Направиха така, че масово хората в България смятат политиката за "мръсна" и непочтена дейност. А всъщност тя е тежка служба в името на и за "общото благо" (Аристотел). Защото ние живеем "отделно, но заедно" (Б.Богданов). И щом живеем заедно, имаме нужда от политика, т.е. от организация на съвместния ни живот, която да ни доставя удоволствие, а не мъка! Но ние като народ от 1944 г. насам сме свикнали политиката да ни носи не благо, а да бъде проклятие, което смазва личния ни живот. И именно тези, които направиха съвместния ни живот непоносим, са онези измислени "псевдо-политици и циници" (Г.Георгиев), които мислят само за личното си благо. И точно те бълнуват, заедно с пръкнали се псевдодесни чистофайници на частния интерес, че политикатата е ненужна, защото видите ли, достатъчно било всеки да се грижи само за себе си без оглед на останалите и това ще донесе благодат на всеки поотделно! Но без останалите той какво лично благо би изградил?

Съпротивата срещу изучаването на може би единствения ни гениален писател, останал от мрачния и нравствено непоносим комунистически период - Георги Марков, се оправдава с това, че образованието щяло да се "политизира". А как може да не се политизира образованието като се изучава примерно Смирненски или Вапцаров?

А може би Ботев е неполитически? Ами Вазов? Що за идиотизъм е да се смята, че пълнотата на живота, отразена в литературата, може да бъде единствено и само аполитична! Създавайки неполитическия човек, съвременната политическа олигархия създава послушна креатура на собственото си бездушие и желание единствено да служи на частната си власт, превърнала ги роби на частното им богатство, което скрива нищетатата на собственото им битие.

Така се поражда и ще се поражда онова "чувство за непоносимост" към живота ни заедно, поради което хората на духа като Георги Марков ще ни напускат в прекия и в преносния смисъл на думата. А ние трябва да ги върнем там, където им е мястото! И в литературата, и в живота. Да, и в политиката! В политиката ни трябват Георги Марковци, ама да са като нашият писател: „Дай ми ти роман, ама да е от Вазов!“ На нас ни трябват и такива политици, трябват ни в политиката ГеоргиМарковци като писателя, а не като повечето днешни политици!

От фейсбук