Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ген-лейтенант Георги Иванов: Историята на Паисий изгоря в Космоса Георги Иванов със съпругата си Лидия

Няма тайни около нашия полет.

Не помня в кабината на кораба да е

имало портрети на Брежнев и Живков

- Комисията с какви мотиви предпочете вас пред Александър Александров, г-н Иванов?

- Членовете на комисията заседаваха отделно от нас. И нашата двойка с Рукавишников, и екипът Александров-Юрий Романенко бяхме на еднакво ниво на подготовка. Всичко се решава малко преди старта. Два дни преди него обявиха, без да съобщават мотивите за решението.

- Имаше ли напрежение и завист между вас и Александров?

- Имаше съревнование между двата екипажа - и на тренировките, и на изпитите. Но напрежение или завист - не.

- Когато съобщиха вашето име, какво си помислихте?

- Не помня. Чувство на отговорност може би се прокрадва в такива минути на напрежение.

- След 40 години не е ли вече време да разкажете истината за това какво точно се случи по време на полета? Съществува мнение, че нещо се премълчава.

- Нашият полет беше един от малкото, при който още като бяхме в орбита, всичко се предаваше на Земята. Изцяло! Разговорите ни се хващаха от всички радиостанции, не само от съветските и американските.

- А техническата причина?

- Проблемът с двигателя се изясни малко по-късно, след кацането. Непосредствената причина беше отказът на една от помпите за високо налягане. Тя вкарва гориво в основния двигател. И поради тази причина той отказа. Но с отказа си беше наранил и резервния двигател. А само с него можехме да се върнем обратно на Земята. И тогава Центърът за управление взе най-вярното решение.

- Кой взе решението?

- Юрий Павлович Семьонов, тогава главен конструктор на корабите “Союз”, после стана генерален конструктор на центъра МПО “Енергия” - за производство на космическите кораби и ракети на Русия.

Неговото решение беше

да се измени

инструкцията

за завръщане

с резервен двигател

И да не се прави експеримент да се пробва той за 2-3 секунди, а направо да се премине към използването му за намаляване на скоростта и спускане.

- А ако беше отказал резервният двигател?

- Оставахме на орбита.

- Какво си казахте с Николай при тая възможност?

- Не сме мислили за такава възможност.

- Пъдехте я от съзнанието?

- Естествено. Горе не можеше да се допусне такава възможност. Имаше и други варианти - с двигатели за ориентация, маневриране, самата станция можеше да подходи към нас. Но всичките те бяха почти на границата на невъзможното.

- А щяхте ли да ги пробвате, ако резервният двигател бе отказал?

- Длъжни бяхме. Резервният двигател включи от самото начало след отказа на главния. И ако ние го бяхме пробвали за тези 2-3 секунди и след това изключили, нямаше гаранция, че втория път щеше да се включи и да заработи.

Затова и нареждането беше с включването му да изработим целия цикъл - за 188 секунди да намалим скоростта и да влезем в плътните слоеве на атмосферата. Но поради факта, че двигателят беше наранен, той работи не 188 секунди, а продължи още 25. И се наложи ние ръчно да го изключим.

- Кой го изключи?

- Николай.

- Вярно ли е все пак, че от прекомерното натоварване той загубва съзнание?

- Това вашите колеги журналистите го измислиха. Никой от двамата ни не е губил съзнание, макар че претоварването беше 8, близо 9 единици. Натискът върху мускулатурата е в посока гърди-гърб и беше толкова голям, че затрудняваше дишането. Затова бяхме длъжни

да поемем въздух

и 2-2,5 минути

да мълчим

В центъра естествено, безпокойствието е било много голямо и роководителят на полета Алексей Елисеев постоянно пише: “Сатурни, как се чувствате? Сатурни, кажете каква е ситуацията?”

И при претоварване 6-6,5 Николай успя да се сопне: “Ну, замълчете, при нас претоварване 6!”

- А защо твърдите, че са го измислили журналистите?

- Ами за да се види колко велики сме ние, българите.

- Вярно ли е, че след този полет вашето твърдо "Нормално!" става като нарицателно при ситуация, когато всъщност нещата не са никак нормални.

- Вярно е. Даже имам приятели, които са ходили в много други градове на Русия и в други републики и по същия начин са ги посрещнали като българи.

- А вярно ли е, че в кабината на кораба имало портрети на Живков и Брежнев?

- Трудно ми е да си спомня, носехме разни неща. Но “История славяноболгарская” на Паисий беше. За съжаление остана в битовия отсек и изгоря в Космоса.

- Колко време мина докато ви намериха след кацането?

- Веднага. Когато Николай отвори люка, въртолетът вече кържеше над нас. Ние не знаехме къде сме кацнали. Можеше и да сме в Китай.

Тук има една любопитна техническа подробност. Поради това, че двигателят работи по-дълго време, ние трябваше да кацнем много по рано. По-теория - по-късо кацане.

Но поради това, че тягата му е била по-малка заради нараняването ние кацнахме близко до предварително определения район. А е можело и да се приводним в океана.