Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тръгнал да отмъщава на изгората си шофьор, помита и убива 33-годишен колоездач Съдебната сага за смъртта на Евелин Дуков също не е приключила. Рекордната 17-годишна присъда ще бъде обжалвана, а битката за справедливост ще се прехвърли на следващата съдебна инстанция. СНИМКИ: ЕЛЕНА ФОТЕВА

Любовна драма тормозела 55-годишния Владимир Колев – тръгнал да отмъщава на изгората си, но налетял на 33-годишния колоездач

Останалият завинаги на 33 г. Евелин Дуков от Царево се превърна в символ на промяната. След тежък съдебен процес бургаски магистрат се разписа с безпрецедентна присъда.

Съдия Ангел Гагашев наложи 17 г. затвор (при максимум 20 г. – б.а.) за подсъдимия Владимир Колев, който на 3 декември 2017 г. връхлита пиян върху колоездача Евелин на входа на Приморско, а след фаталния удар натиска газта и бяга от местопроизшествието.

Близките на Евелин пледираха за 20 г. лишаване от свобода, а прокуратурата - 15 г. Владимир не се призна за виновен и твърдеше, че друг е карал личния му автомобил. Той поиска да го сложат на детектора на лъжата, за да докаже, че е невинен. Това още повече вбеси роднините на Евелин.

“Излишно е да крия какъв гняв изпитвам.

Искам убиецът да си получи заслуженото,

искам да разбере каква болка ни е причинил. Искам един ден да кажа на детето си, че някой се е постарал да го накаже за това, което е сторил. Искам то да разбере, че след действията винаги трябва да се поема отговорност.

Отговорност – качество, което не е присъщо на всеки”, заяви в съдебната зала съпругата на Евелин Людмила Дукова. Емоционалната й пледоария разплака всички в залата. Въпреки огромната болка младата жена присъства на всяко съдебно заседание и намери сили за своя лична пледоария.

“Много мислих за това, как да се изразя така, че наистина да успеете да разберете какъв човек сме загубили. Не можах. Не можах да го опиша само с думи и съм сигурна, че никой в залата няма да може. Исках да ви разкажа за живота ни преди, но единственото нещо, което ми изниква в ума, е какъв ще бъде животът ни оттук нататък. Да, ние ще продължим.

Аз ще продължа да се боря, за да дам на детето си всичко, което смятам, че ще го направи разумен и щастлив човек. Но не мога да му дам единственото, от което той като момче има нужда. Не мога да му дам бащина закрила, не мога да му дам бащина любов.

Той никога няма да разбере какво е разговор по мъжки и никога няма да усети какво е да имаш баща. И аз не мога да му обясня “защо”. Мина 1 година и 4 месеца, а детето продължава да ме пита “Защо тати си тръгна и стана звездичка?” Какво трябва да му обясня? Че си е тръгнал или че ни е бил отнет?

И след двата отговора следва “защо”. Кой трябва да поеме тази отговорност - Евелин, че си е тръгнал, или убиецът, че ни го е отнел? Трябва ли да съм честна с него, за да знае в какъв свят живее, или трябва да си премълча? Възпитаваме децата си да са честни, добри, да са състрадателни и справедливи. Услуга ли им правим, или ги осакатяваме за цял живот? Евелин беше точно такъв човек - честен, справедлив, добър, а сега лежи под земята. Как да възпитавам детето си, за да оцелее в този свят”.

Във фаталния 3 декември Евелин тръгва от Царево към Приморско, за да види жена си и 4-годишния си син, които са при бабата и дядото на момчето. Людмила и малкият са седнали на кафене в очакване на Евелин, поръчали са му сок.

Преди да се качи на колелото, младият мъж слага необходимата светлоотразителна жилетка и тръгва. Винаги е бил дисциплиниран шофьор и велосипедист, стриктно спазващ закона. Имал и мотор, но когато се родил синът му, го продал. “Каза, че така е по-безопасно,

беше много отговорен човек,

баща и съпруг”, споделя пред "168 часа" сестра му Даниела.

Само минути делят Евелин от срещата с любимите хора, когато на кръстовище на входа на Приморско е пометен от опел вектра. Колата се движи с 94 км/ч, навлиза в насрещната лента и блъска колоездача.

От удара той изхвърча на 3-4 метра във въздуха, удря се в панорамното стъкло и пада на асфалта. Вместо да спре, Владимир натиска газта и се прибира в почивна база “Родни простори” в Приморско, където от години работи като управител.

Камери записват как опелът му удря паркиран микробус – дали нарочно, за да прикрие следи, или заради опиянението от алкохола – това си остава предположение. Задържан е 2 часа след инцидента, а по метода “Видмарк” експерти изчисляват, че в момента на удара той е бил с 2,7 промила алкохол в кръвта.

В деня на катастрофата Владимир не е на себе си, измъчван от ревност и болка по изоставилата го любовница – мургавата Станка от село Ново Паничарево. Силно нараненият 55-годишен мъж започва да й звъни от сутринта. Ту я моли да се върне при него, ту става агресивен и заплашва с отмъщение.

След като си е дал кураж с няколко чашки алкохол, пали колата и тръгва към Ново Паничарево. В селото среща племенника на Станка, разпитва за нея, накрая се заканва, че ще ги убие и нея, и новия й мъж.

“Казах му да си отива, да не се качва в махалата, за да не стане по-лошо. Беше пиян, залиташе”, разказва в съда племенникът на фаталната Станка. “Живяхме заедно 6 години, бяхме като мъж и жена. Владимир е добър човек, изгледа ми децата”, разказва бившата изгора на подсъдимия. Тя опита да свидетелства в негова полза и отрече Владимир да е посягал често към чашката, но пред разследващите полицаи часове след катастрофата е казала точно обратното.

"От 40 г. съм шофьор, ако съм бил постоянно пиян, както ме изкараха тук, досега все щяха да ме спрат за такова нарушение. Пред базата, в която работих, има полицейско КПП, как да изляза пиян. Камерите в почивната станция аз съм ги монтирал и ако исках да скрия нещо, щях да изтрия записите”, казва пред съда Колев.

Признава, че по обед на 3 декември е пил алкохол, тъй като имал лични проблеми, но нямал спомен да е шофирал. Негово ДНК е открито по волана на автомобила, премазал колоезадача, както и по угарки от цигари, но не и по скоростния лост и шофьорската врата. Което според защитата на Колев показвало, че

друг е шофирал с ръкавици колата

“Не се съмняваме, че зад волана е бил Владимир, няколко човека са го видели и те бяха разпитани от съда”, категорична е сестрата на Евелин Даниела. В последния ден от процеса младата жена зададе тежки въпроси, на които обществото трябва да си отговори.

“Как да обясня на децата си, как да ги възпитам, как да ги избавя от стреса и от конкретната за нас тъжна истина, че дори и когато спазваш закона, има някой, който не го спазва и последиците са фатални за този, който спазва правилата!

Какво да им обясня? На 3 декември 2017 г. моят брат и нашето семейство станахме част от статистиката за убити на пътя от пияни шофьори, които дори не се разкайват. Боли ни, много ни боли и винаги ще боли! Преминахме през много етапи! Борим се, търсим и професионална помощ, за да бъдем полезни на децата си!

Много е трудно да отговориш на дете, когато пита “Мамо, защо ни възпитаваш да бъдем добри и честни, като добрите хора умират рано? Искаш и аз ли да умра млада, мамо?”

Как да обясня

на 13-годишния си син, че не трябва

да пие алкохол,

като ми казва, че пиян го е убил? “На него нямаше ли кой да му обясни, мамо, че не трябва да пие и кара, защото убива невинни хора?” Всичко това са въпроси без отговор”.

Семейството на Евелин обаче продължава да се бори. След катастрофата от Царево тръгна подписка за по-тежки присъди за шофьори, причинили смърт на пътя след употреба на алкохол или наркотични вещества. Роднини, близки и приятели на 33-годишния мъж настояват за затвор до 30 г.

Преди броени дни в парламента бе внесен законопроект , който предлага промени в Наказателния кодекс. По-строгите санкции са за случаите, когато деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, когато е настъпила тежка телесна повреда или смърт на повече от едно лице, когато лицето е избягало от местопроизшествието или е управлявало без да има необходимата правоспособност.

Предлага се в тези случаи лишаването от свобода да се завиши - вместо досегашните от 3 до 15 години да е от 5 до 20 г., а в особено тежки случаи наказанието да е от 10 до 30 г.