Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Службите издават Живков на японски МИСИЯ: Най-важната задача на Иван Данчев е издаването на труд на Тодор Живков в Япония.

 

 

Иван Данчев, който днес е посланик във Вилнюс, е бил секретен сътрудник "Николаев" на Първо главно управление от 1984 г.
Няколко години по-рано той самият е обект на разработка. ДС е силно заинтригувано от близките му контакти с американски и английски дипломати в Лагос. През 1977 г. Данчев е културен аташе в посолството в Нигерия. Заедно с тогавашната си съпруга, която е завършила английска филология, са поканени на вечеря от американския дипломат Джонсън. Няколко дни по-късно Сюзън, съпругата на чужденеца, води децата си да си поиграят с момичетата на Данчев. В "Центъра" веднага е отчетено - "прави впечатление бързото насочване на американците към Данчев." Бдителен служител на ДС пише, че съпругата на Данчев имала

аморално поведение

а семейството се раздирало от скандали и разправии. Тогавашната съпруга на нашия дипломат работи като секретарка на посланика, но според агента на ДС, който следи семейството, тя обича развлеченията. Доносникът отбелязва, че те са върнали децата си в България и жената има много свободно време.
В делото, водено за Иван Данчев, присъства и справка от "съветските другари". Съветската резидентура в Лагос проучва "приятелите на Данчев" и стига до извод, че американецът Джонсън бил с широки контакти в САЩ и Англия, а английският дипломат Алън Просър е кадрови разузнавач.
Иван Данчев е предупреден от ДС да внимава в контактите си с чужденците. Замислено е активно мероприятие, което трябва да разобличи врага. Дават му парола: "Имате поздрави от Ганчо Иванов и отговор - Благодаря, обещах му запис от бенински песни." В ДС отбелязват, че Данчев не е регистриран като сътрудник, но за удобство ще го водят под псевдоним "Бончев". Той се среща с чуждите дипломати и им казва, че ги е разкрил и е уведомил посолството ни за това. Разработката "Бончев" е приключена, а Иван Данчев се връща в София.

Следващата мисия

на Иван Данчев е в Токио. През 1979 г. заминава като културно аташе. ДС го вербува за секретен сътрудник в Страната на изгряващото слънце през 1985 г. Дават му псевдоним "Николаев" и му обясняват, че това е логичен завършек на съвместната му работа с ДС и израз на доверие.
Задачата му е да дава материали на японски журналисти по случая "Антонов". Активно му помага преподавателят в местен университет Лорънс Редмън. Другите задачи на Иван Данчев са срещи с японски професори, които имат интерес към българистиката.
Най-сериозната задача пред "Николаев" е да се публикува трудът на другаря Тодор Живков "Културната политика на социализма". Данчев се среща редовно с преводача Рокуя Мацунага, наречен от ДС "Бедния". Иван Данчев предлага да му подарят картина на български художник и ДС се вслушва в съвета му. Мацунага превежда малко по-късно и "Време разделно". Всъщност той е замразил временно превода на романа, защото

бърза с труда на др. Живков

отбелязва "Николаев". От "Центъра" отбелязват, че е важно "Време разделно" да се появи в Япония заради сложните българо-турски отношения. Данчев отбелязва, че "Бедния" иска да посети България, но няма пари. От липса на средства за пътуване до София се оплакват и няколко професори-българисти, но от запазените документи не става ясно дали са им поети разноските. От Центъра само отбелязват, че са доволни, защото българистиката в Япония се развива.
Единствената забележка на ДС е, че Данчев трябва да работи по-активно с учени ориенталисти, което било от интерес за "възродителния процес" у нас. Той деликатно им обяснява, че го е страх да не се разкрие, но от ДС му напомнят за дълга към България и идеологията. В края на мандата си Данчев се среща и с Масако Ойя. Рапортува пред Центъра, че тя ще направи дарение на фондация "Людмила Живкова".