Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Идеалът на папа Франциск е българският папа светец

Брани териториите ни от Югославия, Гърция и съюзниците след Втората световна война

Цар Борис III е действал, отбелязва Ронкали на писмото си молба до монарха да спаси 25 хил. евреи

Папа Франциск никога не е криел, че е приел за свой модел за подражание "добрия български папа" Йоан XXIII. Именно Франциск бе човекът, който през 2014 г. обяви кумира си за светец, постановявайки, че няма нужда да се чака второ чудо, а е достатъчно едно.

Най-голямата загадка при Йоан XXIII е защо си избира най-прокълнатото име сред папите. То е принадлежало на Балтазар Коса, възможно най-спорния глава на Римокатолическата църква. Той е един от няколкото кардинали, които вдигат бунт

и свалят от трона папа Григорий ХII. Налагат друг, който живее кратко и Балтазар го наследява. Съпротивата срещу него е голяма и започват обвинения в ерес, симония, разкол и неморалност. След като е свален от власт, повечето обвинения са смекчени, но остават няколко: "в пиратство, изнасилване, содомия, убийство и кръвосмешение".

По-късно се оказва, че са силно преувеличени, а масонски ордени обявяват Балтазар за свой лидер, решил да отвори църквата към света и да я реформира.

Независимо че много от обвиненията не се потвърждават, векове наред в Рим смятат името Йоан XXIII за прокълнато. Стига се дотам, че спорният папа дори е изтрит от историята и хрониките на Ватикана, все едно никога не е съществувал. Въпреки това от 1419 г. до средата на ХХ век нито един папа не иска да се нарича така.

Първият смелчага, който обявява, че това ще е името му е "българският папа", провъзгласен по-късно за най-добрия - Анджело Ронкали.

Той пристига в България през април 1925 г., точно след като комунистите са направили зловещия атентат в църквата "Света Неделя". Загиналите са 213, а ранените - 500 души.

Ронкали разпорежда католическата болница в София да приема пострадали от всички религии. Той всеки ден е при тях и помага с осигуряване на финансирането и организацията на лечението.

Именно с този нестандартен подход Ронкали силно впечатлява цар Борис III. Монархът първоначално го кани на среща, но тя преминава в

едно топло дългогодишно приятелство

Три години след кошмарния терористичен акт на комунистите в "Света Неделя" двамата са отново заедно, за да се справят с ново предизвикателство. През април 1928 г. силното земетресение от 6,8-а степен по Рихтер изравнява Чирпан със земята. Сринати са сградите в много райони в Пловдив. Стотици загиват и затрупаните и ранените са хиляди.

Цар Борис III и Ронкали заминават, за да помагат на пострадалите, организирайки една от най-големите благотворителни кампании. Италианецът

моли папата

и задейства всичките си контакти в чужбина, за да осигури близо 2 млн. лв. за ранените. За да успокои и вдъхне кураж на жителите на Чирпан самият той разполага палатката си до техните.

През деня обикаля с царя, за да събира средства, с които да бъдат изградени нови домове, храмове и училища.

24 месеца след трагедията в Чирпан цар Борис се обръща за съвет към приятеля си Ронкали - иска да знае възможно ли е да се ожени за италианската принцеса Йоана Савойска. Проблемът е, че

тя е католичка,

а той като български цар православен.

Месеци наред Ронкали прави консултации между католическата и православната църква, за да може бракът да се състои и да е хем по католическите канони, хем по православните. Цената е тежка - младото семейство да поеме ангажимент пред Ватикана, че децата им ще бъдат кръстени като католици и ще бъдат възпитани като католици. Впоследствие, когато се ражда Мария Луиза обаче, се оказва, че този ангажимент влиза в противоречие с Търновската конституция. Тогава Ронкали отново активира високопоставените си контакти, за да измоли от папата царското семейство да кръсти децата си в православната вяра. Аргументите му са силни, но папа Пий XII до края на живота си няма да забрави как

цар Борис

се е отметнал

от обещанието си и приема среща със съпругата му през 1939 г., но не и с него.

Въпреки че е дипломат от изключително висок ранг и ценен съветник на царя и българските политици, през цялото това време Ронкали изумява всички, като обикаля страната с каруца, кон или в ремаркето на камион. Той прекарва часове, разговаряйки с бедните и болните, организира кампании, за да помогне на лечебни заведения, храмове или училища.

Неоценима е и помощта на Ронкали за бежанците от сръбска и гръцка Македония и Одринска Тракия. Те пристигат в България без нищо и той е сред хората, които правят кампании и събират средства, за да организират настаняването и изхранването им.

През този период Ронкали ще бъде запомнен и с помощта си за българската кауза по македонския въпрос. Тогава е създадена Македонската католическа лига, която започва широка пропагандна кампания, че Македония по същество е българска.

През 1931 г. той дори организира православни и католически духовни лица от България, Македония и Одринска Тракия да се срещнат с папата и с политици от цяла Европа. Мисията им е да ги информират, че

българите в Македония

искат възстановяване на институциите си, ликвидирани от Югославия и Гърция.

В края на 1934 г. мандатът на Ронкали у нас приключва и трябва да напусне България след почти 10-годишен престой. Тогава той в прочувствено слово пред католиците у нас прави невъзможното - отказва се епископското си име, което е доживотно и приема българско име. "Отсега нататък вече няма да се наричам архиепископ Ареополски, а архиепископ Месемврийски. По такъв начин споменът ми за България ще бъде повседневен...

Но и вие също, скъпи ми братя, запазете винаги жив спомена за мен, който ще остане винаги ваш приятел, ваш дълбок приятел на България. И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука."

Царското семейство естествено, е разстроено, че скъпият им приятел Ронкали си заминава, и го канят на вечеря. В хода на разговора става ясно, че Борис и Йоана са абсолютно убедени, че един ден църквата ще оцени изключителния Ронкали. Дори в един момент царицата

прави

невероятното си предсказание:

"Моят съпруг и аз ще дойдем да поднесем своята почит към вас във Ватикана, когато станете папа". Отговорът на Ронкали бил спонтанен: "Често жените вярват на сънища."

Горе-долу същото Ронкали ще отбележи по-късно и в дневника си: "Блажени жени - всички са мечтателки. Също и добрата царица Йоана Българска, която пророкува, че ще стана папа и тя и съпругът й ще дойдат да ме посетят във Ватикана."

Назначен на висок дипломатически пост в Истанбул, той продължава да помага на България. През май 1943 г. приятели от Палестина молят Ронкали да предотврати изпращането на

25 хил.

български евреи

в Германия.

"Цар Борис не би приел тази безчестна акция, аз го познавам", убеден е Ронкали. След което припомня на събеседниците си, че когато хиляди словаци с еврейски произход трябвало да бъдат депортирани в Полша, те първо били отведени в България.

Тогава Ронкали помолил царя с негова помощ им издействали визи за Палестина.

След като разказва тази случка, италианецът убеждава събеседниците си, че Борис III е добър човек. Затова, след като ги изпраща, той моментално сяда, за да му напише писмо с гореща молба

да не се поддава

на Хитлер

и да пощади хората, които ще бъдат изпратени на сигурна смърт. Молбата му е царят да им разреши да отпътуват за Турция, за да бъдат спасени. Какъв е бил отговорът на монарха до Ронкали, не е ясно, но на копието от писмото, което италианецът запазва за себе си, той по-късно ще си отбележи: "Царят е действал".

Докато е в Турция, основната работа на Ронкали е да помага на евреи от Румъния, Унгария, Словакия, Хърватия, Италия и Франция да заминат за Палестина. Разбира се, с подкрепата на българските власти, които, въпреки че се водят

съюзник на Германия,

са си затваряли очите, че хиляди хора са прекосявали границите в стремежа си да избягат от нацистите. Какъв е броят на спасените, едва ли някога ще разберем, но само в Унгария католиците са издали 80 хил. сертификата за миграция в Палестина.

Целият този поток от хора се насочва към Турция, където Ронкали измолва от британските и турските политици, включително и от немския посланик Фон Папен, да не създават пречки по пътя им. Затова по-късно по време на Нюрнбергския процес Ронкали смело ще свидетелства, че именно Фон Папен му е дал възможност да спаси живота на 25 хил. евреи.

Въпреки че България, православната църква и царят са спасили хиляди евреи, след войната страната е големият губещ. Победителките и някои от съседите ни предявяват огромни финансови и териториални претенции. Тогава Ронкали вече като посланик на Ватикана в Париж, отново ще задейства всичките си високопоставени контакти, за да брани териториите ни. 

Коментара ()

Вашият коментар