Всичко започна в една стая със седем легла, в един плаващ хостел в центъра на Бристол. (Вчера на 1-ви април)

Всъщност отпочна малко по-рано, вечерта. Бях седнал в трапезарията над каютите и се правех, че си гледам лаптопа, докато подслушвах няколко човека - белгийка, австралиец, и два броя англичани, всички на около на 40-45 години. Всеки се запознаваше с другите. Само аз мълчах като троянски кон и се правех на загадъчен. Някакси не ми се искаше още от началото да започна да въргалям в пространството кубратопулевския си английски. Казах само, че съм от Българиа и че нямам проблеми с алкохола.

Белгийката се усмихна. В течение на мълчанието разбрах няколко неща. Тя, около 40-годишна, беше долетяла със самолет заради среща, която някакъв й бил определил в Tinder. Австралиецът сподели, че е корабен инженер, (що спи в това странно и евтино място???, не знам), а двамата англичани увъртаха.

По-младият задаваше сприятеляващо малоумни въпроси, най-хубавият от които беше - "Дали австрийският език е много по-различен от немският". Единственото, обединяващо нещо в тази международна компания, беше стремлението на всички мъже да правят секс с белгийката. След този въпрос въпросният англичанин изгоря. Само аз продължавах да се правя на пън.

По едно време Моника не издържа на пренебрежението ми и се обърна заядливо към мен - " Авие, Мистер Бългериа, какво правите тук". Обясних ѝ и продължих да зяпам лаптопа. Час по-късно дойде Ана от Шотландия. Когато си легнахме в стаята, се оказах съседно легло с нея. Ноща беше кошмарна. Най-анимационно хъркащият човек в цяла Англия спеше в моята стая. Корабният инженер.

Вземаше си въздух като прахосмукачка, която е засмукала пердето, задушаваше се за момент (в който всички в стаята чакахме да умре) и издишаше на мяукащи пресекулки. ХРхрХР...МЯУмяуМЯУ...ХРхрХР...МЯУмяуМЯУ...

Нали си го представяте. До едно време ми беше смешно, но към 4,30 сутринта ми се искаше да се появи Том или Джери и да му разбие главата с огромен вълшебен чук.

Съседката ми по легло Ана била за първи път в Бристол и искала да види моста Клифтън. Стори ми се 29-годишна, затова се съгласих. Над реката по средата на моста ми каза, че утре навършва 21. Значи смахната работа са това жените, тъкмо си се настроил да се влюбиш в някоя и хоп, оказва се неадекватно млада.

Нищо де, продължаваме напред... Все някой ден ще се появи моята 29-годишна брюнетка, може пък да ме блъсне с кола, като пресичам, или нещо такова. Малко се отклоних, ама иначе продължаваме по моста.

И мога да кажа, че тва място се е утепАло за самоубийства, толкова е красиво, че докато падаш, вече съжаляваш . Не го проверих, ограничих се само със снимане. Около мен малка група японски туристчета се селфират яростно. Гледам ги и не мога да разбера, кой е на 16 кой на 60. Същите ме питат за разстоянието от моста до реката. 85 метра отговарям аз. След това се усещам, че съм единственият турист, който не е по къс ръкав, а със зимно яке. Естествено, че мен ще питат, вдъхвам достоверност...

Притеснявам се малко от този град... вече от час и половина е слънчево и не е валяло. Говоря с всякакви непознати хора по улицата, даже им се усмихвам... учудвам и себе си и тях . Все още английският ми е на ниво, в което трябва да мисля, преди да кажа нещо, а не като българския - първо говоря и евентуално понякога мисля.

Следобед е, вече съм сам, Ана е отлетяла към Франция да си празнува рождения ден.

Прибирам се към корабчето-хотел и минавам покрай улица, миришеща зверски на трева, млада двойка на около 20 г., ме спира. Тя бременна до козирката, той пиян до същото ниво. Вглеждат се в мен, щот съм им някак съмнителен и ме питат...