Шампионът Божидар Андреев – от махалата на обречените мечти до върха
В началото от прекалено натоварване получава разширен черен дроб, но се оправя с лекарства
След като завършва гимназия, няма право на общежитие и живее в стая до залата, а после и в дома на своя треньор
В ромската махала в сливенското село Тополчане улиците са потънали в кал през по-голямата част от годината. Там сякаш няма място за мечти. Божидар Андреев расте в трудни условия, родителите му Гинка и Димитър, казват самите те, са “тънки хора” (бедни).
Дали синът им дори е сънувал как един ден става шампион и как химнът звучи в негова чест?! Като дете той е воден просто от инстинкта и увереността си, че има сила и може. Може да вдига щангата с лекота. Запалва се по това упражнение покрай петимата си братя, но за него изтласкването на тежестта е сякаш повече, много повече... И той е много по-добър.
Бъдещият медалист още в шести клас успява да прикове вниманието на един от възпитаниците на легендарния Иван Абаджиев - Пламен Братойчев. Нюхът на треньора за таланти е безпогрешен и той веднага прозира невероятния потенциал у смуглото момче, докато обикаля местните училища. Казва си за Божидар: “Ето това е
“дялан камък”.
И изобщо не греши. Ученикът ще надмине учителя си.
Само няколко години по-късно резултатите не закъсняват. Андреев става олимпийски шампион за младежи от игрите в Нанджин през 2014 година.
Сбъдва мечтата на толкова други, които са имали повече преимущества от него и са тръгнали от по-високо стъпало, но той ги оставя в сянката си. Преди дни Андреев стъпи там, където български щангист не е бил от пет години - на върха на почетната стълбичка на европейско първенство. Стана шампион в категория до 73 килограма в Батуми (Грузия) и на всичкото отгоре счупи рекорд в изтласкването със 192 килограма.
Миналата година, след пауза от близо три години, атлетът се присъедини към националния отбор и спечели злато на европейското първенство (до 23 г.), провело се в полския град Замошч, в категория 77 кг (с 338 кг двубой).
“Той е твърдоглав спортист, изпълнителен и стриктен”, споделя настоящият му треньор Севдалин Минчев.
Божидар действително доказа, че
шампионите могат да се родят
навсякъде
и при всякакви условия да си проправят път нагоре въпреки всичко.
И днес Андреев продължава да се усъвършенства под менторството на своя откривател и ментор Братойчев. В един момент от нелеката житейска история на щангиста треньорът му дори го прибира да живее с него в дома му, докато си стъпи на краката. Едва преди месец от общината осигуряват жилище - една боксониера, за заслужилия младеж.
В града Божидар е истинска знаменитост и всички са изключително горди с него. В началото баща му изобщо не бил съгласен синът му да тренира този спорт и по цял ден
да си губи времето
с някаква щанга.
Момчето обаче било вироглаво и нищо не можело да го накара да се раздели с желязото. От прекалената всеотдайност към изтласкването на тежестта Божидар дори получава разширен черен дроб, но за щастие, всичко се нормализирало с лекарска помощ и медикаменти.
С времето баща му си примирил. Днес със сълзи на очи Димитър и Гинка се радват и празнуват триумфите на наследника си, който за разлика от роднините си има диплома за средно образование и още по-важното - прославя цялата страна с постиженията си в спорта.
След като завършва гимназия, Божидар се оказва на улицата, защото няма право да остане в общежитието на спортното училище в Сливен. Така заживява в малка стая да залата, където тренира. След това е подслонен от Братойчев в неговия апартамент в града, който после го настанява в своя вила. Андреев дълго трябва да се справя едва с 200 лева на месец, които му отпуска държавата като стипендия. Започва работа в супермаркет, за да изкарва прехраната си. Не се плаши от труд.
Волята му е желязна,
целите - ясни.
За него парите не са толкова важни и го доказва, като отказва предложение да стане част от националния отбор на Азербайджан. Признава, че се гордее да се състезава за България и ще продължи да го прави.
Братойчев казва, че ученикът му го е надминал: “Аз бях европейски вицешампион, Божидар ме надмина, като стана шампион. Бях и световен вицешампион, значи сега е ред на Божидар да ме надмине и тук”.
Андреев вече е в активна подготовка за световното първенство през септември в Патая, Тайланд, за да може да се придвижи крачка напред за получаване на квотата за олимпиада.
Шампионът има 11 племенници и един от тях е кръстен на него - Божидар. Със сигурност за малкото момче
мечтите вече не са
просто химера,
виждайки своя чичо.
Ето че няма невъзможни неща, когато човек иска и е готов да даде всичко от себе си, за да изтласка от плещите си и най-смазващите обстоятелства и стереотипи, с които го предизвиква животът. И да бъде победител.
Най-четени
-
Секретно Касиерът на Ботевата чета Коста Апостолов полудява заради дял от заграбено богатство
Златният телец е погубил големи българи. За пари е удушен д-р Петър Берон. Пари са замесени в предателството на Васил Левски. Много пари има и в драмата на Ботевата чета
-
Секретно Съветски посланик в България бяга от Сталин. Месеци по-късно Фьодор Расколников умира от загадъчна болест във Франция
През 1988 г. достолепна възрастна дама прекрачва прага на сградата на старото съветско посолство на ъгъла на улиците „Московска” и „Раковска” в София. По онова време там се помещава Институт по
-
Галерия Дъщерята на Христо Ботев умира след лекарска грешка. Майката Венета обвинява доктора, но отказва ексхумация
Сутринта на 9 ноември 1906 г. в салона на софийската жп гара влиза достолепна около 60-годишна дама в траур. Малцината транспортни служители не разпознават в нея Венета Ботева
-
Галерия Народното събрание - история с бомби, гробища, бръмбари, катун и протести
Под старата сграда е имало римски и турски траурни парцели Депутатите първо заседавали в дъсчена барака на театрална трупа в Градската градина Там е заровен Васил Левски
-
Галерия Думите на Неофит, които винаги са със Здравка Евтимова: Бог вижда белезите от борбата за доброто
В лицето на патриарха имаме застъпник пред Бога, бях прочела една много интересна негова мисъл, която винаги бе с мен, той казваше че Бог вижда в човек белезите от борбата за доброто, а не наградите