщеря ми например да започне някъде работа - възмущава се проф. Шишков. - Но тя работеше в общината в туризма в стария град, а след като започнах малко повече да говори като депутат, те я уволниха бременна в деветия месец. Обвиниха я, че много отсъства, защото имаше много тежка бременност и дори роди със секцио. Но това си беше политическа поръчка."

Всъщност най-голямата гордост на проф. Шишков са съпругата, дъщеря му и синът му.

"Момчето ми учи медицина, ориентирал се е към урологията - споделя лекарят. - Идва редовно при мен, вече е член на Европейското урологично дружество. Има няколко публикации, учи се на оперативна работа и на наука. Той много ми помогна за моята монография за заместването на пикочния мехур. Умно момче е, преживях големи проблеми с него като ученик, но всичко това мина. Тази година, живот и здраве, завършва и мисля, че няма да се задържи в България, защото това, което вижда в чужбина, е много по-добро."