Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"Света София" оцелява 1500 г. при пожари, земетресения и набези на кръстоносци и османци

По таен тунел император Теодосий II стигал до Хиподрума за конни юнадбягвания и гладиаторски битки

Втори подземен проход води до тронната зала в двореца “Топкапъ”

Близо 1500 години след построяването на храма "Света София", оцелял в пожари, земетресения, от набези на кръстоносците и османците, все още се разкриват неизвестни досега негови тайни.

Преди няколко години бяха открити два каменни тунела под днешния музей в Истанбул, който миналата седмица Реджеп Ердоган заяви, че трябва да се възстанови като джамия.

Предполага се, че единият от тях е

построен за византийския император

Теодосий II

през V век. През него тайно отивал да гледа конни надбягвания или гладиаторски борби на Хиподрума. Какво е било предназначението на втория и кога е изграден, засега не е ясно.

И двата тунела водят към площад "Султан Мехмед", като началото на първия подземен проход е

точно под централната зала

на “Света София”

Краищата им се разклоняват още на две след първите 50 метра.

Един от изследователите се спуснал на дълбочина 283 метра и тръгнал по единия от тунелите. Стигнал до двора на главния султански дворец "Топкапъ". Въпреки че изходът бил зазидан, той се ориентирал къде се намира, снимайки с камерата си през пролуките между камъните.

Вторият проход пък го отвел до тронната зала в същия палат - точно под престола. Вероятно падишахът е искал да стига инкогнито от сарая до превърнатата в джамия "Света София".

По прашните тунели водолазът намерил счупени делви и кости. Впоследствие те били проучени и се смята, че са на Свети Антинегенос, първият погребан там, и на патриарх Атанасий (починал през 1310 г.)

Освен двата подземни прохода под "Света София" се разкрити и две стаи от по 5 квадратни метра. Първата е

на дълбочина

12 метра,

а вътре имало две дебели греди и кофа, която се разпаднала в момента, в който я докоснали.

Във втората са открити няколко манерки от 1917 г., стъкло от полилей, верига с две гривни в края и парчета от стъклопис.

Подземията, водохранилищата и криптата са били зазидани по времето около османската инвазия с цел да се запазят реликвите. Преди това кръстоносците, които са минали през Истанбул, са отнесли със себе си два от най-ценните предмети -

гвоздеи от кръста на Исус и плащаницата на Дева Мария.

В дългата си история издигащият се на 55 метра височина храм, чийто купол е 31 метра в диаметър, е бил първо езически. После е превърнат в християнски, а накрая и в мюсюлмански, за да стане музей по заповед на Мустафа Кемал Ататюрк преди малко по-малко от 100 г.

Строителството на първата дървена християнска църква започва император Константин Велики през 360 г. 160 г. по-късно я изгражда отново император Юстиниан I, който не скъпил пари.

Накарал да донесат материали от цялата империя - жълти камъни от Сирия, порфир от Египет, колони от храма на Артемида в Ефес.

Иконостасът се издигал върху 12 златни колони, а иконите, евангелията и другите църковни книги били обковани със злато. Повече от 1000 души са работили за великолепието на църквата.

Оригиналните мозайки

вътре в нея дълго време остават скрити по заповед на султан Абдул Меджид преди 160 г. Той наел швейцарския архитект Гаспар Фосати, за да реконструира тогавашната джамия и да запази гравираните фигури, без да бъдат повредени, но и да не се виждат.

Преди няколко години по време на реставрационни работи под няколко пласта мазилка е открито изображение на ангел с човешко лице и шест крила върху купола. Мозайката е с размери 1,5 на 1 метър. Тя изобразява ангел Серафим, за който в Библията се казва, че пази трона на Господ. Експертите смятат, че мозайката е правена между IX и XIV век.

Друга от мистериите на храма е човешка длан, отпечатана на височина 4 метра до входа. Гръцка легенда разказва, че когато била отслужена последната литургия преди завладяването на Истанбул от османците, пред богомолците се явила Света Богородица и докоснала стената с ръката си.

Сред турците се разпространява версията, че това е отпечатък от дланта на султан Мехмед II, който превзел Константинопол през 1453 г. Ордите изклали всички молещи се в онзи момент в храма, а падишахът влязъл, вървейки върху труповете. Конят му се изплашил от тях и се изправил на задните си крака. Султанът се хванал за стената и така останала следа от окървавената му ръка.

В книгата си за легендите за храма турският изследовател доц. Ферхат Аслан разказва и

легендата за плачещата колона,

която се намира вдясно от входа.

В нея има отвор, от който изтича влага. Смята се, че тя има лечебна сила, а ако завъртиш вътре палеца си на 180 градуса, ще се сбъднат желанията ти.

Четете още:

Най-големият страх на Ердоган - че новият кмет на Истанбул ще го измести