Интересно, ще се промени ли след дни тонът, с който звучи държавният глава

Като чух в неделя, че има Иво Христов като кандидат за евродепутат на БСП, първата ми реакция беше “Евала на Нинова - колко е широко скроена! Вярно, не пуска Сергей Станишев в заветния списък, пък макар и 17-и, ама я виж - вкарала е професора, който се издъни с оная непристойна реплика за 80-те процента...”

После обаче дойде откритието, че това не бил този, а оня Христов, който според премиера Бойко Борисов тайничко си смигва с червената лидерка. Явно мигачът е дал резултат. С челната си позиция Христов е вече част от голямата политика, и то на светло и в лично качество, а не като сив кардинал зад държавния глава.

От този ход обаче много губят и президентът, и червената централа. Поради една много проста причина - докато се кълняха, че между “Дондуков” 2 и “Позитано” 20 няма никаква връзка, се оказа, че си прехвърлят ценни активи. Самият изстрелян пък, вместо да измисли нещо хитро, за да замъгли тази

забранена според

основния закон

любов,

съвсем нетактично я осветли, като се изрепчи пред централата на социалистите, че БСП е единствената опозиция и затова той самият влиза в бой да събаря властта.

Това обаче е доста неуместно изказване, което си обяснявам единствено с липсата на опит у харесания от Корнелия Нинова. Защото така Христов постави все още настоящия си началник в позицията на партизанин, който е тръгнал на подривна срещу управлението дейност и който само се прави на президент на всички българи.

Всъщност, макар и неопитен, не може такъв интелигентен човек,

спечелил си

прозвището на

сив кардинал,

да не осъзнава, че освети незаконната връзка на Румен Радев с политическа централа. Да не би Христов вече да не е кардинал на президента? Да му няма зъб, та затова да го осветява като баща не на цялата нация?

Виж, поведението на Радев в случая бе цивилизовано и по протокола - макар и от близо 2 г. всячески да иска да се еманципира от червената централа, която му даде път в политиката, Радев отигра безупречно капана на бившата си дясна ръка, която, казват, досега била узурпирала лично и ревностно всяка дума във всяка реч, която президентът произнася от началото на мандата.

Затова в канцеларията на държавния глава вероятно хвърлят капи, че си тръгва цензурата. Вече шанс да чуят и своите речи от устата на президента усетили и останалите съветници, чиито чернови досега неизменно Христов хвърлял в коша, понеже звучали прекалено позитивно. Ето защо интересно е ще се промени ли след дни тонът, с който звучи президентът.

Тактичен е и Петър Курумбашев - човекът, който, макар и да изкара едва половин мандат в Европарламента (влезе след избирането на Илияна Йотова за вицепрезидент на републиката - б.а.), направи поне колкото за цял. Попитах го вчера в Страсбург какво повече има Христов от него, за да бъде избран човекът на президента като гражданска квота, а на него соцлидерката да отпусне чак 9-а позиция. “Всяка моя оценка би била субективна - не очаквайте от мен преди изборите да дам такава”, рицарски прикри конфуза Курумбашев.

Извън драмите вляво, които засмукаха и президента Радев, напира още по-важният въпрос - как ще звучи гласът на България в новия мандат на Европарламента? Защото досега, добри или лоши, всичките ни евродепутати (без Николай Бареков), дойде ли сесия, се събират всеки вторник по обед в една зала в Страсбург и уточняват няколкото приоритета, по които ще се борят като един, независимо дали са от БСП, ГЕРБ или други. Разбират се, според спецификата на въпроса, кой откъде може да натисне и какво да даде в замяна. Оттук насетне клетата ни България

как да разчита

17-те в

евроотбора да

работят за нея,

щом едната половина отсега вика на другата, в момента управляваща страната, че е за затвора? Това ни поставя пред риска да създадем срамния прецедент едни сънародници да нападат други в пленарната зала на Европарламента.

И последно, нека пак се върнем към състоянието не на съюза, а на нашата си България и на нашата си журналистическа работа. Не зная дали изсветляването на кардинала (ако си е запазил сана, макар и прескочил в стана на социалистите) ще промени отношението му към медиите. В момента Нинова има един голям проблем на комуникацията - и Христов, и любимата й водачка Елена Йончева не обичат медиите в България. Неприкрито ги презират. Те и двамата се държат не като широко скроени, а като умни и красиви, само че вляво - като по-висша класа просветени интелектуалци, до чиито високи нива ние, низките журналисти, нямаме шанс да се издигнем. Оттук насетне ще се промени ли медийната политика и на президента Радев?

Между другото, да не се окаже, че той всъщност е уволнил Христов? Чрез повишение.